US-наблюдатели са скептични към плана на Буш за нови бази в Източна Европа

След изявлението на президента Буш в понеделник, че през следващите десет години Съединените щати ще изтеглят хиляди войници от базите в Европа и Източна Азия, политически военни специалисти отбелязаха, че новините за предстоящо изтегляне на американски войски от части на света, където те са нежелани, са добре дошли, но с липсата на подробни данни за плановете ги настройва подозрително спрямо истинските намерения на администрацията.

Дяволът се крие в подробностите, казват специалистите, цитирани в кореспонденция на Дойче веле от Вашингтон.

Президентът и други висши представители на администрацията, които се изказаха публично за плановете на Пентагона, наистина направиха всичко възможно да ги представят само в най-общи линии. Доста ясно е, че войски от Германия и Южна Корея ще бъдат преместени в Източна Европа и Централна Азия, но въпросът за това какво точно ще бъде американското военно присъствие в Източна Европа остава открит. Няма отговори и на това в кои точно източноевропейски и централноазиатски държави ще бъдат разположени новите военни единици на Съединените щати.

По данни на администрацията, повечето от половината бази на Съединените щати в Европа ще бъдат закрити, но голямата част от войниците ще се върнат в Америка.

Военните анализатори, които коментираха плановете, са на мнение, че военното присъствие на Америка в бази в новите страни ще е съвсем скромно, може би много по-скромно дори от очакваното засега. Няма яснота и за това в кои точно източноевропейски държави ще бъдат изпратени американски войски. От месеци се споменават различни имена, сред които България например ту присъства, ту отсъства.

Мартин Корбин, старши анализатор от вашингтонския Изследователски център за информация по отбраната посочва България, Полша и Узбекистан като най-вероятни наследници на големите бази в Германия. Други специалисти говорят за Полша, Узбекистан и Румъния.

Специалистите признават, че вероятността една държава да се сдобие с някакви американски военни бази на своя територия е толкова по-голяма, колкото по-голяма е била нейната поддръжка за външната политика на Вашингтон, най-вече в случая с Ирак. Корбин очаква новите бази да бъдат създадени доста скоро, но и той не посочва по-конкретни срокове. Той подчертава, че новите бази ще бъдат по-скоро оборудвани военни лагери, осигуряващи достъп при евентуална криза. Тяхното използване, смята той, ще е главно в случай на спешност.

Други военни анализатори твърдят обаче, че новите бази няма да се използват само за спешни акции, а ще функционират постоянно като тренировъчни лагери.

При всички случаи изглежда, че не може да се очаква голям брой американски войници да се настанят постоянно в България или в някои от другите източноевропейски държави.

Докато около 15 хиляди работни места в Германия съществуват благодарение на базите, казват специалистите, това не може да се очаква в Източна Европа. Те обаче отбелязват, че дори ограниченото американско присъствие ще донесе икономически облаги, особено в страни като България и Узбекистан. Докато създаването на базите в България може да стане след няколко години, ситуацията в Узбекистан е различна. Американското присъствие там и сега е голямо поради операцията в съседен Афганистан.

Друг известен експерт по въпроси на отбраната и външната политика на Съединените щати Тед Карпентър от Политическия институт "Катон" във Вашингтон атакува десетгодишния срок за извършването на промените, който според него бил абсурден. Разтеглянето на плана във времето може да доведе до провала му, смята той. На практика всички коментатори са единодушни, че редислокацията има смисъл само ако се проведе бързо, а не в обявените десетгодишни срокове.

Професорът по политология от калифорнийския университет Чалмъс Джонсън, автор на остро критични статии и книги за външната политика на Съединените щати, обръща внимание на друг аспект от плановете. Той казва, че не бива да се вярва на намеренията на администрацията, която просто искала да намали американското военно присъствие в едни точки и да ги увеличи в други като България и страни от Източна Европа. Джонсън признава, че в тези страни американците ще са по-добре приети отколкото в Германия, Южна Корея или Япония, но в същото време е на мнение, че новият отбранителен ход на Америка съвсем не означава намерение за смекчаване на милитаризма ѝ.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?