Управляващите защитиха липсата на реформи в бюджета на НЗОК

Управляващите защитиха липсата на структурни реформи в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г., като аргументираха запазването на досегашния модел с това, че бюджетът се приема в средата на годината и пренасочването на средства между отделните видове медицинска помощ би създало риск от недостиг на финансиране и хаос в системата. Според здравния министър Катя Ивкова и депутатите от "Прогресивна България" първо трябва да бъдат проведени реформи и да се ограничат течовете на публичен ресурс, а едва след това да се променя структурата на разходите. Основните критики на опозицията бяха насочени именно към липсата на реформи в бюджета и фаворизирането на болничната помощ за сметка на извънболничната.

Бюджетът на НЗОК беше приет на първо четене в пленарната зала в петък със 131 гласа "за", 58 "против" и един "въздържал се". Той беше подкрепен от "Прогресивна България" и ДПС, а против гласуваха ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане". Един депутат от ГЕРБ-СДС се въздържа. Между първо и второ четене депутатите ще имат пет дни за предложения.

"Първо реформи, после преразпределяне на парите"

По време на дебатите депутатът от "Прогресивна България" д-р Георги Петров  защити философията на бюджета. По думите му не трябва механично да се прехвърлят средства от болничната към извънболничната помощ, преди да бъдат направени промени в начина на работа на системата.

Според него подобен ход сега би застрашил финансирането на болниците до края на годината. Той посочи, че управляващите първо ще се опитат да ограничат злоупотребите и да установят къде изтичат средства, а едва след това ще преразпределят освободения ресурс.

Петров отбеляза още, че през последните години средствата за извънболничната помощ са увеличавани, но част от тях остават неизразходвани, докато пациентите продължават да се сблъскват с липса на направления и търсят лечение в болниците.

"Финансирането не прави реформите. Реформите трябва да водят след себе си финансите", заяви той.

Съпартиецът му д-р Георги Илиев отбеляза, че предвиденото увеличение за болничната помощ е по-ниско от това през предходните три години – около 10% при ръстове между 11 и 16% в предишните бюджети.

Той обвини предишните управляващи от ГЕРБ, че с връщането на лимитите са поставили болниците в ъгъла са довели до съдебни дела срещу НЗОК.

Министърът: Реформа в структурата на бюджета в средата на годината е ирационална

Здравният министър Катя Ивкова също защити липсата на промени в разпределението на средствата. По думите ѝ здравната реформа продължава вече две десетилетия, но резултатите са незадоволителни. Според нея трябва да се разграничат реформите в политиките от промените в структурата на бюджета.

"Реформи по структурата на бюджета в средата на годината са ирационални", заяви Ивкова.

Тя посочи, че приоритет остава профилактиката и обеща до подготовката на бюджета за 2027 г. да бъде направен анализ защо средствата за извънболничната помощ не се усвояват в пълен размер. По думите ѝ предстоящите промени ще засегнат сериозни интереси и ще срещнат съпротива.

Опозицията: Повече пари без промяна на системата

Почти всички опозиционни партии се обединиха около тезата, че бюджетът не съдържа необходимите реформи.

Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС заяви, че това е поредният бюджет с повече средства, без те да водят до по-добро здравеопазване. Според него липсват реални механизми за контрол, дигитализация, стимули за медицинските специалисти и политики за профилактика. Колегата му Костадин Ангелов каза, че "това е бюджет на излъганите надежди" и посочи, че ГЕРБ ще предложи между двете четения промени относно средствата за извънболнична помощ, за помощни средства за хора с увреждания, за сдвояване на пациентското досие с НЗИС от общопрактикуващите лекари, за електронни здравни карти и др.

Александър Симидчиев от "Демократична България" определи бюджета като "краткосрочно счетоводно упражнение", което "не лекува болестите на здравеопазването, а просто допълнително ги финансира". По думите му документът задълбочава зависимостта от болничното лечение за сметка на извънболничната помощ и противоречи на Националната здравна стратегия до 2030 г.

Николай Денков от "Продължаваме промяната" посочи, че увеличението на бюджета се дължи на по-високите приходи от здравноосигурителни вноски, а не на управленски решения. Според него ръстът на средствата за болничната помощ е пет пъти по-голям от този за извънболничната, което показва липсата на промяна в приоритетите. Той разкритикува и отсъствието на мерки срещу злоупотребите и на решения за възнагражденията на лекарите и медицинските специалисти.

Божидар Божанов заяви, че бюджетът расте, но качеството на здравеопазването не се подобрява. Според него управляващите нямат оправдание за липсата на реформи, тъй като са назначили на ръководни постове хора от самата система. Той съобщи, че "Демократична България" ще предложи законодателни промени за повече прозрачност и ограничаване на корупционния риск.

Подобни критики отправиха и ДПС и "Възраждане". Джевдет Чакъров заяви, че бюджетът повтаря философията на последните повече от десет години и запазва прекомерния дял на болничната помощ и лекарствата, но въпреки това партията му ще го подкрепи, за да не бъде блокирана системата. Петър Петров от "Възраждане" също обяви, че повече средства няма да доведат до по-качествени услуги, ако не бъдат прекратени злоупотребите с клиничните пътеки и лекарствените разходи.