Уроците за "Южен поток” от Киев и "Северен поток”

ИТАР-ТАСС предаде в четвъртък информация от представители на "Газпром” относно годишните резултати от работата на газопровода "Северен поток". Данните блестящо илюстрират рисковете пред рентабилността на вложенията в газопроводна инфраструктура и причините за трудностите при тяхното финансиране. При това не само на руските на Запад, но и на всеки друг газопровод в условията на доминиран от спот търговия пазар и нарастваща възможност за диверсификация на доставките извън транзитните мегагазопроводи.

Това е полезно да се знае и от вземащите решения, като се имат предвид перспективите и устойчивостта на приходите от "Южен поток” и острата необходимост от гаранции за неговата максимална запълняемост, включително чрез гарантиране на равноправен достъп на трети страни.

Доставките на природен газ по "Северен поток” през 2013 г. са достигнали 23.77 млрд. куб. м - далеч от пълния капацитет от 55 млрд. куб. м, или 43% запълняемост, като в третото тримесечие са стигнали едва 5 милиарда.

От разпространените данни на оператора - компанията "Норд стрийм", за деветте месеца на 2013 г. става ясно, че печалбата се е сринала с 41.3% - до 2.21 млрд. рубли - или 50 млн. евро от 80 млн. евро през 2012 г.

Сега преценете сами при такава печалба каква е годишната доходност на инвестицията от близо 15 млрд. евро, като 5 милиарда е размерът на дяловото участие и близо 10 млрд. евро са кредитите.

Тези данни трябва да бъдат обеца на ухото на всички политически ентусиасти, които сляпо подкрепят проекта "Южен поток” и вярват бланкетно на уверенията на "Газпром”, че рогът на изобилието е зад ъгъла. "Син поток” и "Северен поток” имат средна норма на запълняемост под 50%, при положение, че са насочени към много по-емки пазари в Северна Европа отколкото "Южен поток”.

Това което винаги трябва да имаме пред вид, когато бързаме да скочим в лодката на "Южен поток” е, че в момента, без никаква допълнителна инвестиция от наша страна, получаваме всички транзитни приходи от близо 17 млрд. куб. м газ, който се насочва към Турция, Гърция и Македония. Това са приблизително 50 млн. евро годишно - толкова колкото е печалбата на гигантския "Северен поток”.

Това рискуваме да загубим, поне частично, защото за да получим същите приходи, при това като инвестираме сами няколкостотин милиона евро, през "Южен поток” на наша територия следва да преминат двойно по-големи количества, и то без да отчетем разходите на оператора. А това е малко вероятно във варианта, в който "Газпром” има вето върху транзитния капацитет и оспорва правото на трети страни – в това число и на компании, работещи у нас - да транзитират свой газ през "Южен поток” – било то от Азербайджан през Русия, през интерконектори от Турция или Гърция или, което е най-важно, от добивания у нас природен газ – на суша или в офшорната зона на Черно море.

Подобни проблеми скоро застигат и ТАНАП, което обяснява визитата на турския министър на енергетиката Танер Йълдъз и внезапния му ентусиазъм към изграждането на интерконектора Турция-България с ускорени темпове, след години на хладен прием. Финансирането на скъпоструваща инфруструктура е изключително рисково от финансова гледна точка, особено за страни като България, Турция или Гърция, които не могат да реализират финансови ползи в други части на веригата на добавена стойност при природния газ. "Газпром” може да си позволи да не печели от транзита, защото маржът между себестойност на добива на природен газ и продажната му цена е над 200 долара за хиляда кубически метра, а транзитната компонента извън Русия е под 35 долара.

Добре е тези уроци по икономика на газопроводите да се прочетат и у нас. Ако не за друго, поне за да охладят безпричинния ентусиазъм на политиците да влизат с плам в бизнес проекти и да дадат предимство на хората, които смятат рискове и ползи.

Който мисли, че в условията на гореща фаза на конфликтите в Украйна и на конфронтация между ЕС и Русия, "Южен поток” има бъдеще, е сбъркал годината и мястото. Остават много варианти той да се реализира, но те минават през задължителната му комерсиализация и европеизация. В това число и като бъде отворен за недискриминиран достъп на алтернативни газови потоци на българска територия, които трябваше да бъдат обслужвани от проекта „Набуко”, както и за компании, ангажирани в местен конвенционален и неконвенционален добив на суша и в Черно море. Добавената стойност от тяхната дейност за страната, в това число и като заетост и инвестици, е в пъти над ползите от "Южен поток”.

Възстановената работа по интерконекторите с Турция и Гърция дава огромни надежди за алтернативни доставки и значително поевтиняване на природния газ и за устойчиво високи равнища на транзитните преходи от "Южен поток”. България няма нужда от клаузи транзитирай или плащай, а от реално транзитирани количества природен газ и отваряне на проекта за ползване от трети страни.

Тогава икономиката на "Южен поток” ще сработи и Европейската комисия ще снеме всякакви възражения. Добре е българското правителство да съдейства изцяло на усилията на ЕК да защити собствените ни интереси.