Уставът на царското движение предполага авторитарно управление

- Правейки аналогия с краля-гражданин, смятате ли, че една подобна фигура се откроява в текстовете на устава на националното движение, в които е описана ролята на лидера и правомощията на лидера.

Георги Марков:

- Аз не знам кой е писал този устав, но не знам защо в него има национално събрание. В България има едно събрание и то се нарича Народно. Много ме учуди чл. 23 - "избира лидера с явно гласуване". И лидерът има такива права, което означава, че самият устав предполага едно авторитарно управление, твърде далече от демократичното дори за една България, която преди 11 години се сбогува с комунизма.

Екатерина Бончева:

- Този лидер обаче се избира пряко от учредителите, а не от конгреса и се прави веднага аналогия с прекия избор на президент или вицепрезидент. Не е ли това един демократичен избор?

Георги Марков:

- Не, той се избира от националното събрание.

Екатерина Бончева:

- Но то е от учредителите.

Георги Марков:

- От учредителите, да, и самият избор е с явно гласуване. Как може да се избира с явно, това да не е някаква ОФ организация, това направо е смайващо, този член 23. А всичките други права, които лидерът има, примерно той да утвърждава кандидатите за народни представители, той да снема доверието - но нали народните представители се избират от народа. Така че доверието могат да снемат само избирателите, а не лидерът от името на народа. Много хора са управлявали България - и царе, и генерални секретари - все в името и от името на народа. Тука, разбира се, пише, чуждица - лидерът, да не се каже вождът или водачът.

Интервюто е излъчено по радио "Свободна Европа"