Усещане за бедност и беззаконие сриват доверието към демокрацията у нас

Мнозинството от хората не искат кметът им да е ром, гей или турчин

В България демокрацията се ползва със значителна обществена подкрепа, която обаче постепенно ерозира. Най- остро изразено усещане за криза има по отношение върховенството на правото у нас, констатира националното представително проучване "Демокрация и гражданско участие" за 2018 г. на Институт "Отворено общество".

Най-голям дял от гражданите (45%) са съгласни, че демо­крацията е най-добрата форма на управление за страната, а преобладаващата част от анке­тираните посочват само демократични държа­ви като чужди примери за добро управление. Германия, Великобритания и Швейцария фор­мират трайно челната тройка на чуждите дър­жави, които са желан модел за подражание: за 23% от анкетираните Германия е най-популяр­ният пример на държава с добро управление; според 9% такава е Швейцария, а според 8% – Великобритания.

Подкрепата на гражданите за демокрацията обаче постепенно ерозира в сравнение с резултатите от предишните изследвания: през 2018 г. делът на съгласните с твърдението, че демо­крацията е най-добрата форма за държавно уп­равление за България, намалява със 7% спрямо 2015 г. Освен това сред анкетираните домини­рат отрицателните оценки за ефективността на правителството при разрешаване на основните национални проблеми, ниското доверие в ин­ституциите и убедеността, че политическият и административният елит се формират с връзки, а не по заслуги.

През 2018 г. изследването регистрира слаба степен на гражданско участие в управление­то – огромната част от анкетираните не члену­ват в никакви организации, само 4% членуват в политически партии, а само 2% – в профсъ­юзи. Между 2002 и 2018 г. обаче в това отно­шение има положителна тенденция, макар и много слабо изразена: членството в клубове нараства, все повече хора са склонни да се об­ръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите си и да протестират в случай на лошо управление.

Тествани бяха обществените нагласи към три от ценностите на ЕС (демокрация, върховенство на правото и основни човешки права) и от гледна точка на гражданите защитата на основните граждански права продължава да изглежда като най-голямото достижение на де­мократичния преход в България. Значителен дял от анкетираните са уверени, че могат спо­койно да упражняват гражданските си права, и не се страхуват от репресии от страна на пра­воохранителните органи.

Сред работещите обаче се забелязва известна уязвимост – всеки пети смята, че може да загуби работата си, ако участва в протест или ако критикува публично правителството.

Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България: основната разлика меж­ду демократичните и тоталитарните правител­ства е, че първите носят политическа и съдебна отговорност за своите действия, а вторите – не. У нас обаче само 26% от анкетираните са съ­гласни, че националното правителство дейст­ва в рамките на закона, а обществената оценка за качеството на законодателството е крайно ниска: едва 22% от хората смятат, че законите в страната са справедливи, едва 14% – че зако­ните са ясни и разбираеми, и едва 8% – че зако­ните се прилагат еднакво за всички.

През 2018 г. се регистрира криза на об­щественото доверие в телевизиите и вестни­ците като фактори за по-отговорно управле­ние: телевизията губи позиция като медия, на която хората се доверяват, когато имат нужда от информация за положението в страната. Мнозинството от хората възприемат пресата като свободна да критикуват правителството, но не смятат, че вестниците или телевизиите ще съобщят истината по случая, ако висш държа­вен служител е замесен в престъпление. Без на­деждна информация за работата на правител­ството обаче гражданите не могат да участват в процеса на вземане на решения за държавното управление.


Бедност, безработица, лошото управление, корупция

Въпреки по-скоро благоприятната икономическа конюнктура, бедността продължава да бъде най-значимият проблем на хората в България, следвана от безработицата, лошото управление и корупцията, сочи изследването.

Участниците отбелязват, че има сериозно разминаване между проблемите на хората и дневния ред на политиците. Сред анкетираните доминират отрицателните оценки за ефективността на правителството при разрешаване на основните национални проблеми, ниското доверие в институциите и убедеността, че политическият и административният елит се формират с връзки, а не по заслуги.

През 2018 г. около една трета от анкетираните (32%) определят бедността като най-значим проблем, като подобен резултат е регистриран и в двете предишни изследвания през 2015 и 2016 г.

Най-съществената промяна в подреждането на ос­новните проблеми в страната е свързана с промяната в мястото на безработицата – за трите години между 2015 и 2018 г. безработицата е изпаднала от групата на най-значимите проблеми и вече може да се разглеж­да като среднозначим проблем.

Следващи по значение са лошото управление и корупцията, посочени като основен проблем от 14-18% от анкетираните. Сравнително малък дял от хората (5-7%) посочват престъпността и лошото здравеопазване, а според 2% - некачественото образование.

За младите хора (на възраст 18–29 години) най-значимият обществен проблем в страната е корупцията, докато за по-възрастните (на възраст над 60 години) основният проблем в страната е бед­ността.

Ерозия в подкрепата за демокрацията

Делът на несъгласните с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, се покачва с 6% между 2015 и 2018 г. Всеки пети отговаря, че не може да пре­цени.

По-ясно изразена е тази подкрепа сред по-образованите и по-заможните граждани (64% от тези, които имат доход над 700 лв. на човек от домакинството на месец, смя­тат, че демокрацията е най-добрата форма за управле­ние на страната) и сред по-младите (53% сред хората на възраст до 44 г.) и е малко по-изразена сред живеещите в София (50% са съгласни в сравнение с 45% средно за страната).

Делът на несъгласните с това твърдение обаче при групи­те с най-високо и най-ниско образование е еднакъв: 26 -27%.

Слабата подкрепа за демокрацията при ниско образованите не се обуславя толкова от категоричното несъгласие с нейните ценности, колкото от високия дял от анкетираните, които споделят, че не могат да преценят какво да отговарят на въпроса.

Сред тези, които са гласували за ГЕРБ на последните парламентарни избори, 70% смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, в сравнение с 45% средно за страната. Гла­суващите за БСП в изследването през 2018 г., както и в предишните две изследвания представляват единствената група с категорично мнозинство на хората, които не са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната (53% от гласуващи­те за БСП отговарят отрицателно в сравнение с 34% средно за страната).

Трайно ниско доверие в институциите с изключение на президента

Доверието на гражданите в институциите на представителната демокрация и из­общо в националните институции е трайно ниско и тенденцията е негативна. През 2018 г. се наблюдава понижено доверие в почти всички изследвани институции: най-рязък спад има в довери­ето в НПО, което се понижава с 11%, във висшите учи­лища – с 10%, в политическите партии, в Народното събрание и в правителството – с 6%, и дори доверието в ЕС спада с 5%.

Народното събрание и политическите партии се ползват с най-ниско доверие от всички ин­ституции в изследването – само 15% от анкетираните споделят, че имат доверие в Народното събрание, а само един от десет анкетирани има доверие в полити­ческите партии.

На този фон през 2018 г. президентът е единствената институция, при която има категорич­но повишаване на общественото доверие: доверието в него рязко се покачва (почти с 20% между 2016 и 2018 г., което може да бъде обяснено със смяната на титуляра на поста).

Връзки и пари, а не заслуги дават достъп до висши държавни длъжности

Едно от възможните обяснения за ниското доверие в националните институции е свързано с широко разпространените представи, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори, коментират анализаторите. Според почти 70% от анкетираните връзките на кандидата са най-важният фактор за достъп до висша държавна длъжност в България.

Почти половината от хората посочват парите/богатството на кандидата като най-важен фактор за достъп до висша държавна длъжност, а всеки четвърти определя популярността/известността на кандидата като най-важен фактор. Едва 20% смятат, че образованието на кандидата е основна причина, за да бъде избран и да влезе във властта. А само под 15% от хората са на мнение, че опитът, знанията или уменията имат значение.

Гражданите не се усещат представени в управлението (Народно събрание, общински съвети).

Делът на тези, които не са съгласни с твър­дението, че в Народното събрание има поне един де­путат, комуто имат доверие и за когото знаят, че пред­ставлява тях и хора като тях, се покачва от 54% през 2015 г. до 60% през 2018 г. Само 21% от анкетирани­те през 2018 г. са съгласни, че в НС има поне един депутат, комуто те лично имат доверие.

Смяната на партиите във властта не води до промяна в политиката на страната

През 2018 г. значително се увеличава делът на хо­рата, които не виждат конкуренция между полити­ческите партии: през 2015 г. делът на тези, които не мислят, че смяната на партиите в управлението води до промяна в държавната политика, е бил 54%, а през 2018 г. вече е 68%. Съгласните с това твърдение през 2015 г. са били 23% от анкетираните, а през 2018 г. са само 13%.

Според доминиращите обществени нагласи меж­ду отделните политически партии няма големи раз­лики от гледна точка нито на политиката, нито на начина на управление на партиите. Това донякъде обобщава задълбочаването на кризата в представи­телната демокрация, която изследванията регистри­рат след 2015 г.

Страх от уволнение при участие в протести?

През 2018 г. изследването регистрира слаба степен на гражданско участие в управлението - огромната част от анкетираните не членуват в никакви организации, само 4% членуват в политически партии, а едва 2% – в профсъюзи.

Между 2002 и 2018 г. обаче в това отношение има положителна тенденция, макар и много слабо изразена: членството в клубове нараства, все повече хора са склонни да се обръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите си и да протестират в случай на лошо управление.

Значителен дял от анкетираните са уверени, че могат спокойно да упражняват гражданските си права, и не се страхуват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се забелязва известна уязвимост – всеки пети смята, че може да загуби работата си, ако участва в протест или ако критикува публично правителството.

Ако хората се ангажират изобщо с актове на граж­данско участие, най-често това са актове на благотворителност.

През 2018 г. анкетираните съобщават по- често в сравнение с 2002 г., че биха предприели конкретни действия, ако са недоволни от управлението на страната. Делът на тези, които не биха направили нищо, когато са недоволни, спада от 38% (2002 г.) до 29% (2018 г.).

През 2018 г. най-голям дял (45%) заявяват, че ако се недоволни от управлението на страната, биха се включили в подписка; всеки трети (31%) би се вклю­чил в митинг/шествие; всеки пети (21%) би участвал в стачка.

Най-острата криза: Върховенство на правото

Най-острите проблеми у нас са свързани трайно с върховенството на правото. През 2018 г. 56% заявяват, че нямат доверие в националните съдилища. 58% не са съгласни, че законите у нас са справедливи, а 67% не са съгласни, че законите са ясни и разбираеми за гражданите. Трима от четирима анкетирани (76%) не са съгласни с твърдението, че законите у нас се прилагат еднакво за всички.

Кризата с върховенството на правото в България засяга не само законодателната и съдебната, но и изпълнителната власт. Почти половината от анкетираните смятат, че правителството не действа в рамките на закона. Също половината от анкетираните не смятат, че съдилищата пречат на правителството да нарушава закона, т.е. не мислят, че съдилищата изпълняват своята основна конституционна функция.

За трите проведени изследвания след 2015 г. постепенно се увеличава делът на хората, които смятат, че ако им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма да получат справедлив съдебен процес. Около половината от хората (51%) са на това мнение в сравнение с 42% през 2015 г. Едва 27% от анкетираните очакват да получат справедлив процес, ако стигнат до съд.

Всеки втори не би гласувал за кмет ром, гей или турчин

В предстоящите през есента на 2019 г. местни избори при равни други условия 70% от анкетираните не биха гласували за кандидат за кмет, който е от ромски произход, сочи изследването.

Мнозинство от 65% не биха гласували и за кандидат за кмет, който е гей/лесбийка. 63% от участниците в анкетата не биха гласували за български гражданин от турски произход. А почти половината (46%) не биха гласували за възрастен кандидат (над 65 години).

Един от трима (29%) не биха гласували за човек с увреждане и 11% не биха гласували за жена, която е кандидат за кмет.

Сривът в доверието към медиите продължава

През 2018 г. се регистрира криза на общественото доверие в телевизиите и вестниците като фактори за по-отговорно управление: телевизията губи позиция като медия, на която хората се доверяват, когато имат нужда от информация за положението в страната. Мнозинството от хората възприемат пресата като свободна да критикуват правителството, но не смятат, че вестниците или телевизиите ще съобщят истината по случая, ако висш държавен служител е замесен в престъпление. Без надеждна информация за работата на правителството обаче гражданите не могат да участват в процеса на вземане на решения за държавното управление, се казва в доклада.

През 2018 г. най-висок дял от анкетираните (68%) съобщават, че се информират основно от телевизията. Втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16%, а 2% посочват радиото или на вестниците.

Делът на анкетираните, които са съгласни с твърдението, че по принцип вестниците у нас са свободни да критикуват правителството, се понижава от 56% през 2015 г. до 41% през 2018 г., т.е. с 15%.

Обществената оценка за обективността на пресата в случай на престъпление по висшите етажи на властта е по-скоро негативна. През 2018 г. едва 21% от анкетираните са на мнение, че ако висш държавен служител се окаже замесен в престъпление, вестниците у нас биха съобщили истината по случая. Делът на убедените в обективността на вестниците спада с 11% между 2016 и 2018 г.

Най-голям дял от анкетираните (53% през 2018 г.) не смятат, че вестниците биха съобщили истината по случая, ако висш държавен служител се окаже замесен в престъпление.
Между 2015 и 2018 г. аналогичен ръст бележат и негативните оценки за обективността на телевизиите. През 2018 г. най-голям дял от анкетираните (50%) са на мнение, че ако висш държавен служител е замесен в престъпление, телевизиите у нас няма да съобщят истината по случая, което е със 17% по-малко в сравнение с резултатите от 2016 г.

Още от България