В Брюксел започна нова ера в европейската отбрана

Започва нова ера в европейската отбрана. Тя не идва с гръм и трясък, а както е обичайно за ЕС, полека и на премерени дози. Това може да породи измамното впечатление, че на срещата с участието на Белгия, Германия и Франция и Люксембург старите неща просто са били опаковани наново. Но в Брюксел се срещна не коалицията на упоритите противници на войната в Ирак, търсещи закъснели оправдания. Там се събра група решителни интеграционисти, които под влияние на американското отношение към войната и към ООН разбраха, че многообсъжданият проект за европейски съюз в областта на отбраната сега спешно трябва да придобие облик.

Част от договорените неща не са нови. Някои от тях вече бяха обсъдени от Конвента за бъдещето на Европа, докато други изглеждат нереални заради проблеми с финансирането. Но наред с това станаха факт договорености и намерения, които отварят вратата за една европейска армия. В пакета от мерки се говори за общо въоръжаване, общо обучение, разделяне на задълженията, общи структури за планиране и управление. Това бе повече от очакваното и тези договорености задължават останалата част от съюза да се съобразява с тях.

Срещата на четиримата постави директно въпроса какво всъщност иска ЕС в глобален мащаб. Да бъде васал или партньор? Ако Европа последва Тони Блеър, който подкрепя еднополярен свят, което означава американски, тогава тя не се нуждае нито от военно единство, нито от самостоятелност. В такъв случай НАТО би бил идеалният инструмент за трансатлантическото доминиране на САЩ, а ЕС може да се ограничи върху мироопазващи операции и справянето с природни бедствия. Идеите на Блеър вероятно биха означавали в крайна сметка и отказ от обща, независима европейска политика. Една такава политика, която да си заслужава името и която да е ефикасна и в кризисни ситуации, не може да съществува без функционираща обща политика в сферата на отбраната и сигурността.

Ширак, Шрьодер, Верхофстат и Юнкер скицираха алтернативата на британската гледна точка. Една Европа, която е достатъчно силна, за да изисква равнопоставено партньорство, която е свързана с приятелски отношения със САЩ, без обаче да ги следва при всяка промяна на глобалната им политика и която вижда в един многополярен свят шанс за мирно балансиране на регионалните и международните различия в интересите. Силата на четирите държави от Брюксел се крие в две неща.

На първо място в това, че идеята за еднополярен свят е просто фикция. Ширак има право, когато говори за естественото развитие на един многополярен свят, имайки предвид например Русия, Китай и Индия. И второ инициативата на четирите отговаря на желанията на по-голяма част от европейските народи. Съпротивата срещу войната в Ирак се подхранваше наред с другото и от страха от американска хегемония.

Това, което бе предложено в Брюксел, ще се превърна в мъчителен процес за ЕС. От една страна новите членки биха предпочели да оставят въпросите, свързани със сигурността и отбраната, в ръцете на САЩ. Освен това се шири страх от отговорността, която съпровожда активната политика в сферата на сигурността и външните работи. Обаче няма друг начин : Европа също трябва да приеме, че успешна дипломация в кризисни времена може да има само ако зад нея се крие действителна сила, която в краен случай е готова да действа. Който търси потвърждения за това, да погледне към Балканите. Този опит обаче учи също, че светът не се съобразява с бавното темпо на ЕС и с неговата склонност компромисите да затъват в море от празни приказки. Четирите от Брюксел нарочно се договориха да се срещат извън структурите на ЕС. Така те си осигуриха пространство за по-напредничава идеи, отколкото би било възможно при разговори между 15, а след това и 25 държави-членки.

Това не е разделяне на ЕС, а използване на един от неговите неотменими закони за развитие. Когато нещата не вървят и страните се блокират взаимно, тогава една група от решителни държави тръгва напред, както например стана при свободното движение през границите и общата валута, и ако се получи, другите ще ги последват. Това, че Германия, Франция, Белгия и Люксембург сега искат да положат основите на една европейска армия, може да предизвика усмивка от страна на британците. Но тези четири страни отвориха вратата към един европейски съюз за сигурност и отбрана в рамките на ЕС. През нея ще минат все нови и нови страни. Накрая може би всички. Това ще промени съюзът и разпределението на силите в света. Което може да е единствено за негово добро.

По БТА, със съкращения