Успехът в Сирия зависи от убеждаване на Москва да промени подхода си

Подтикнати от атаките в Париж, политици от целия Запад са насочили вниманието си към това как да се справят с ИДИЛ с бомби и сухопътни сили на терен. С разбирането, че победата е в центъра на претенциите на джихадистите за божествен мандат, е от жизнено значение да им бъдат нанесени териториални загуби. Но това не е достатъчно - трябва да бъде дискредитирана самата групировка. Това е нещо, което Америка и Европа не могат да направят: само мюсюлмани сунити биха могли. Ако на ИДИЛ бъде дадена възможност да представя западния отговор като война срещу сунитите - отчуждавайки ги напълно - това ще е коз в ръцете на джихадистите за поредна пропагандна победа.

Ако изберем варианта сирийският президент Башар Асад да бъде приет като съюзник, това ще гарантира загуба на подкрепата от сунитите, колкото и да е тя. Обединяване с лидер, подкрепян от Иран, регионалната шиитска сила, която е избила хиляди сунитски опоненти, ще означава, че сме част от яростна атака срещу сунитите. Ефектът ще е по-лош, ако активизираме ударите срещу ИДИЛ в момент, когато руснаците удрят по опозицията в Сирия. Не само Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Обединените арабски емирства и сунитските племена ще се отдалечат; ИДИЛ ще представи себе си за единствената групировка, бореща се за сунитите. Трябва да избегнем това.

Трябва да повлияем също върху подхода на Москва в Сирия. Президентът Владимир Путин трябва да се присъедини към борбата с ИДИЛ истински. Той трябва също така да разбере, че ако продължава да закриля режима на Асад като част от виенския дипломатически процес, организиран от Русия и Америка, за да се създаде политическо устройство след Асад, само ще се проточи войната.

Москва продължава да бомбардира други групировки, а не ИДИЛ, дори и след като призна, че бомба е взривила руския авиолайнер над Синайския полуостров през октомври и се зарече да отмъсти на "Ислямска държава". Руският изтребител, който Турция свали миналия месец, нанасяше удари срещу тюркменски сили по границата. Ако искаме г-н Путин да се съсредоточи изключително срещу ИДИЛ и да възприеме подход, който да даде шанс за успех на виенския процес, трябва да разчитаме не само на убеждаване, но и на упражняване на натиск.

Макар да иска да покаже, че Турция ще плати цената за свалянето на самолета, г-н Путин не може да не е наясно с риска от ескалация в Сирия. Може би сега е моментът да му бъде казано дискретно, че ако Русия не наложи спиране на огъня от страна на сирийците и иранците, САЩ няма да имат друг избор освен да създадат зона за сигурност. Путин няма интерес да подкрепя сирийската опозиция и знае, че зона за сигурност на турско-сирийската граница ще даде възможност на силите срещу Асад да се обединят още повече, а това означава, че цената на подкрепата за режима ще расте, а собствените му възможности да бъде арбитър за сирийското бъдеще ще намалеят.

Но зона за сигурност ще отговори на нуждата на Европа да спре бежанския поток и на интересите на Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар да спрат загубите, нанасяни на сирийските сунити. Съюзниците на САЩ може да поемат съответни роли: европейските въздушни сили да гарантират забранената за полети зона; турските сили да поемат защитата по суша; страните от Залива да финансират инфраструктурата.

Президентът Барак Обама се противопоставя на идеята за зона за сигурност. Но ако той желае спирането на огъня да доведе до "голям преход за Сирия", какъвто държавният секретар Джон Кери вярва, че ще има, Русия трябва да направи това, което може: да го наложи на г-н Асад и на иранците. Но имайки предвид декларациите на руския външен министър Сергей Лавров, че Москва ще сътрудничи за ИДИЛ само ако ние "зачитаме суверенитета и правомощията на сирийското правителство", никой не трябва да смята това за сигурно.

Понеже нашите възможности ще намалеят, ако няма спиране на огъня, г-н Обама трябва да намери начин да окаже натиск върху Сирия и да е готов да заплаши, че ако се наложи, ще предприеме стъпка, от която досега се въздържаше.

*Авторът е сътрудник във Вашингтонския институт, бивш специален помощник на Обама, а преди това специален пратеник на Бил Клинтън за Близкия изток. Написал е книгата "Обречена на успех" за американската външна политика в Близкия изток.

По БТА