"Утрински весник": Ефхаристо (благодаря), бай Бойко

Най-страшно би било, ако македонската общественост и македонският политически елит оцени гръцко-българската среща на високо равнище в Атина (в която бяха включени целите състави на двете правителства), като създаване на своеобразна "антимакедонска ос на злото". Такава оценка, насочена към самоизмама, би била ужасно контрапродуктивна, би накарала двата ни ключови съседа изцяло да ни обърнат гръб, а ние като Прометей да поемем на гръб ролята на "герои мъченици".

 

Ужасно трудно е обаче да се изтръгнеш от подобни мисли, които прииждат като циклони, след като прочетеш изявленията на Бойко Борисов и Андонис Самарас, насочени към Македония, в които нашата държава се предупреждава, че всяка толерантност има граници.

 

Премиерите се хвалеха как в Брюксел външните им министри Николай Младенов и Димитрис Аврамопрулос почти се прегърнали с еднаквите си становища по въпроса за Македония.

 

Министрите на културата Константинос Арванитопулос и Вежди Рашидов пък се подиграваха на нашата държава с думите, че "Македония не е добро дете", а гръцкият президент Каролос Папуляс сравни отношенията между двете държави с френско-германската ос на мира и прогреса.

 

Разбира се, когато от Скопие чуваш такива неща, може да ти се изправи косата. Гневът обаче не решава проблемите, може само да ги влоши.. Всеки, който има по-отговорна функция в държавата, трябва невероятно сериозно да си постави въпроса защо се стигна до такова развитие на събитията. Къде сгрешихме? Какво пропуснахме? Какво не видяхме? Какво искаме?

 

България и Гърция ще обявят 2013 г. за година на Кирил и Методий, всеславянските просветители, които с векове искахме да държим в прегръдката си, а сега ги отхвърлихме, защото не били чеда на Александър.

 

Ние всъщност сме готови да се откажем от всичко в замисления фантасмагоричен проект за единствени библейски потомци.. Това, което мислим, че ще ни остане, тъй като го смятаме за наше, по-късно ще го предадем без възражения и ще останем без нищо - без история, без идентичност, без бъдеще.

 

Не ни трябва да хвърляме куп остри стрели срещу София. Трябва ни способна дипломация, а не рахитична като тази, дипломация, която ще може да определи приоритетите, насоките и стратегията как да подобрим отношенията със съседите.

 

Защото (положението) става драматично.Неспособността на онези, които мислят, че много знаят, хвърли на колене тази страна. Затова ще виждаме онези, които до вчера не се разбираха, как стават влюбени съюзници. За наша сметка.

 

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?