Урановият скандал може да доведе до импийчмънт на Буш

Не само в Рим, но и във Вашингтон продължава интригата около скандала с предполагаемите опити на Ирак да се снабди с уран от Нигер. Доказателство за това е една публикация във в. Вашингтон пост, която разкрива, че пратеникът на американската администрация генерал Карлтън Фълфорд е посетил Нигер в началото на 2002 г. скоро след визитата на бившия американски посланик в Багдад Джоузеф Уилсън, изпратен там от ЦРУ. Подобно на Уилсън, генералът отрича Саддам Хюсеин да се е опитвал да купува уран.

На връщане Фълфорд е написал доклад до председателя на американския Съвет на началник-щабовете генерал Ричард Майърс, който сега твърди, че не си спомня съдържанието на доклада.

Според Фълфорд тогава проблем не е имало. Той добавя, че се е срещнал и с президента на Нигер Мамаду Танджа, който лично е потвърдил, че урановите мини в страната винаги са били под контрола на Франция.

Разкритията на вестника са толкова сериозни, че накараха сенатора Боб Греъм, бивш председател на Комисията по разузнаването и кандидат за президентския пост, да постави отново искането за започване на процедура по импийчмънт на президента Буш. Освен това се иска от асоциацията Veteran Intelligence Professional да поискат оставката на вицепрезидента Дик Чейни.

Журналистът от Вашингтон пост Дейвид Брадър пише, че ако Буш не бъде преизбран за втори мандат, загубата му ще трябва да се отдаде на "африканския черен четвъртък". Става дума за това, че в четвъртък, 10 юли, американските медии, чиито представители придружаваха президента в Претория (етап от африканската му обиколка), започнаха да говорят за скандал. Оттогава положението на Буш става все по-трудно. В една своя редакционна статия Ню йорк таймс писа, че Белият дом защитава незащитими тези с юридически аргументи, които биха били смешни, ако нещата не бяха толкова сериозни.

Тезата на американската администрация е, че на 28 януари, когато в речта си за състоянието на съюза Буш обвини Саддам Хюсеин в това, че е правил опити да се снабди с уран от Африка, президентът се е основавал на достоверни сведения от тайните служби и едва след няколко дни информацията за Нигер се е оказала фалшива. При това положение, Белият дом е бил единственият, който е вярвал в тази информация. Защото ЦРУ, например, е отхвърлило тази възможност година преди това.

Пентагонът също така не е вярвал в това след предупрежденията на генерал Фълфорд. През октомври миналата година самият Буш е махнал пасажите, в които се споменава за урана, от реч, която е трябвало да произнесе в Синсинати. Урановата история се подновява три месеца по-късно (според демократите и някои медии - преднамерено), за да се оправдае по този начин войната срещу Ирак. Прибавен към икономическата криза, скандалът започва да дава отражение. За първи път след терористичните атентати от 11 септември 2001 г. рейтингът на Буш е под 60 процента (55 на сто според проучване на Ипсос и списание Нюзуик). Президентът е атакуван от левицата в лицето на сенатор Едуард Кенеди, който го упреква, че е изкривил фактите и сега американците войници плащат висока цена за това в Ирак. Десницата също не остава длъжна. Бившият американски инспектор в Багдад Скот Ритър поиска "смяна на режима във Вашингтон" в книгата си "Гранична справедливост: оръжията за масово поразяване и бушевизацията на Америка".