В България се перат пари чрез сделките с имоти, строителството и земеделието

Операциите с недвижими имоти, строителството, селското стопанство и дейността на небанковите финансови институции са сферите в България, които активно се използват за пране на пари. Това заяви в четвъртък адвокатът от Софийска адвокатска колегия Борислав Найденов пред участниците в конференция за управлението на паричния оборот и мерките срещу фалшифициране на пари.

Покойният наркобос Константин Димитров-Самоковеца приживе отчете рекордни добиви от картофопроизводство, та следователите се принудиха да търсят експертиза от агрономи, за да докажат, че Самоковеца не е изкарал парите си от нивите, които притежава. В момента се води следствие за пране на пари срещу Кирил Кирилов - Японеца - сочен също от МВР за наркобос, който се представя за брокер на имоти и строи масивен билдинг до НДК.

Според Найденов, цитиран от БТА, законът за мерките срещу изпирането на пари от 1998 г. е затруднил, но не е успял да спре изцяло прането на пари. По думите му, у нас това е "всекидневно явление".

Найденов заяви, че банките, към които основно е насочено вниманието на контролните органи, много рядко биват въвличани в подобни схеми.

Той обясни механизмите за пране на пари чрез сделките с недвижими имоти и строителството.

Приетият преди 6 години закон изисква нотариусите да декларират сделките с недвижими имоти, но те се легализират по данъчна оценка. Самите нотариуси не знаят реалната цена, по която се извършват сделките, за да могат да я декларират. Затова те декларират данъчната оценка, която не отразява реалната стойност на сделката. След това обаче, при последващата продажба имотите се продават по пазарна цена и така разликата между данъчната оценка и пазарната стойност съвсем легално се узаконява и тези средства се вкарват в стопанския оборот, обясни адвокатът.

Десетки хиляди подобни сделки се извършват дневно, заяви Найденов, според когото в тази сфера липсва контрол или е чисто формален.

По подобен механизъм се легализират и мръсните пари чрез строителството. Достатъчно е да се види луксозното изпълнение на офиси и сгради и обявената им ниска строителна стойност и да се сравни с пазарната цена, на която се продават или отдават под наем тези сгради, за да си направим сметка колко пари по този начин също се узаконяват и влизат легално в стопанския оборот, обясни Найденов. По думите му, и тук не само че няма контрол, но и данъчните органи се радват, защото събират по-висок данък печалба от фирмите - собственици на луксозните сгради.

Третата сфера, в която ежедневно се изпират пари, е селското стопанство, тъй като земеделските производители са освободени от данъци и никой не контролира какъв е реалният добив. "Има парадоксални случаи, при които декларираният добив е 1100 кг от декар, което е световен рекорд. Тези 1100 кг съответно се продават на дребно с касов апарат, на който се набират неизвършени продажби и така парите се легализират", посочи Найденов.

Юристът разкритикува и контрола върху небанковите финансови институции, посочвайки, че БНБ само събира обща информация за условията, по които се извършват сделките. Според него, в момента лизинговите операции са станали хит за изпирането на пари.