Управляващите закрепват със закон властта на патриарх Максим

Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията прие днес окончателния вариант на обобщения проектозакон за вероизповеданията, преди текстът да влезе за обсъждане в пленарната зала на второ четене. Законът е включен в програмата на НС за тази седмица и очакванията са в петък да започне гледането му.

Работна група събра в едно гласуваните на първо четене три проектозакона - на Бирослав Цеков от НДСВ, на Кирил Милчев и Рупен Крикорян от НДСВ и на Лютви Местан и Ахмед Юсеин от ДПС.

Вчера комисията отхвърли с мнозинство предложението на Лютви Местан от ДПС към закона да има Преамбюл. Местан беше подготвил текст, който признава религиозните права на гражданите, светския характер на държавата и равнопоставеността на традиционните религии у нас. Идеята за Преамбюл беше лансирана от главното мюфтийство по време на среща с лидери на БСП. На Преамбюла всъщност се възлагаха компромисни функции, които да компенсират спорните текстове в закона.

Два члена от общия проектозакон предизвикаха разгорещени дебати в комисията, и двата имаха отношение към Българската православна църква /БПЦ/. БПЦ ще бъде регистрирана по закон - "ex lege" , без да се налага Светия синод да я пререгистрира в Софийския градски съд. От ОДС смятат, че така се дава предимство на едно вероизповедание за сметка на другите и се извършва намеса във вътрешните работи на църквата.

Представителите на ОДС в комисията протестираха най-вече срещу Член 11 и Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби. Член 11 дословно гласи:

"Чл.11. /1/ Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска Православна Църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.

/2/ БПЦ е юридическо лице. Устройството и управлението ѝ се определят в нейния устав.

/3/ Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон."

Анелия Мингова от НДСВ предложи да отпадне цялото второ изречение от текста, което се отнася за актуалната и историческа роля на БПЦ за държавата, но то оцеля след гласуването в комисията. Иван Иванов от СДС предложи да отпадне целия пасаж, че църквата е" член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия синод и се представлява от Българкия Патриарх, който е и Митрополит Софийски". Иванов се аргументира с това, че е имало и исторически периоди, когато БПЦ е била в схизма до началото на 40-те години на миналия век и когато не е била част от "Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква". По това време е имало и казус, когато Видинският митрополит, а не Софийски, е оглавявал църквата до избирането на патриарх Кирил. От ОДС заявиха, че де факто се закрепват положения от Устава на БПЦ в закона, което поставя в неравностойно положение останалите вероизповедания.

Мария Стоянова от СДС каза, че се прилагат два стандарта към различните вероизповедания, след като БПЦ ще бъде регистрирана служебно. Според нея така се закрепва едно статукво, което след това, ако БПЦ реши да промени, няма да може, заради фиксирането в закона.

Стефан Мазнев от ОДС обясни за mediapool.bg, че приемането на член 11 противоречи на член 4 от същия проект, който гласи: "Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата. 2. Недопустима е държавната намеса във вътрешните работи."... и т.н.

Другият спорен текст - параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби гласи, че онези, които са се е отделил към датата на приемането на закона, от "регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по уставния ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество". От ОДС предложиха този текст да отпадне, защото може да разпали и задълбочи много повече враждата между двата лагера и синоди в БПЦ, вместо да съдейства за изкореняване на насилието в църквата. Текстът улеснява регистрираната по същия закон БПЦ, начело с патриарх Максим, да се разпорежда с всички имоти на църквата и оставя без средства последователите и синода на Инокентий.