Уравнението на устойчивата опаковка

Секторът на опаковките в България е доминиран от няколко мащабни играчи, но една асеновградска компания си е поставила за цел да се превърне в лидер на пазара до 2028 г. Това е Right Pack, която и в момента е една от големите в бранша – със 104 служители, годишен оборот от 22 милиона лева (около 11 млн. евро) и модерна база в Асеновград. Компанията е специализирана в изработката на картонени и гъвкави опаковки за козметичната, хранителната и фармацевтичната индустрия.

Тези амбициозни цели си е поставило второто поколение в компанията – Мария Димитрова, дъщеря на съоснователя Емил Димитров, която заема позицията директор "Бизнес развитие", и нейният брат Димитър – търговски директор.

Мария се присъединява към екипа на Right Pack през 2019 г., решавайки да замени обещаващата си международна кариера в хотелския мениджмънт с отговорността да развива семейната фирма. Тя се завръща в България след образование в Нидерландия и солиден стаж в международната верига Hilton.

Тази подготовка ѝ позволява бързо да внедри нова структура, дигитализация и отчетност в "Райт Пак". Под нейното влияние и с търговския замах на брат ѝ, компанията успява да увеличи броя на обработваните поръчки - от 1500 на над 5500 годишно, а ръстът в оборота за този период е 400%.

Началото

Историята на "Райт пак" започва през 2006 г. от едно приятелство още в гимназията. Емил Димитров и неговият приятел и съдружник Петко Димитров решават да обединят опита си в полиграфията, мотивирани от потенциала на бранша. Първоначално Right Pack се развива като смесено дружество с австрийската печатна група RATT GmbH (под името "Ратт Пак"). Австрийците придобиват 51% от дяловете, търсейки по-ниски производствени разходи в Източна Европа, докато българските основатели получават достъп до европейски технологии и база от международни клиенти. Първоначалната инвестиция от двете страни е сериозна за времето си – около 1.8 милиона евро, което позволява на компанията бързо да навлезе в мащабни индустриални процеси.

Компанията е инвестирала над 4 млн. евро в съвременен машинен парк

През 2012 г., семейство Димитрови събират достатъчно увереност и изкупуват всички дялове. "Тогава вече стана изцяло семейна компания", спомня си Мария. С придобиването на пълната собственост производството се мести от Пловдив в Асеновград.

От петзведния хотел до склада на печатницата

Образованието и кариерата на Мария започват от Езиковата гимназия в Пловдив и продължават в Нидерландия - с обучение по хотелски мениджмънт. Тя избира тази страна заради изключително практическия модел на образование – вместо да учат суха теория, студентите решават реални казуси и участват в симулации. Мария си спомня за изпит по актьорско майсторство, при които е трябвало да реагира в ситуации с трудни клиенти пред камера.

"Започнах кариера в индустрията с два стажа в Hilton", разказва Мария. Скоро след това тя е назначена на постоянен договор и заема различни мениджърски позиции в Прага, Виена, Лондон и Атина. През 2019 г. за кратко се мести в София по работа, а следващото ѝ назначение трябвало да е в Амстердам.

В този момент тя провежда съдбоносен разговор с баща си. "Въпреки че не съм била в бизнеса, винаги съм се интересувала какво се случва, как се развиват нещата. Гледала съм да бъда по някакъв начин близо до тях. В този разговор баща ми каза, че индустрията се развива много бързо, семейният бизнес расте и има нужда от структура", казва Мария и посочва, че във фамилните структури често собствениците правят всичко – от счетоводство до управление на производството, но при големи обеми това става невъзможно.

Мария решава да остане и днес определя този избор като чист късмет – само няколко месеца по-късно COVID-19 удря тежко хотелиерската индустрия.

Първоначално Мария се заема с това, което познава най-добре – човешките ресурси. Това е сектор, който в малкия и среден бизнес често се неглижира, тъй като мениджърът по човешки ресурси не носи преки приходи, а само разходи. Мария обаче има два стажа в HR отдела на Hilton и започва да изгражда стратегия, длъжностни характеристики и планове за приемственост на ключовите позиции.

Истинското предизвикателство идва на 13 март 2020 г. В деня, в който е обявено извънредното положение, мениджърът по снабдяване и логистика напуска заради притеснения за здравето си,. В условия на блокирани граници и хаос в доставките, баща ѝ и брат ѝ се обръщат към нея: "Мими, ти говориш английски. Ще се справиш".

Без да разбира нищо от операции, Мария поема склада и снабдяването. Тя прекарва месеци "на терен", за да подреди хаоса и да внедри нова ERP система. "Това е начинът да опознаеш бизнеса – когато си долу в операциите и в производството", казва тя днес. Резултатите са в числата: ако до 2020 г. компанията е постигала годишен оборот около 10 млн. лв. и обработва годишно 2000 поръчки, днес оборотът надхвърля 22 млн. лв., а на годишна база се обработват над 5000 поръчки в две производствени бази.

Портфолио

"Когато хората чуят печатница, в главата им излизат много различни представи. Някои си представят принтери. Всъщност не сме печатница, а производители на опаковки — с много големи машини, много големи производствени цехове", обяснява Мария. Ако сте купували протеинови барчета Smart Organic, месни слайсове "Димитър Маджаров" или продукти на Delishu — вероятно сте държали в ръцете си нейната работа, без да знаете.
Осемдесет процента от производството са картонени опаковки, останалите двадесет — гъвкави фолиа. Клиентите идват от хранително-вкусовата, козметичната, фармацевтичната и цигарената индустрия. Конкурентното предимство на компанията в сегмента на фолиата е офсетовата технология — тя позволява малки тиражи от 30 до 50 килограма на достъпна цена, без клиентът да инвестира в скъпи метални клишета. Това е решаващо за стартиращи компании, които тестват пазара с нов продукт.

Една от най-новите разработки са Box Pouch пликовете — стабилни опаковки с плоско дъно и цип, с капацитет до 20 кг, предназначени за кафе, сухи смеси и храни за домашни любимци.

Затвореният производствен цикъл е ключово предимство. Клиентът може да дойде само с продукт в ръка — без идея за форма, без дизайн, без кутия. Екипът проектира конструкцията, прави дизайна, отпечатва, нанася ефекти като топъл печат, релеф или частични лакове, след което залепва, пакетира и доставя. Всяка стъпка е под един покрив.

"Не сме евтини... но сме надеждни", казва Мария директно. При спешна ситуация производствената програма може да се пренареди, за да се осигурят липсващи опаковки в критичен за клиента срок.

Машини и регламенти

През последните години Right Pack е инвестирала над 4 милиона евро в машинен парк — всичко чрез европроекти. Последното голямо придобиване е офсетовата машина Manroland за близо 3 милиона евро. Само инсталацията ѝ отнема шест месеца. После следват още три месеца настройки, преди да тръгнат реалните тиражи.

Зад тези инвестиции стои както регулаторен натиск, така и желание за тестване на нови технологии. Европейският регламент за опаковките (PPWR) налага нови изисквания: от 2030 г. всички опаковки трябва да отговарят на определени изисквания за рециклируемост. До края на август тази година компанията очаква нова машина, способна да работи с т.нар. мономатериали — фолиа от един тип полимер, значително по-лесни за рециклиране от многослойните структури, които днес преобладават на пазара.

Заради новите изисквания на ЕК за рециклируемост на материалите Right Pack планира да премине към работа с т.нар. мономатериали

Компанията вече рециклира 90% от отпадъчния си картон. Целта е половината от цялата продукция да се изработва от рециклирана хартия. Върху покрива на фабриката е монтирана фотоволтаична система за 400 000 евро, която покрива значителна част от енергийните нужди на производството.

Сблъсъкът на поколенията

Като класическа семейна компания, "Райт пак" преминава през етап, който в Западна Европа често се планира десетилетие по-рано – смяната на поколенията в управлението. Днес оперативните решения се вземат в триъгълника между основателя Емил Димитров, сина му Димитър и дъщеря му Мария, което неизбежно води до сблъсък на различни управленски философии. Докато първото поколение се опира на натрупания опит, Мария и Димитър настояват за повече риск и тестване на нови подходи. "Сблъсъкът идва от там, че ние с брат ми сме много по-склонни да тестваме, да рискуваме, да откриваме и да правим", обяснява Мария.

Най-голямото предизвикателство според нея не е технологично, а психологическо – способността на основателите да се оттеглят от детайлния контрол след 20 години интензивно градене на бизнеса. "Те не са свикнали да почиват... Много е трудно да си кажеш – ами ето, аз съм подготвил наследниците, те ще поемат и аз ще ходя да си почивам", споделя тя. Въпреки това преходът се случва чрез постоянен диалог и намиране на средни варианти, които съчетават интуицията на бащата с нуждата на децата му от по-ясна структура и планиране.

Визия 2028

Мария казва, че си е поставила една много конкретна цел: до 2028 г. "Райт пак" да бъде безспорен лидер на пазара на опаковки: "Искаме да сме топ 1. Сега сме в топ 3".
Пътят към това минава през дигитализация и автоматизация на процеси, чрез внедряване на система, която да оптимизира разходи и повиши ефективност. Редом с това, стратегията включва разработване на нови нишови продукти и увеличаване на производствения капацитет.

Отвъд числата Мария има и по-трудно измерима цел: да върне младите хора в производството. "Искам да популяризираме работата в производството сред младите хора", казва тя. "Имаме потенциала, имаме машинния парк, имаме хората. Оттук нататък градим бъдещето."