Усещането за "специална кауза" е вредно за всеки съдия

Има ли риск създаването на специален двуинстанционен съд и специална прокуратура по дела за организираната престъпност и по дела за престъпления, извършени от висшата администрация, да се превърне в своеобразен трибунал?

В повечето езици "трибунал” се използва за обозначаване на извънреден или специален съд, поставен извън системата на редовните съдилища. Създаването на извънредни съдилища не се допуска в нашата страна по силата на изричната конституционна норма на чл. 119, ал. 3 от конституцията. Алинея втора на същия текст обаче предвижда, че със закон могат да се създават специализирани съдилища.

Напоследък у нас се заговори именно за специализирани съдилища, които да правораздават в областта на наказателното право по дела, подбрани по критерии, които до момента не са изяснени в професионалната общност. Фактът, че в конституцията е предвидено създаването на специализирани съдилища да става само след преценка на законодателя и с нарочен негов акт от висша степен, е показателен, че подобно разрешение би следвало да е обусловено от конкретна значима обществена потребност. И тук се поставя въпросът: има ли такава у нас и каква е тя?

За сравнение може да се посочи, че в Испания специализираният съд е създаден като реакция на възникналата необходимост от предприемане на особени мерки във връзка с терористичната дейност на ЕТА. При това, основните съображения са били в насока на осигуряване на условия за работа на съдиите, целящи тяхната безопасност и закрила, и в тази връзка –концентрирането им на едно място, достатъчно отдалечено от отделните провинции (за да се предотврати оказване на въздействие на локално ниво), улесняващо и предприемането на охранителни мерки по отношение на всеки от тях и семействата им.

При все, че за съдии в Специализирания съд в Испания несъмнено са привличани хора с високи професионални качества и безупречна репутация, идеята съвсем не е била и все още не е, те да бъдат натоварени с осъществяването на функции, които останалите им колеги не са професионално подготвени да изпълняват.

Ситуацията у нас се различава драстично. Първо - и за щастие - тук не действат терористични организации, второ – покрай идеята за създаването на специализирани съдилища се прокрадва тази за недостатъчна компетентност и подготвеност на съдиите, налагаща избирането на "елитните” сред тях, които да поемат решаването на определен род дела.

В професионалните среди не е проведена дискусия, а и предложенията за създаване на специализираните съдилища досега не са аргументирани и обосновани. Аз считам, че на този етап нищо не налага изграждането на подобен съд или създаването на специализирани отделения в рамките на редовните структури в съдилищата.

Кръгът от дела, подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция включва тези за корупция, организирана престъпност, пране на пари, трафик на наркотици, тоест всички онези, за които се предлага специализираното правораздаване.

Успоредно с посоченото, Софийски градски съд има законова специална компетентност, защото само той разглежда дела за престъпления срещу лица с имунитет и членове на МС, производствата по трансфер на осъдени лица, тоест и в момента има съд, натоварен по закон да разглежда делата за сочените престъпления.

Не е извършен никакъв анализ и лично аз не разбирам мотивите, поставени в основата на подобна идея. Ако специализираното правораздаване не е продиктувано от необходима и действителна обществена нужда, резонно се поставя въпросът с неговата легитимност, а също и този, дали независимо от наименованието "специализиран”, по същината си подобен съд няма да действа като извънреден.

И последно: не бива да се пренебрегва опитът на другите страни. В Словакия например бе създаден специализиран съд, който с решение на Конституционния съд на Словакия от 20 май 2009г. бе обявен за противоконституционен. Струва ми се, че би следвало да се запознаем обстойно с мотивите на съда, най-малкото заради сходствата между ситуацията в Словакия при създаването на техния специализиран съд с тази у нас.

Отделен е въпросът колко е струвала издръжката на специализирания съд (някъде бях чела, че средствата се равнявали на тези за бюджета на цялата съдебна система). Макар и много важен, този въпрос обаче не е от първостепенно значение. Далеч по-наложително е да прочетем внимателно изготвените доклади от международни експерти за специализираните съдилища в Испания и Италия, за да сме най-малкото наясно с това, че оценката за дейността им не е еднозначна и те са обект на критики в различни аспекти от гледна точка на върховенството на закона в правовата държава.

Що се отнася до специализираните отдели в прокуратурата, преобладаващо е мнението, че такива трябва да има. По същността си обаче функциите и дейността на прокурора са съвършено различни от тези на съдията. Специализирането в досъдебното производство се обосновава чрез особеностите на разследването – тактика, стратегия и методи, които са специфични и затова е оправдано, и дори препоръчително от гледна точка на ефективността, изграждането на специализирани отделения в прокуратурата. За разлика от досъдебната фаза, съдебната има за предмет разглеждане на готовото обвинение и процесът се подчинява на еднакви правила за всички видове престъпления, което обезсмисля специализирания подход към различните такива.

Имате ли опасения, че ВСС ще избира съдиите за този съд под засилващия се натиск на изпълнителната власт?

Дори не знаех за идеята да бъдат избирани от ВСС. Досега с колегите сме обсъждали като проблем това, че не е ясно на какъв принцип, по какви критерии и от кого ще бъдат избирани тези съдии. Въздействието на изпълнителната власт в посока на назначаването на определени, "одобрени” от нея съдии, несъмнено би било с пагубен ефект, защото изначално поставя под съмнение дължимата от съда безпристрастност и обективност. Нещо повече – критиките за липса на адекватното и справедливо оценяване на качеството на работата на редовите съдии, подчинено на ясни и прозрачни правила, са основателна тревога за съдийската общност. При положение, че този проблем не е преодолян и разрешаването му не е обезпечено, с основание се поставя въпросът как биха били подбрани кадрите за един специализиран съд.

Дали фокусирането на всички "шумни дела" в един съд няма да го направи по-уязвим на форми на натиск? Били те политически или криминални?

Опасенията, че съдът може да се окаже уязвим от различни форми на натиск никак не са преувеличени. Те са по-скоро закономерна последица в ситуация като тази, в която легитимността на специализираното правораздаване е меко казано под въпрос, в която не е ясно на базата на какви критерии ще бъде подбран персоналният състав на подобен съд, и в която няма достатъчно надеждни гаранции, че решенията за подбора ще бъдат взети в самата съдебна система на базата на ясни и прозрачни правила, а оттук – че съдът ще действа безпристрастно и независимо.

Проблем ли ще е събирането на специални съдии и специални прокурори на едно място?

Твърде е възможно, защото би създало обективни условия за "сближаване” на позициите на съда и обвинението, за провеждане на неформални консултации "в интерес на работата”, за ангажираност, в смисъл на "причастност” към специфичната "задача”, "поставена” пред специализираните съд и прокуратура. И тук отново опираме до дължимата от съда безпристрастност и непредубеденост. В психологически план чувството за принадлежност към дадена "кауза” има за естествена последица създаване на определени нагласи и пристрастия, а и двете са крайно вредни за всеки съдия, а оттук и за правосъдието като цяло.