Уродливите къртици на българския преход

Когато се коментира гибелта на прокурора от ВКП Николай Колев, трябва да се има предвид предисторията на неговите отношения с бившия главен прокурор Никола Филчев. Убийството е крайната мярка – предприета, когато всички други възможности да бъде отстранен и дискредитиран Колев са изчерпани.

Първоначално двамата са в близки отношения – което много ясно личи по начина, по който Филчев го защитава при поисканато от Нели Куцкова дисциплинарно наказание – на недопустимия натиск, упражнен върху Варненския апелативен прокурор Васил Миков.

Именно този случай – при решение на ВСС за дисциплинарно отстраняване на Николай Колев от всякакви контролни функции, става повод Никола Филчев да активизира цялото си парламентарно лоби, за да бъде гласуван прословутият закон “Анти-Куцкова”. Дребната подробност е, че в този случай Колев действа не по своя воля, а по заповед на главния прокурор.

Играта обаче загрубява – когато Филчев се опитва да му наложи не да “притиска”, а направо да убие Васил Миков. На възражението как така да го убиват човека, който има жена и деца, леденият отговор на Филчев е – и какво от това. Колев не изпълнява поръчението и с това идиличните отношения помежду им започват да се разпадат.

Междувременно – в следствие на драматичен и перманентен начин от страна на Филчев и бликите до него Спартак Дочев и Цеко Йорданов, на 24 април 2000 г. се самоубива прокурорът от ВКП Николай Джамбов. Оставената от него предсмъртна записка гласи: “Ако главният прокурор има съвест, трябва да подаде оставка.” Джамбов е сред малцината, които в този ранен период се осмеляват публично да протестират срещу произвола в прокуратурата – и е първият, но не и последният, който заплаща за това с живота си.

Другият момент, който вероятно е тласнал Николай Колев към решението да се противопостави на Филчев, е убийството на Надежда Георгиева. На 7 март 2000 г.  Димитрина Тодорова Калайджиева, която известно време е била секретарка на Николай Колев, и нейният съпруг Пламен Димитров Калайджиев, са извикани на разпит като свидетели по делото за убийството на Надежда Георгиева.

Обстоятелствата по разпита са описани в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на отдел “Следствен” към Върховна касационна прокуратура Павел Павлов. Посочва се, че тя и съпругът ѝ са разпитвани повече от 18 часа без адвокат, като върху нея е упражнен драстичен натиск да признае, че тя е убила Надежда Георгиева.

Натискът е предизвикан от добросъвестно дадените показания за факти от живота на убитата, за участието ѝ в незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Янев (син на Роза Георгиева) на трето лице, за близките ѝ връзки с главния прокурор Никола Филчев и други висши магистрати, за правените от нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари при очевидно корупционни цели, за конкретни случаи, при които Никола Филчев е получавал крупни суми от убитата.

В резултат Димитрина Калайджиева е била обиждана, заплашвана, подлагана на разпит с детектор на лъжата относно обстоятелствата за смъртта на Надежда Георгиева, които са ѝ били разказани с подробности непосредствено преди това, била е удряна, предлагано ѝ е да скочи през отворения прозорец на стаята, в която е била разпитвана,  изнудвана да признае, че тя е убила Георгиева в пристъп на ревност.

По-късно и срещу нея, и срещу съпруга ѝ е повдигнато обвинение за убийство. Следствието се води при повече от странни обстоятелства – като се сменят незабавно всички следователи, които отказват да се съобразят с изискванията на главния прокурор, който ги притиска да не се съобразяват с обективните данни по престъплението, и ги принуждава да обвинят именно прокурорът Николай Колев като “помагач” на убийците – и като се наблюдава от цели пет прокурори от ВКП.

Самото съдебно дело се води при най-високата степен на секретност, допустима само при дела, които застрашават националната сигурност. Адвокатите му са принудени да подпишат декларация, че няма да разгласяват обстоятелствата по него и са се запознали със следствените материали едва на втора инстанция, а на самите съдебни заседания са били предоставяни само малка част от 18-те тома следствени материали.

Странните обстоятелства, свързани с това убийство – и начинът, по който стартира разследването по него, със сигурност са смутили Николай Колев, за когото не са били тайна нито интимните отношения на покойната с главния прокурор, нито пък нейните функции  като посредник между прокуратурата и организираната престъпност – които тя е изпълнявала в качеството си на служител на Алексей Петров.

Но последният фактор за изострянето на конфликта помежду им стимулира не него, а Филчев да предприеме конкретни действия по отстраняването на Колев. Това е случаят с Ангел Филчев, брат на главния прокурор и организатор на контрабанден канал за износ на антични ценности, за чиито дела се появява информация първо в “Новинар”, а след това и в “Дневник”.

За противодействие на тези публикации е организиран цял щаб от прокурори във ВКП, чиито действия между впрочем се виждат от пръв поглед: на 1 март 2001 г. в прокуратурата са привикани на разпит депутатът от ОДС Никола Николов и председателят на СОС Антоан Николов, като по централните медии се съобщава, че срещу двамата са образувани предварителни проверки за финансови афери и корупция. (Основания за такива има – но в случая поводът е от коренно различен характер.)

Паралелно с това започват пълни данъчни проверки на над 30 физически и юридически лица, свързани с издателите на в. “Дневник” Иво Прокопиев и Филип Харманджиев – които по-късно дават и специална пресконфоренция по случая, описвайки безпрецедентния натиск, на който са били подложени заради публикуваните статии за Ангел Филчев.

За разлика от “Новинар”, “Дневник” не се отказва и паралелно с “Капитал” провежда цялостно разследване по този казус и доказва както контрабандната дейност на брата на главния прокурор, така и очевидната намеса на Никола Филчев за освобождаването му и снемането на обвиненията срещу него. В хода на тези публикации се стига и до силови акции – например колата на Момчил Милев, репортера, който тогава пряко се занимава с деянията Филчеви, е запалена.

При формирането на този прокурорски “щаб” обаче Николай Колев отказва да участва. Само ден след този му отказ следва и първата акция за отстраняването му – на 10 януари 2001 г. е пенсиониран, въпреки че е само на 51 години и никога не е изявявал такова желания. За целта главният прокурор лансира пред ВСС брадатата лъжа, че Колев бил уморен и сам бил поискал да бъде пенсиониран. Решението е обжалвано от Николай Колев пред ВАС и отменено.

С този акт започва войната между двамата, която ще продължи до смъртта на Николай Колев. На 5 март той дава скандално интервю в електронното издание Mediapool, в което за пръв път се посочва, че главният прокурор има сериозни психически отклонения – и директно се посочва натискът, упражняван върху магистрати, издатели и политици.

Два дни по-късно е подведен под отговорност под отговорност за незаконно притежаване на оръжие. Обвинението е за намерените в служебната му каса два пистолета и една граната. Според неговата версия единият пистолет е служебен, а другите две оръжия са иззети по дела, по които се издирват обвиняемите.

Това обаче се оказва недостатъчно – и следват нови опити Колев да бъде обвинен и арестуван. Един от тях е може би най-абсурдният и най-позорен в цялата история на българското правораздаване – това е тъй наречената “наркосправка”, за която днес говори бившия главен прокурор – и която верните му журналисти от “Труд” цитират, препечатвайки я от “Afera.bg” – където пък, разбира се, я намерили, анонимно пусната в пощенската им кутия.

Това е тъй нареченото Дело за оперативна проверка (ДОР) “Комбинатор”, стъкмено специално, за да бъде елиминиран Николай Колев – от основната къртица на главния прокурор в НСС – майор Николай Начев, по това време завеждащ икономическия отдел на службата. Този казус е особено интересен, защото вади на показ близките връзки между Филчев и Трактора.

Начев е не само протеже на Фичев в службите, но и основната причина Алексей Петров да бъде назначен в НСС; пак той е наблюдавал работата му като агент под прикритие. Той е и основният експерт на Алексей по компроматните дела – съвсем не случайно в сайта “Опасните новини” той беше посочен като фигурата, отгговаряща за картотеките с компромати на бившата барета.

Пак той беше и един от арестуваните при старта на операция “Октопод” – а икономическата му обвързаност с “Лев инс” просто не подлежи на съмнение. Според публикуваните досега справки Николай Илиев Начев е в борда на "Лев инвест", който притежава дял от "Лев корпорация", а 30% от "Лев инвест" са на "Лев инс".

Участва в борда на "Булгарцвет", което пак е свързано с "Лев корпорация", в борда на строителните фирми "Булитфер" и "Еврофер", има дял в шуменската "Полиенергия" за пренос на газ и в охранителната фирма "Инкор".

В този смисъл ДОР “Комбинатор”и свързаните с него действия представляват особен, емблематичен казус – той много ясно разкрива как прокуратурата и тайните служби съчиняват и приписват престъпления, когато трябва да елиминират някого. Но за това – в следващата статия.

Публикуваме втората статия от поредицата на Едвин Сугарев "Уродливите къртици на българския преход" , публикувана в неговия блог