Служителите, които бяха уволнени преди ден за възпрепятстване на проверките в Медицинския университет в София, отхвърлиха в петък обвиненията към тях и казаха, че са отстранени от работа незаконно. Според тях изнесените в одита на образователното министерство нарушения са тенденциозни, а зад тях и зад последвалата битка за ректорския пост стои борба за овладяването на 85 млн. лева по сметките на висшето училище.
Одитът на образователното министерство засече множество нередности в Медицинския университет при управлението на бившия ректор проф. Ваньо Митев, сред които раздут прием на студенти без полагането на необходимите изпити, нарушения в работата на изнесените центрове на висшето училище зад граница, разточителни разходи за заплати, хонорари и командировки до екзотични дестинации за ректора и “избрани служители“, комисионни за фирми и студенти за набирането на учащи и др. Тези разкрития бяха дадени на прокуратурата и ДАНС, а преди ден източници от обвинението съобщиха, че трима служители на университета са уволнени за възпрепятстване на проверката там.
Става въпрос за проф. Красимира Маркова – главен счетоводител и ръководител на отдел "Финансови ресурси”, Марта Генсузова – ръководител на отдел „Обществени поръчки” и Симона Манолова – ръководител на отдел "Капитално строителство”. В петък трите служителки отхвърлиха на пресконференция тези обвинения, обявиха отстраняването си за незаконно и казаха, че ще го оспорват.
Не сме отказали да съдействаме
Маркова обясни, че не става въпрос за отказ да се съдейства на компетентните органи, а за отказ да предостави накуп и по устно разпореждане изискани документи, без да се съставят необходимите протоколи за това, както изисква законът. Тя уточни, че след като е било изяснено каква информация желаят разследващите, тя е била предоставена по надлежния ред с протоколи. Маркова заяви, че върху нея и другите служители е бил оказван натиск от страна на главния секретар на министерството, а с уволнението им се цели саморазправа и осуетяване на предстоящото Общо събрание на университета, на който ще се обсъжда въпроса за смяна на ректора.
След излизането на предварителните констатации в одита бившият ректор и близки до него преподаватели са предприели атака срещу настоящия ректор проф. Вихра Миланова, на която е възложено да преустанови порочните практики.
Настоящият ректор се ползвал от същите привилегии
Според уволнените служители обаче Миланова се ползвала от същите привилегии, каквито са описани в одита на образователното министерство – вози се на същия скъп джип Рейндж роувър за 177 000 лева, подписва се под заплатата от близо 9000 лева и дори е раздула още повече щата за шофьори.
Уволнени сме незаконно, защото Миланова се опитва да обезкости администрацията и да саботира Общото събрание за нейната смяна.
Уволнените служители се оплакват от психически тормоз от страна на Миланова, като по думите им след встъпването ѝ начело на университета е започнала голяма промяна – не зачитала мнението им, упражнявала диктат, тормоз и саморазправа.
По повод обвиненията към Миланова от Медицинския университет заявиха, че няма да коментират абсурдни твърдения до произнасянето на компетентните органи и очакват извършваната в университета проверка да даде отговори на всички въпроси.
Борба за овладяване на 85 млн. лева
Маркова и колежките ѝ са убедени, че оттук нататък тече битка за надмощие и контрол върху наличните по сметки на университета 85 млн. лева. “Тези 85 млн. лева са сериозен интерес за партии или групировки, но този натиск не е случаен и борбата е за това как ще бъдат изразходени“, заяви Маркова. По думите ѝ ябълката на раздора в битката за следващ ректор ще е във финансовото поле.
Тя заяви, че при влизането на Ваньо Митев като ректор първи мандат през 2007/2008 година университетът е разполагал със 7 млн. лева по сметката си, като всяка година оттам нататък е увеличавал наличността си с 12-16 млн. лева. По думите ѝ това се дължи на добър мениджмънт.
Парите се трупат, тъй като университетът не могъл да преодолее административните пречки, за да инвестира в собствена база. Иначе има инвестиционна програма за построяване на общежитие, на ректорат и реновирането на няколко блока. Кой да разпределя и усвои парите от тези дейности също било обект на апетити.
Уволнените служители смятат, че от прекратяването на договорите за изнесените центрове за граница без оглед на икономически и правни последици, както изисква одитът, могат да настъпят тежки финансови последици за университета и наличната сума да бъде прахосана за неустойки и санкции, ако записаните чужди студенти потърсят правата си.
Трите служителки отхвърлиха и обвиненията в одита относно раздадените хонорари на някои служители, като посочиха, че допълнителните пари идват от работа по проекти и към общо обявените суми били включени такива, които те предстои да получат в началото на 2017 година. Така получените от тях хонорари били надписани с по 15 000 – 20 000 лева.
Обвиненията за незаконното разрушаване на стола на университета също били неоснователни, тъй като столът въобще не бил разрушен и ставало въпрос за междуинституционален спор между НАП и областната управа.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Проф. Красимира Маркова: "...настоящият ректор проф. Вихра Миланова "раздува щата" на университета. "Тя назначи четирима - уволни главния секретар, назначи нов с по-висока заплата в изпитателен срок, човек без доказани способности. Назначи и един съветник, с по-висока заплата и от главния секретар, двама шофьори".
Според нея причината за уволнението й е, че е един от хората, подписали искане за провеждане на Общо събрание, което се цели смяната на ректора.
По думите й, била "подложена на психически …
натиск с упреци, че работя за нея и не мога да подписвам протокол, с който контролирам дейността й и й държа сметка". Това се случило с "бурен скандал"."
offnews
http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Uvolnenite-sluzhitelki-ot-MU-Sofiia-Lazha-e-che-sme-prepiatstvali-pr_636929.html?ref=recomend
Малко разсъждения за професурата на проф.Красимира Маркова – главен счетоводител и ръководител на отдел ("Финансови ресурси” в Медицинския университет-София (една от уволнените, показана и на снимката). По образование тя е счетоводител. За да стане професорка трябва да се е явила на хабилитационен конкурс, на който да е представила пред трима научни рецензенти, все отбор професори или доценти, около 30 научни публикации, направени от нея и публикувани в международни списания с импакт-фактор. Да има …
и десетки цитирания в световната научна литература, както и да има поне 45 часа аудиторна заетост, за да има съответното висше учебно заведение нужда от нейното професориране. Интересно е и това - на студентите-медици, стоматолози или фармацевти преподава по своята специалност - счетоводството? Може би ги учи как да си водят домашното счетоводство след като се дипломират и започнат да си получават заплатата като млади специалисти? Също интересно е как е участвала в научните проекти, за които говори. Може би като смята какви пари ще трябват за осъществяването на проекта. Сума интересности, на които няма кой да ни отговори.
Една фасета от подвизите на проф. Вихра Миланова, отпреди 9 години:
http://www.mediapool.bg/defitsitat-na-milosardie-e-paguben-za-nasheto-obshtestvo-news131402.html
"...Но Александровска болница получи нов директор - трети от назначаването ми насам, разбира се и нова охрана, и друг ръководител на психиатричната клиника, във властта на която новоназначена директорка на психиатрията към Александровска болница попадна и параклисът. Точно пред Рождество Христово, в последната седмица на декември 2006 …
г., отивайки на работа, установих, че всички ключалки са подменени - и всъщност аз просто не мога да достигна до параклиса, нито да ползвам кабинета си.
Нареждането за подмяната на ключалките, разбира се, идва от новоназначената тогава ръководителка на психиатрията. Която след като дни наред не ме приемаше, накрая ме удостои със следното: “Господине, Вие сте в моята къща и ме притеснявате!” ... „Но каква къща – опитах се да водя диалог аз – и двамата сме служители на болницата?!” Диалогът ни беше кратък и продължи така: ”Жалвай се на друго място, ще наредя да ти отключат, но само за да си изнесеш вещите!”... „Но защо го правите, празници идват, хората ...” – тук тя ме прекъсна: „Защото мога!”
Когато се опитах да се срещна с новия директор на болницата, получих само следния коментар: “За Вас нямам време и изобщо не знам какво прави един свещеник тук в болницата!?”
След което в първата януарска седмица на 2007 г. бях съкратен от длъжността. Това е само малко късче реалност от съвремието ни. Духовното обгрижване стои над и извън тези политически рамки, които определят професионалния живот, а защо не и битовото статукво у нас - очевидно е, че грижата за болните е последната грижа на редица политици и администратори в министерството на здравеопазването или на социалното минситерство, а също така и на политически новоназначените болнични директори.
Един далновиден директор на болница на страна член на Евросъюза, дори и да не е наясно със служебните задължения на болничния свещеник, на капелана, щеше да се погрижи да се информира, да разбере за какво става дума, какви са професионалните нормативи в ЕС за тази длъжност, какви са традициите в ЕС – и от тук дори съвсем хладно премислено, какъв PR и максимални ползи да изведе от тази уникална за болницата си стара европейска длъжност, с над 200-годишна традиция. В българския случай този щат беше закрит – и не за да се спестят пари на болницата – заплатата ми беше 100 евро – а аз бях всъщност със своите средства и време денонощно там. Мястото беше закрито, защото това е остатъчното тоталитарно мислене - неинформираността, необразоваността, които владеят в административните структури на нашето здравеопазване и на клира ни.
Грижата за страдащия, за болния, за нуждаещия се отдавна не е приоритет нито за църквата, нито за здравната ни система. Това е тъжната реалност у нас.
Има ли място милосърдието в българското общество?
Една жена, за която се грижех като болничен свещеник, беше в терминален стадий. Тя ми каза: “Всеки миг от живота на човека, от раждането му, е миг между живота и смъртта... Никой не знае кога, как и къде ще настъпи последният му миг..., кога, къде и как ще поеме за последен път дъх... Трябва да ценим всеки миг и да го изпълваме със смисъл...”
Милосърдието е този смисъл, който може да направи животa ни пълноценен при всички обстоятелства – „Милост искам”, казва Бог. Защо толкова рядко хората показват онова, от което имаме най-голяма нужда – милосърдието?
Милосърдието е ортопраксис – т.е. „правилно правене”. Милосърдието не е абстрактно умуване и философстване. То е директна работа, пряка проява на милост, произлизаща от душата ни, т.е. от сърцето ни - оттам и етимологията на думата милосърдие. То е действие към ближния, мотивирано от Божията любов - а всяка такава вяра и духовна мотивация е религия. Само в пътя на религията човешката душа се одухотворява.
Християнската ценностна система издига практикуването на милосърдие като важно условие в живота ни за израстването ни като личности според Божия образ и подобие в Христос и за да получим крайното спасение. Човешкото щастие е тясно свързано с получаването и отдаването на любов, хората не можем да сме щастливи, без да чувстваме ясно и категорично, че сме обичани и без да обичаме. Милосърдието е висшата форма на любовта към ближния в социален контекст.
Всяка липса на отношения, изразяващи взаимопомощ и милосърдие в обществото превръща хората в асоциални, неудовлетворени индивиди. Често душевният им дискомфорт се отразява в соматични заболявания.
Един въпрос често вълнува: ”Може ли нерелигиозен, материалистичен човек, атеист да прояви милосърдие?” Като външна проява - да, но това ще е порив по-скоро от мотиви егоистични, т.е. това ще е решение от пресметливост, от умуване и това ще е по-скоро “милостоумие”. Така например редица частни лица или фирми правят дарения, за да пестят данъци или за да си осигуряват влияние, да се сдобиват с контрол в дадена сфера, над даден човек - т.е. това са първичният им мотив и целта им. Важно е какво те мотивира и ръководи - и с каква цел.
Майка Тереза почиствала на бунище в Калкута прокажен хиндуист. Умиращ, разяждан приживе от червеи, той промълвил: “Защо го правиш?”. Тя не му казала “Защото мога”. А “Защото те обичам”. Той се почудил: ”Но ти не ме познаваш. Как може да обичаш някого, когото не познаваш?! Ти нямаш и полза от това, което правиш. Как можеш да говориш, че ме обичаш?!” Светицата му казала: ”Теб не познавам, но душата ти е част от Бог, а Него аз познавам и любя!”
Атеистът гледа материята, редица християни без корен в себе си, без Христос в себе си също са материалистично настроени, макар с устните си да изповядват друго и да се мъчат да станат духовни – тях ги влече материята и тя определя живота им, мотивите им.
Задоволяването на материалните им страсти и страхът от смъртта диктуват възходите и паденията на тези хора, а не същността на човешкото – такива хора са слепи за същноста на живота – за Бог и за човека.
Медицината, която е построена върху материализма, е обречена на безхуманност. Това е било винаги така в историята на медицината, това показва опитът до тук. Отстранете милосърдието от болниците в Европа - и ще получите нещо подобно на това, което е медицинското обслужване в България сега. Ако в нашите болници нещата не са съвсем отблъскващи, то е само заради личния ангажимент на хора в персонала, които не са се подали на девалвацията на духовните ценности, хора, които макар и малцинство, оцеляват като духовни и религиозни личности. Не поради други причини.
Какво е бъдещето на българското капеланство – и трябва ли да бъде надденоминационна структурата му?
В болниците, където пред травмата, болестта и смъртта всички хора са равни, духовното обгрижване трябва задължително да бъде надденоминационно. Там болничният свещеник, болничният капелан е на разположение на всички. Той съдейства на всички, които търсят помощта му и като цяло е задължително да бъде максимално широко скроен.
Ако българското капеланство се монополизира само от една християнска деноминация – без значение дали православна, протестантска или католическа църква - то тя няма да умее да е на разположение на всички – това е нашият манталитет. Опитът ми като болничен свещеник за петте години дотук е, че заявката за духовна грижа и подкрепа идва както от православни християни, така от протестанти и католици - и най-вече от атеисти или от хора, които някога са вярвали в Бог, но са изоставили вярата си да закърнее. Пред болката и смъртта човек се обръща към Създателя си и търси отговор на най-съкровените си въпроси.
Според мен от капеланството в България имаме жизнена нужда - както от болничното свещенство, така и от духовни служители за армията, полицията и пожарната. Представете си 11 септември 2001 г. в Ню Йорк без капеланите - свещениците в болниците, полицията, пожарната и армията – немислимо. Да не говорим, колко капелани загинаха сред колегите си, доброволно влизайки с екипите пожарникари и полицаи в срутващите се колоси на Световния търговски център. Или душегрижието на капеланите за близките, оцелелите, осиротелите.
Надявам се, че тази професия тепърва ще се развива и у нас - защото е необходима. Не е логично британските, немските, френските, испанските, естонските болници, полиции и армии да имат своите капелани, а в България тази толкова важна професия да остане без административен статут. Въпросът за болничния, армейския и полицейския свещеник не е дали, а кога по-скоро ще добие административен статут.
Тази статия много ми напомня като онези статии за,Фонда за лечение на деца. Всички са невинни,и някой иска да открадне едни пари. Абе един човек ли ги учи какво да говорят?
Жалка България - крадци, мошеници, професори! Общество, което не разбира какво става, но плаща!
България и разорена Либия на 46 място по здравеопазване. Университета учи бъдещите доктори как да печелят, а не как да лекуват и затова здравеопазването е катастрофално като при война. Ето линк http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/09/29/2835019_zdraveopazvaneto_v_bulgariia_-_otnovo_sred/ http://www.investor.bg/drugi/338/a/zdravnata-sistema-v-bylgariia-e-na-dynoto-na-klasaciia-za-efektivnost-225442/
Първия закон след 10.11.1989г беше за автономИята на ВУЗ-овете! Да не ги правялва държавата, а те всичко сами! Държавата само да плаща!
Пуста държава! Човекът докарал десетки милиони, именно чрез тези изнесени центрове зад граница, а те му броят някакви хиляди, че взел повече. Ами нормално е всеки като докара такива пари да може малко да отпусне колана все пак, другото са разни утопии. Сега ще се окрадат парите на университета и пак положението ще е "на гол тумбак, чифте пищови".