Управляващите приеха спорния Закон за националната сигурност след критики отляво и дясно

Депутатите приеха в четвъртък спорния Законопроект за национална сигурност  на първо четене, въпреки критиките към него от страна на опозицията и експертния сектор.

Законът трябва да регламентира дейността на системата за национална сигурност и да осигури координацията между специалните служби, на който да стъпят закони за НСО, както и за военното и цивилното разузнаване.

Основните критики на политическите партии бяха към общия проектозакон за националната сигурност, който дава големи правомощия на премиера чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет, неясното определение за национална сигурност и други. Очаква се проектът да претърпи съществени изменения преди второто четене, въпреки че бе защитен в пленарната зала от вътрешния министър Цветан Цветанов и от лидера на РЗС Яне Янев.

"Обсъждането на тези законопроекти е на първо четене. Всяка забележка от днешната дискусия ще бъде взета предвид между първо и второ четене, и съм убеден, че ще стигнем до консенсус", заяви Цветанов.

В крайна сметка след четиричасов дебат проектозаконът бе приет с гласовете на 104 депутати, 10 бяха против, а 14 се въздържаха. За него гласа си дадоха депутатите от ГЕРБ, част от независимите и един от Синята коалиция. Коалиция за България беше против, от ДПС се въздържаха, а депутати от Синята коалиция гласуваха против и въздържали се.

По-късно депутатите приеха и Закона за военното разузнаване, около който имаше постигнато съгласие. Въпреки това отново се повдигна тезата за обединяването на цивилното и военното разузнаване, която вече бе отхвърлена от управляващите.

В петък депутатите ще разгледат законите за цивилното разузнаване и НСО. Около документа за държавните гардове няма консенсус.

Законът не регламентира сектора на националната сигурност, а Съвета за сигурност

Според лидера на ДСБ Иван Костов законопроектът за националната сигурност има много слабости. "Този, който го е писал, не осъзнава смисъла на понятието национална сигурност. Този закон е практически закон за Съвета за сигурност при Министерския съвет. Отсъства ролята на Консултативния съвет за национална сигурност при президента", коментира Костов.

Според лидера на ДСБ законопроектът дава възможност на премиера да преотстъпва правото да се ръководи Съветът в негово отсъствие от друг негов член. Премиерът е главният отговарящ за националната сигурност, не може да преотстъпва тази своя функция, изтъкна Костов.

"Това означава, че той прехвърля върху друго лице най-важните си правомощия на министър-председател – грижата за националната сигурност на страната. Това крие съществена опасност – например министърът на вътрешните работи да се окаже началник на външния министър, на министъра на отбраната, на службите", посочи той и добави, че Синята коалиция не подкрепя закона, защото няма доверие в екипа, който го е изготвил, и във вицепремиера Цветан Цветанов.

Лош парламентарен контрол и пожелателен граждански

Ангел Найденов от БСП също повдигна въпроса за неясните дефиниции в законопроекта за национална сигурност, криза, риск, заплаха, посегателство, ситуационен център.

"Очакванията за рамков закон за националната сигурност не се потвърдиха. Този законопроект е частично закон за защита на системата за национална сигурност, и то само за управлението на тази система", заяви Ангел Найденов.

Според него не е добре дефиниран парламентарният контрол, а гражданският е само пожелателен.

"Защо никъде не виждаме очертани субектите на националната сигурност? Министерският съвет е един от субектите. Къде са специализираните комисии? Къде са армията, службите, местната власт, къде са онези над 100 000 охранители? Кои са средствата, които трябва да бъдат разписани в закона, които ще бъдат ангажирани, когато задействаме системата за национална сигурност?”, попита Ангел Найденов.

Според Христо Бисеров (ДПС) целият пакет от закони за спецслужбите има слабости, като този закон е най-слабият.

Красимир Ципов от ГЕРБ призова всички парламентарни сили да определят народни представители и експерти, за да сформират работна група и в началото на пролетта пакетът закони да бъде приет.

"Временното положение" на липса на закони за службите през последните две десетилетия се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали.

Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в началото на мандата на ГЕРБ, но премиерът Бойко Борисов каза, че за да не се изтълкува това като лична атака срещу президента Георги Първанов, ще се изчака приключването на президентския му мандат.