В Брюксел започна решаващият кръг от преговорите между Сърбия и Косово

Разговорите се водели с повишен тон и били в криза

Александър Вучич, Томислав Николич, Катрин Аштън и Ивица Дачич

В Брюксел във вторник започна смятаният за решаващ осми кръг от преговорите между премиерите на Сърбия и Косово Ивица Дачич и Хашим Тачи за нормализиране на отношенията между двете страни. Белград настоява за широка автономия на Северно Косово, което е населено със сърби, докато Прищина е против.

Разговорите между Сърбия и Косово в Брюксел са много тежки и в момента са в криза, съобщава електронното издание на белградския вестник "Блиц", като се позовава на дипломатически източници в Брюксел.

Диалогът между първия вицепремиер на Сърбия Александър Вучич и косовския премиер Хашим Тачи се водел "с повишен тон", добави източникът.

"Атмосферата е напрегната, всичко е много тежко. Въпреки че има несъгласие, дори повишен тон и от двете страни, всички се надяват, че е възможно да бъде постигнат компромис", казва източникът на "Блиц" от Брюксел.

Директорът на сръбската правителствена Канцелария за Косово Александър Вулин също заяви, че засега в разговорите няма напредък и добави, че за Белград това не е последният кръг от диалога, предаде Танюг.

Вулин, който за кратко излезе от срещата и говори с журналистите, каза, че на масата в кабинета на Катрин Аштън няма никакви документи и не може да има документи, докато не бъде постигнато споразумение.

Запитан ще бъде ли постигнат днес договор, Вулин каза, че е рано да се говори за това и че позициите на Белград и Прищина са известни.

Добра е новината, че разговорите още продължават, а Белград е готов да продължи диалога и не се ограничава с дати, добави Вулин. Запитан възможен ли е още един кръг на диалога, Вулин отговори, че още е рано да се отговори на този въпрос.

Изходът от преговорите е особено решаващ за Сърбия, тъй като ако тя приеме споразумение, смятано за противоречащо на сръбските национални интереси, а Косово не отстъпи от приетите на този етап формулировки, популярността на управляващите партии сериозно ще намалее и може да се стигне до предсрочни парламентарни избори. Очаква се също отрицателна реакция на косовските сърби, както и на високопоставени представители на армията и полицията.

От друга страна, ако отхвърли споразумението, Сърбия ще пропусне възможността да получи дата за начало на преговори с ЕС, което също ще има отрицателни последици, една от които е загубата на необходимите ѝ милиони евро, които се надява да получи от ЕС и които са от жизненоважно значение в този момент за Белград.

Вицепремиерът Расим Ляич предупреди, че ако на 2 април в Брюксел не бъде постигнат договор между Белград и Прищина, най-малко за две години ще бъде стопирана европейската интеграция и правителството на Сърбия сигурно ще бъде в трудна позиция, без дата за преговори с ЕС. Ляич добави, че правителството е обсъдило и възможността договор да не бъде постигнат и посочи, че ако стане така, това не бива да бъде възприемано като катастрофа.

Двете делагации в Брюксел са в по-широк състав в сравнение със седмия рунд от диалога. В сръбската делегация участва и вицепремиерът Александър Вучич, който е лидер на водещата в управляващата в Белград коалиция Сръбска прогресивна партия, вицепремиерът за европейска интеграция Сузана Грубиешич и министърът на външните работи Иван Мъркич.

АП отбелязва, че  лидерите на Сърбия и Косово са достигнали до решаващ етап  в преговорите с посредничеството на ЕС, който е фокусиран върху трънливия въпрос  за статута на доминираното от сърби северно Косово. Косово, бивша сръбска област, обяви независимост през 2008 г. Много страни признаха Косово за независима страна, но Сърбия не е направила това.

Сърбите, живеещи в северната част на Косово, не се чувстват като подчинени на правителството в Прищина, което е доминирано от етнически албанци. За да се присъедини към ЕС обаче Сръбия трябва да нормализира отношенията си с Косово.

Европейската комисия на 16 април ще предостави своя докладза напредъка на  страните-кандидатки и ако дотогава нямакомпромис, би могло да се случи така, че  Сърбия за дълъгпериод няма да може да  започне присъединителни преговори.

В поделения град Косовска Митровица преди финала на преговорния диалог бяха проведени демонстрации на двете страни. Хиляди привърженици на  "Самоопределение" през уикенда излязоха на улиците на южната албанска част на Митровица, протестирайки против диалога с Белград. Тази опозиционна партия заплаши, че ако Прищина се съгласи с формирането на Съюз на сръбските общини, ще разшири протестите на територията на цялото Косово.

От другата страна косовските сърби в понеделник отново блокираха граничния пункт Ярине, за да предупредят Белград да не прави противоконституционни отстъпки.

Белград иска правомощия за Съюза на сръбските общини в Косово, докато Прищина не желае "държава в държавата" и възнамерява да даде на този орган  само ограничени  местни правомощия.

В дипломатическите среди съществува загриженост, че компромисно решение може би ще бъде намерено, но то няма да бъде приложено на практика, както и при другите постигнати досега договорености.

Покровителстваните от ЕС преговори вече доведоха до споразумения за управлението на косовско-сръбската граница, признаването на регистрационните номера на автомобилите и на университетските дипломи, търговските отношения и други практически проблеми, възникнали заради отказа на Сърбия да признае Косово.

Но ключът към трайна стабилност е етническата разделителна линия, минаваща през Косовска Митровица, която  евъв фокуса на 6000 войници от мироопазващите сили на НАТО.

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?