Управляващите затъват в конфликта си за имотите на вероизповеданията

Депутати се гонят в Одрин и Иран, Буруджиева предупреди Хафъзов да се държи културно в комисията по култура

Депутатът от БСП Татяна Буруджиева. Сн. БГНЕС

Поредна неразбория и процедурни игри показват вече обтегнатите коалиционни отношения между БСП и ДПС. За предстоящото напрежение стана ясно още преди седмици, когато трима депутати от социалистическата партия поискаха да спрат претенциите на религиозните общности за възстановяване на собствеността върху имоти, културни паметници държавна или общинска собственост.

В сряда същата тема изопна нервите на управляващите след като две комисии в парламента – по вероизповеданията и по култура и медиите съответно отхвърлиха и приеха проектопредложенията.

Във водещата комисия по вероизповеданията ДПС и "Атака" - всяка със своите аргументи, гласуваха "против" предложената от БСП поправка. ГЕРБ бяха "въздържал се" и така със 7 гласа "за" на БСП, 5 "против" и 5 "въздържал се" комисията отхвърли на първо четене исканата промяна.

В същото време на отделно заседание комисията по културата и медиите я прие на първо четене с 16 гласа "за" (ГЕРБ, БСП и "Атака") и 3 "против" от ДПС.

Промените, внесени от зам.-председателя на БСП Димитър Дъбов, шефа на комисията вероизповеданията Пламен Славов и Татяна Буруджиева, предвиждат при възстановяването на собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти да се направят изключения за "музеи, техните филиали и отдели, галерии, камерни зали, археологически недвижими културни ценности и други паметници на културата - публична държавна и общинска собственост".

Според зам.-председателя на "Атака" Павел Шопов предложеното изменение е мимикрия и целта е с нея да се прокарат и стопираните спорни промени, внесени през юли от Михаил Миков, с които пък се улеснява възстановяването на собствеността на религиозните общности за храмове, в които се осъществява религиозна дейност. Шопов също беше сред вносителите на този закон, но след обществените реакции срещу посещението на турския вицепремиер Бекир Боздаг оттегли подписа си.

Мюфтийството се бори в съда за сградата на Историческия музей в Кърджали

Главното мюфтийство поиска сградата на Историческия музей в Кърджали на започналото в сряда заседание в местния Окръжен съд, предаде БНР. Делото е заведено от мюсюлманското изповедание, а ответник е държавата, представлявана от Областната администрация.

Претенциите на мюсюлманите са на база нотариален акт от началото на миналия век за част от парцела, върху който е построена сградата на музея. Нивата от близо 18 декара е била продадена на мюсюлманската общност от местен жител. Според адвокатите на мюфтийството там е трябвало да бъде мюсюлманско духовно училище, а строежът на сградата е започнал с дарения от продажбите на животински кожи за Байряма.

Още

Според Шопов не става въпрос само за храмовете - културни паметници, но и за хиляди декари гори, земи и градски имоти, към които Главното мюфтийство има претенции. Той обяви, че ще гласува "против" поправката, за да не даде зелена светлина и промените, предложени от Миков, макар самият Шопов да признава, че подкрепя желанието на Българската православна църква да стане собственик на храмове като Боянската църква, църквите в Несебър и Арбанаси и т.н.

В комисията по културата и медиите Станислав Станилов от "Атака" подкрепи поправката, която по думите му не е най-добрата, но е приемлива. Той посочи за пример, че ако Боянската църква се върне на БПЦ, то там може да започнат да се водят церемонии и да бъдат унищожени ценните стенописи.

Зам.-директорът Националния археологически институт с музей проф. Бони Петрунова коментира, че ако промяната, лансирана от БСП, не бъде приета, България би нарушила европейска конвенция за опазване на културното наследство не само национално, но и европейско. Тя добави, че проучва джамии от 30 години и е убедена от професионалния си стаж, без политически пристрастия, че оцелялото културно наследство е благодарение на държавата.

Зам.-председателят на комисията по вероизповеданията Хюсеин Хафъзов се закани, ако поправката на БСП бъде приета от парламента, да сезират Конституционния съд и се позова на "водещи юристи", че тя е атакуема. Той предупреди още, че има опасност да бъдат заведени дела срещу държавата в съда в Страсбург, тъй като промяната би спряла заведените дела, за които по думите му вече са платени стотици хиляди левове.

Хафъзов разви същата теза и в комисията по културата и медиите, а Кирил Добрев от ГЕРБ подметна: "Или в Одрин". Хафъзов реагира изненадващо остро и обяви, че ще прати в Персия и Иран всеки, който "дръзне да го гони в Турция". Твърди се, че българите произлизат от Иран, допълни той. Никой няма право да ме гони от моята родина, каза още Хюсеин Хафъзов и посочи, че не се извинява за емоционалното си изказване.

"А трябваше" – отвърнаха депутатите от ГЕРБ, на което Хафъзов реагира: "Веднага, когато се върна от Одрин". Това е обидно, заяви той. Татяна Буруджиева пък го призова: "Дръжте се прилично, проявете култура, намирате се в комисията по култура, дръжте се на нивото на първите 7 години". Той обаче я прекъсваше: "Намирам се в Одрин".

Министерството на културата пък не представи становище по законопроекта, заради кратките срокове, в които то е изискано. На заседанията на двете комисии не присъстваха и представители на религиозните общности. До момента само Светият синод реагира срещу промяната на депутатите от БСП.

Двете комисии решиха още да се създаде работна група за подготовка на нови поправки в закона за вероизповеданията, които да изгладят спорните въпроси и да се търси консенсус между партиите и вероизповеданията. Това обаче не спира обсъждането в пленарната зала на тази промяна, както и на поправките от юли. Председателят на комисията по вероизповедания Пламен Славов обаче не се ангажира кога биха се обсъждали промените от парламента.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?