Увеличават се хората, които се лекуват планово в ЕС за сметка на НЗОК

Увеличават се хората, които се лекуват планово в ЕС за сметка на НЗОК

С всяка изминала година след членството ни в Европейския съюз все повече хора заминават за планово лечение в други страни членки, тъй като не може да им бъде оказана помощ у нас, отчитат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

През 2011 година комисия към касата е издала 76 разрешения за планово лечение като на един пациент понякога е издавано по повече от едно разрешение. През годината са били подадени 124 молби за лечение в чужбина, но част от тях са били отхвърлени, тъй като лечението се прилага и у нас, или пък са пренасочени към Министерството на здравеопазването, тъй като терапията се покрива от някой от фондовете към ведомството.

Медицински дейности, които се заплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването, са например трансплантациите на органи, тъкани и клетки и за тях пациентите трябва подават документи в Комисията за лечение в чужбина, която работи към него.

През предходни години броят на подадените и одобрени молби от НЗОК е значително по-малък. За сравнение през 2010 г. в НЗОК са подадени 89 молби за планово лечение в чужбина. От тях 65 са били от компетентността на институцията. По 33 от молбите е издадено разрешение за планово лечение в чужбина. През 2009 г. издадените разрешения са били 17, през 2008 г. – 11, а през 2007 г – 4.

Размерът на сумите, отпуснати за планово лечение в чужбина, е различен. Така например в един от случаите за лицево-челюстна неврохирургична операция с лъчелечение НЗОК предстои да плати 55 000 евро. При друг случай за бутикова става НЗОК е дала разрешение да бъдат изплатени 39 500 евро. 35 500 евро са били отпуснати за лечение на хондросарком.

При разглеждането на всяка молба НЗОК изисква становище от националните консултанти по отделните заболявания, както и от председателите на съответните научни дружества. Ако те се произнесат, че пациентът трябва да се насочи за лечение в чужбина, касата разрешава лечението. Тя обаче не възстановява разходите, ако човек сам реши да се лекува в друга страна-членка.

Другата постоянно действаща комисия в НЗОК разглежда документи както на здравноосигурени в България граждани, които са заплатили лично за ползвана от тях спешна медицинска помощ при временния им престой в ЕС, така и на граждани от други европейски страни, които са ползвали и платили медицинска помощ у нас.

Причините, поради които се налага граждани да заплащат лично необходимата им медицинска помощ при престой в страна от ЕС, са различни. Това може да се наложи при  липса на валидна Европейска здравноосигурителна карта или удостоверение за временното ѝ заместване или тяхното непризнаване от лечебните заведения в чужбина. Или пък ако се ползва помощ в лечебни заведения, работещи извън системата на публичното здравно осигуряване на съответната държава.

През 2011 г. в тази комисия са постъпили 370 заявления от български граждани, ползвали и заплатили за необходимата им медицинска помощ в ЕС. От тях са приключени 218.

Постъпилите формуляри на граждани от ЕС, които са ползвали и заплатили необходимата им медицинска помощ в България, са 1495. От тях до момента е отговорено на 945.

Обработката на част от молбите се бави заради  допълнителното уточняване на подробности, свързани с предоставеното лечение, както и от необходимостта от извършване на допълнителни проверки в лечебните заведения, които са предоставили помощта. В европейското законодателство няма императивно уредени срокове за отговор на запитванията между компетентните осигурителни институции.

През миналата година НЗОК е изплатила най-големи суми на пациенти, ползвали спешна или неотложна помощ в Германия, като има случаи на изплатени съответно 11 600 лв., 8 000 лв. и 7 000 лв.

Най-високите суми, които НЗОК е изплатила през 2011 г. на чужди здравни фондове за български пациенти, ползвали спешна или неотложна помощ в чужбина, са за оказана болнична помощ в Германия. Например, за шестмесечното болнично лечение по спешност на 46-годишна жена НЗОК е заплатила 244 000 евро.

В друг случай за болнично лечение на 62-годишна жена, която е била хоспиталиризирана два пъти в Германия, НЗОК е заплатила 154 000 евро. Всяка хоспитализация е била с продължителност от по два месеца.

За тримесечното болнично лечение на новородено са били преведени на здравен фонд в Германия 63 000 евро, а за двуседмичното болнично лечение по спешност на 37-годишен мъж – 51 000 евро.

На интернет страницата на НЗОК http://www.nhif.bg/web/guest/60 са публикувани изискванията и необходимите документи за лечение в чужбина и за възстановяване на средства при заплащане на ползвана спешна медицинска помощ в страни от ЕС.

Споделяне

Още по темата

Още от България