В БСП искат нова комисия за досиетата

БСП обмисля нов закон за досиетата и специална комисия, излъчена от Народното събрание, научи Mediapool от представители на левицата. Те обаче уточниха, че мненията в партията не са еднозначни.

Според дискусиите сред юристи и експерти в червените среди, е необходимо да се създаде ясна регламентация, която да разграничи информацията, която може да бъде направена публично достояние от онази, която в никакъв случай не бива да бъде разкривана, тъй като е свързана с националната сигурност.

ПГ има неофициално консолидирано мнение по въпроса за досиетата и то е, че трябва да бъде приет специален закон за начина на съхранение и достъпа до архива на бившите служби, обясни Георги Юруков.

“Това е изключително деликатна и тежка материя и тя не може да бъде подчинена на общите правила”, допълни той. По думите му, 15 - 16 години, след като тази система е отречена, двете крайни мерки - пълно отваряне или пълно унищожаване - едва ли ще дадат разрешение на въпроса.

Във всеки случай трябва да има много ясен регламент, който да предполага движение на отворените архиви от различните служби, коментира в събота вътрешният министър Румен Петков. Той обаче бе категоричен, че не се наема да прецени необходим ли е нов специализиран закон или не.

Според негови колеги от БСП, дори и да се стигне до създаването на закон, той не трябва да се прави и предлага от Министерския съвет, а да бъде законодателна инициатива на депутати.

В събота Румен Петков отново припомни, че говорейки за Държавна сигурност (ДС) се пропуска фактът, че нейните архиви не се състоят само от досиетата на политическите доносници. “В архивите има много върхове на националния патриотизъм и може би не малка част от тези хора продължават да мълчат сега, когато се спекулира с имената им, докато те самите много добре знаят какво са направили за родината”, допълни министърът.

Петков изрази личното си мнение, че архивите на ДС трябва да бъдат систематично отваряни, когато има готовност и с много ясното съзнание, че има архиви в специализираните служби, които в никакъв случай не бива да бъдат отваряни, защото става дума за националната сигурност и националния интерес.

Темата за архивите на бившата ДС не беше сред обсъжданите на заседанието на Висшия съвет на БСП в събота, въпреки че по настояване на премиера и лидер на партията Сергей Станишев в дневния ред бе включен доклад на вътрешния министър за работата на МВР във връзка с доклада на Европейската комисия и критиките в него.

Независимо от това, в залата се чуха двете крайни мнения по темата. Според Юри Асланов Румен Петков трябва да бъде подкрепен в действията си за отваряне на досиетата и разкриването на истината за миналото. “Трябва ясно да се каже и докаже, че историята на БСП не е архивът на ДС”, заяви той като допълни, че според него тази страница докато не бъде прочетена няма да бъде разбрана.

По думите на Красимир Премянов обаче, тази тема само разделя българския народ, а точно в този момент на усилия на прага на ЕС разделение не е необходимо.

Същата позиция защити в неделя пред БНР и председателят на правната комисия в парламента Янаки Стоилов. Дори да се реши по някакъв доста по-принципен и добър начин въпросът със старите досиета, това едва ли ще помогне сериозно на България в решаването на икономическите и социалните проблеми и в напредъка ѝ към ЕС. Смятам, че тези действия създадоха допълнителни напрежения и насочиха вниманието в друга посока, заяви той.

НДСВ има ясна позиция по темата досиета – всички тези единици, след съответна обработка, трябва да бъдат предадени в Държавния архив, където всеки един гражданин би могъл да се запознае с тях, коментира в неделя пред бТВ вицепремиерът Даниел Вълчев.

В зората на демокрацията, прогнозирайки промените в Източния блок, цялата най-важна информация от архивите на бившата Държавна сигурност – по отношение на агентурата и функциите ѝ, бе микрофилмирана и след това унищожена, заяви за Радио-Варна бившият директор на РДВР-Варна и бивш депутат НДСВ Наско Рафайлов.

Той подчерта, че това е било направено от службите под външна диктовка, а след това материалите са заминали за друга държава, но са били “прихванати” от трета силна държава. “Тази трета държава сега ни помага, особено при даването на допуск до класифицирана информация на НАТО от Брюксел”, посочи Рафайлов. “Затова често чувате, че избухват скандали и от Брюксел има откази за достъп до класифирирана информация на наши кандидати там”, поясни бившият депутат.

Същевременно Рафайлов изрази категорична позиция, че близо 70 % от архивите на бившата ДС са унищожени. Той допълни, че смята за достоверно това твърдение на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, а и собствените му преки впечатления като председател на Комисията за контрол на специалните служби в 39-то НС потвърждават тази информация.

“В тези условия, когато актуалната, ценната информация е унищожена и е останала само като едни цифри и дати, от които нищо не може да се разбере, а въобще информацията за важната агентура и разработки на българските граждани – нека да бъдат около 70%, липсва, аз питам коя истина ще бъде разкрита с отварянето на досиетата”, зададе риторичен въпрос Наско Рафайлов.

“Колко пълна ще бъде тази истина и ще позволим ли ние, политиците, да се държим към българските граждани като към ония “9 милиона мишлета” от известната отпреди 15 години песен”, допълни той.

Още по темата
Още от България

За или против машинното гласуване?