Ужасът на 2012 година

Ужасът на 2012 година

Нещо отдавна познато звучи в думите: "Ще ви кажа честно – аз в тази страна ще съм до 2012 година. Ако Путин дойде на власт – в близките 12 години нямам работа тук..."

Подозирам, че не заради оригиналността ѝ, а заради прямотата и заради съзвучието със собствените им мисли всички цитират тази фраза на шефа на московското отделение на Федерацията на собствениците на автомобили в Русия, организатора на протестите против "сините лампи", гражданският активист Сергей Канаев, казани в интервю за списание "Комерсант – Власт".

"Да остана тук, знаейки, че не мога да направя нищо, и на всичко отгоре, рискувайки живота на близките си, не желая." Колко познати думи. Та нали буквално същите съображения споделяха помежду си просветените хора с гражданска жилка в началото на 1996 година. Когато изглеждаше, че следващ президент ще стане Генадий Андреевич Зюганов (лидер на Комунистическата партия – б. ред.).

На пръв поглед изглежда, че приликите са невъзможни. Всички обстоятелства сега са различни. И Владимир Владимирович (Путин), въпреки че е по-възрастен, отколкото беше през 96-та Генадий Андреевич (Зюганов), безкрайно го превъзхожда. И със спортната си форма, и в умението да кара мотоциклет, автомобил и самолет. Да не говорим, че вече два пъти беше президент, не стана втори Сталин и при него се живееше скучно, но достатъчно сито и сравнително безопасно. Пък и той не е ходил никъде и продължава да управлява. И ако наистина през 12-та година се върне в Кремъл, пък било то и за 12 години, трябва ли заради това така да се нервничи?

Въпреки това обаче нервничат и се тревожат. При това горе-долу същите хора, които се тревожиха и през 96-та, и даже по приблизително същите причини. Та нали и от Зюганов тогава не очакваха, че ще вземе да върне социализма. Затова пък предполагаха, че ще поотупа интелигентите и буржуата, ще попилее икономиката и ще се скара с външния свят. Какво би направил в действителност, навярно и самият Зюганов и досега не знае. Но очакванията сред активния слой от нашите съграждани бяха именно такива. И тогава те станаха обществен факт.

И от новото президентставане на Путин сега очакват горе-долу същото. И това вече се превръща в обществен факт. Доказателство за който се действията, предприемани от нашата най-страхлива и предпазлива прослойка – бизнесмените.

Става дума именно за делата, а не за думите. Понеже на думи те предварително са във възторг от всичко, което става по върховете. Но се готвят за евакуация. Настина не на пълен ход, но в мащаби, напълно доловими за статистиката.

Да вземем, например, изтичането на капитали зад граница. Разбираемо то бе огромно в паническите месеци от края на 2008-ма – началото на 2009-та. Но повече или по-малко процесът бе прекратен и за тази година се прогнозираше обратен приток. По първоначалните прогнози на "Мерил Линч" – приток на цели 60 милиарда долара. Руската централна банка, който чувства по-добре нашите тънкости, се целеше към по-скромни числа, но безусловно – в положителната зона. Днес обаче, след серия "уточнения", банката очаква за 2010 година изтичане на капитали зад граница на ниво от около 9 милиарда долара. И не изключва това изтичане да нарасне през 2011 г..

Още по-поучителна е ситуацията с чуждестранните инвестиции. Както е известно, тези инвестиции в по-голямата си маса съвсем не са чуждестранни. Това са предимно пари на руски собственици, изнесени някога зад граница и връщани обратно, ако конюнктурата за това изглежда подходяща.

По формални признаци инвестиционната конюнктура в Русия, както и в останалите суровинни и развиващи се страни, сега изглежда дори много подходяща. Но въпреки това през първата половина на 2010 г. чуждестранните инвестиции (30.4 милиарда долара) се оказаха с 5.5% по-малко в сравнение даже с първото полугодие на кризисната 2009-та година. От тях преките инвестиции, тоест, влаганите сериозно и ориентирани за дълга перспектива, са намалели още повече – с 11%. В същото време общият обем на погасените инвестиции, тоест, на заминалите обратно зад граница инвестиции, за първи път от много години насам е по-голям от дошлите – 32.3 милиарда долара.

На фона на нарастващите пазари на Бразилия, Индия или Турция, да не говорим за Китай, на фона на спомените за мощния приток на пари в предишните години, днешното доларово гласуване на нашата буржуазия против нашия пазар изглежда особено многозначително. Ако е нужен индикатор за настроенията – ето го.

Същите хора, които при предишните мандати на президента Путин вярваха, че могат да забогатяват в управляваната по неговите правила Русия, сега се опитват да се застраховат срещу ново негово президентство.

Защото едно е ръчното управление, покровителството на избрани кланове и популизма в епоха на икономически ръст и стремително нарастване на доходите от нефта и съвсем друго е същото, но в години на стагнация, бюджетни дефицити и непосилни държавни задължения.

Премествайки се от парниковата атмосфера на първото десетилетие на 21-ви век в суровия климат на второто десетилетие, системата, построена от Путин, се опитва да се съхрани, като се затваря за външния свят и засилва вътрешния натиск. Путин с неговите насмешши спрямо Световната търговска организация, с протекционистките му речи, произнасяни във всички производство, които посещава, с поредната му разоряваща играчка – световното първенство по футбол през 2018 година – остава верен на себе си. Сменя се околната обстановка, с нея се променя и моделът на управление. Като се придобива цвета на същата изолация и същия застой, които пропагандираше Зюганов във времената на своя политически разцвет.

Президент, излъчен от Комунистическата партия на Руската федерация със сигурност също като Путин щеше да забрани износа на зърно не само за тази, но и за следващата година.

Тръгвайки към президентството през 2012 година, Путин ще представлява не толкова продължител на собстевоното си президентство от 2000-та и даже от 2004 година, колкото наследник на Зюганов от епохата на 90-те.

Този път, разбира се, води в задънена улица. И хората, разбиращи това, искат да го избегнат, както искаха да избегнат зюгановската победа пред 96-та.

Има наистина и още една прилика с онова отдавна минало време. Че курсът на Зюганов е нещо лошо, тогава беше ясно. Колкото до курса на неговия съперник (Борис Елцин – б. ред.) обаче, можеше само да се гадае. Сега положението е горе-долу същото.

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?