В България липсват предимно лекарства без аналог за разлика от другите страни в ЕС

Докато в Европейския съюз има недостиг предимно на генерични лекарства, които в половината случаи имат алтернатива на локално ниво, то у нас дефицитни са предимно оригинални лекарства без аналози. Това стана ясно на дискусия за проблемите с недостига на лекарства с участието на Министерството на здравеопазването и участници във веригата на лекарственото снабдяване.

Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов съобщи, че от началото на годината до края на юли са постъпили 126 сигнала за проблеми, които засягат 70 лекарствени продукта от различни терапевтични групи. Той обясни, че в есенно-зимния период приоритетно са липсвали антибиотици, докато в последните месеци дефицитни са продукти за лечение на диабет.

За същия период са постъпили и 420 уведомления за преустановяване на продажбите на различни медикаменти, като за 380 спирането на доставките е временно, а за 50 продукта – за постоянно. В ИАЛ постъпват и сигнали за липси в отделни области, които са свързани със системата на лекарственото снабдяване от дистрибутори към аптеки, съобщи Кирилов. Направени са били 400 проверки на дистрибутори и аптеки, като в 20% от тях са открити нарушения.

При аптеките най-честото нарушение е, че продават лекарства по лекарско предписание без рецепта. При дистрибуторите нарушенията са неподаване на данни към системата за проследяване на недостига на лекарства СЕСПА, износ на продукт от забранителния списък и снабдяване от аптека, което е забранено.

Министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков съобщи, че екипът му е предложил решения за всеки отделен казус с недостиг на лекарства като ускорена доставка, пренасочване на количества от други държави в ЕС, улеснена замяна на аналогови инсулини и др.

Зам.министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов съобщи, че се очаква промените в Закона за лекарствените продукти в хуманата медицина, които адресират проблема с недостига, скоро да бъдат внесени в Министерския съвет след като се обобщят постъпилите становища по тях. С промените се предвижда износ на лекарства да бъде разрешаван само когато наличните количества задоволяват 100% от вътрешното потребление. За сравнение сега износът може да бъде спиран, когато наличностите от дадено лекарство паднат под 65% от средномесечното потребление. Освен това с промените се осигурява бърза писта за лекарствата от паралелен внос и се предвижда медикаменти, за които се знае, че ще имат смущения в доставките по производствени причини, автоматично да влизат в забранителния за износ списък.

Гетов анонсира, че предстои и втора вълна промени в лекарствения закон за подобряване на достъпа до лекарства и призова заинтересованите страни да дават предложения.

Лука Чичов, генерален мениджър на анализаторската компания IQVIA за Централна и Източна Европа, представи данни за Европейския съюз към септември тази година, според които активните случаи на недостиг в държавите-членки варират между 8000-9000. Профилът на тези продукти е: 4% лекарства под патентна защита, които нямат аналог. 13% са ваксини, имуноглобулини и над 80% са генерични. Повече от половината от лекарствата с недостиг имат генерична алтернатива на локално ниво. На ниво ЕС причините за недостиг са проблеми с веригата на доставки, липсата на активни съставки, фабрични прекъсвания. Чичов посочи, че България със своите малки обеми и нисък ценови коридор не е сред приоритетните страни за доставки при възникване на проблем с дадено лекарство. Отделно фактор за недостига е и паралелната търговия.

Проф. Гетов коментира, че "България отново е на обратната страна на Луната" и докато в ЕС липсват предимно генерични продукти, то у нас дефицитни са оригинални лекарства.

Гетов коментира, че за година получените сигнали за недостиг на лекарства са 170, част от които са решени адекватно и делът им е сравнително малък на ниво ЕС.