Управляващите се отмятат от ангажиментите си по закона “Кушлев”

Правосъдното министерство се отмята от поети пред Венецианската комисия ангжименти за закона за комисията “Кушлев”. Това става ясно от публикувания на сайта на институцията проект за Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност.

Преди месец Венецианската комисия към ПАСЕ публикува своето финално становище по спорния законопроект. В него се посочваше, че министерството е обещало трима от петте членове на новата комисия “Кушлев” да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители.

Мотивите за това бяха, че така ще се гарантира политическата независимост на институцията, а членовете ѝ ще бъдат излъчвани с консенсус от всички парламентарно представени партии. Това може да бъде осъществено с промяна в конституцията, която да превърне комисията “Кушлев” в конституционно закрепен орган.

От последния проект за закон става ясно, че ГЕРБ не смятат да минават през тази тромава процедура и се предлага НС да избира своите представители с обикновено мнозинство. Председателят на комисията ще се излъчва от премиера, а петият член – от президента.

За сметка на това правосъдното министерство предлага членовете на комисията да изпаднат в значителна зависимост от службите. Мандатът им може да бъде прекратен, ако ДАНС предложи, а Държавната комисията за сигурност на информацията реши да отнеме допуска им до секретна информация. Тези решения на ДКСИ не се мотивират и не могат да бъдат обжалвани пред съда.

Всеки от бъдещите членове на комисията “Кушлев” ще трябва доброволно да премине процедурата по проверка преди да получи допуск до документи с гриф “Строго секретно”. В сегашния закон такова изискване няма. По неясни причини на служителите, които ще имат достъп до секретни папки, ще се полага и служебно оръжие.

Правосъдното министерство предлага контролът върху работата на комисия за отнемане на имущество да се осъществява от постоянно действаща парламентарна комисия.

В същото време в законопроекта продължават да присъстват остро критикувани текстове. Ако те бъдат приети, бъдещата комисия ще може да образува производства за отнемане на имущество без значение дали срещу лицата има повдигнато обвинение от прокуратурата. Сегашният закон дава право подобно производство да се образува само след влязла в сила осъдителна присъда.

Под прицела на бъдещата комисия “Кушлев” могат да попаднат всички недвижими и движими вещи, чието придобиване се стори “съмнително” на членовете на комисията. Единственото ограничение е получената облага от незаконна или престъпна дейност да е за над 60 000 лева.

Закопроектът предлага на отнемане да подлежи имущество и на трети лица. За целта обаче “Кушлев” ще трябва да доказва, че продавачът или дарителят го е придобил по престъпен начин, а купувачът е знаел или е можел да подозира за това. Фирмите също не са изключени от обхвата на тези проекторазпоредби.

За сметка на това от проекта за закон отпада идеята комисията “Кушлев” да провежда обиски в домовете и офисите на лица със съмнително имущество.

Институцията ще бъде длъжна да прави своите проверки в срок от 10 месеца и по изключение може да удължава този срок с още половин година. По собствена преценка комисията ще може да продава запорирани от съда движими вещи, които все още не са отнети.

Това ще е възможно само за предмети, които могат да се обезценят значително, докато трае проверката или съдебният процес. След приключването на съдебната процедура, ако съдът присъди в полза на проверявания гражданин, комисията ще трябва да му върне паричната равностойност на отнетото имущество.