В България се подслушва прекомерно, необходим е независим контрол

В България използването на специални разузнавателни средства (СРС) е прекомерно и е очевиден факт, че имаме проблем, с който се занимаваме периодично. Необходим е независим контрол над тази дейност, без значение дали под формата на бюро или друг орган.

Това коментира председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев по повод поредния грандиозен скандал със съмнения за незаконни подслушвания, за които предстои прокуратурата да повдигне обвинение на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Ръководителят на ВКС припомни, че от 2000 г. насам, когато се разрази “Филчевгейт”, СРС-скандалите непрекъснато се увеличават, успоредно с броя на използваните подслушвания всяка година. Докато преди 13 години официално разрешените СРС-та бяха 4100, то през 2008 г. те вече са 6000, през 2009 г. - 10 000, а през 2010 г. - 16 000, добави Груев.

“Тук у нас се загуби границата на всичко това. Ясно е, че разследванията на тежките престъпления, свързани с тероризма и организираната престъпност, няма как да се извършват в съвременните условия без СРС. Но те трябва да запазят статута на нещо изключително. За съжаление у нас в големия процент от случаите те са единственото използвано средство.

За да не скачаме от тема на тема, от скандал в скандал, държавата трябва да работи систематично в тази посока – да създаде други средства за разследвания, друго ниво на разследвания, експертиза, научна полиция.

В 20-и век ние работим единствено с подслушване, с което от 60-те години в САЩ започват да разбиват мафията. И със свидетели, с нищо друго. Много повече трябва да се прилагат модерни средства за разследване – техника, персонал”, обобщи председателят на Върховния касационен съд.

Той припомни също, че държавата категорично отказва да изпълни задължителните препоръки на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), включени в решението му от 2007 г. по отношение на използването на СРС-та в България.

“Първо ЕСПЧ категорично констатира, че системата за тайно наблюдение в България най-меко казано се използва прекомерно”, добави Груев с уточнението, че според европейските магистрати “цялостният контрол на системата за СРС е поверена единствено на министъра на вътрешните работи, който не само е политическо назначение, но участва пряко във възлагането на СРС, а не на независими органи (специален съвет, избран от Народното събрание или комисия)”.

“През 2012 г. ЕСПЧ констатира същата ситуация по делото “Хаджиев срещу България”. Аз винаги съм считал, че използването на СРС в България е прекомерно. Не само защото съдът в Страсбург го е казал, а защото изхождам от същината на тези средства и защото винаги, когато говорим за тези неща трябва да гледаме правата на гражданите”, каза още председателят на ВКС.

Той си спомни, че през 2010 г. след избухването на скандала, познат като “Тановгейт”, е организирал среща с шефовете на всички окръжни съдилища в страната заедно с ръководството на Върховната касационна прокуратура.

Тогава в медиите изтекоха записи от телефонен разговор на експремиера Бойко Борисов с шефа на митниците Ваньо Танов, в който първият настояваше да бъде спряна митническа проверка в складове на вече починалия бизнесмен Михаил Михов, известен като Мишо Бирата.

Груев разказа, че след въпросната среща в Цигов чарк са били изготвени конкретни предложения, като създаването на единен регистър на СРС-тата, както и да се обмисли дали трябва да се промени обемът от информация, който службите предоставят на съдията при искане за подслушване.

“Върнахме се в София. Проведе се среща в моя кабинет – премиерът, правосъдният министър, главният прокурор. Тогава те казаха – ние ще внесем законодателни промени, министърът пое ангажимент да ги внесе тези неща. В същото време подкомисията (за контрол на СРС – бел.ред.) изготви два доклада. Те също описаха и казаха тези проблеми за порочната практика”, разказа още Груев, обобщавайки, че “и след тези два доклада на подкомисията нищо не последва”.

Всъщност изкупителна жертва на скандала стана единствено тогавашният председател на ДАНС и настоящ вътрешен министър Цветлин Йовчев. Той подаде оставка, вместо Цветан Цветанов, който бе посочен в докладите на подкомисията, като основният отговорник за СРС-тата. Повече от месец в публичното пространство се дискутираха изводите от проверките, които посочваха тоталната липса на контрол при съхраняването и ползването на чувствителната информация.

Бяха сформирани работни групи, които да предложат затягане на режима за СРС-та, а през февруари 2011 г. премиерът Бойко Борисов дори препоръча министърът на вътрешните работи да няма право да разписва подслушвания. И до днес законът не е променен, а "бръмбарите" все още са в ръцете на вътрешния министър.

“Аз смятам че са необходими такива организационни мерки, които да доведат до изпълнението на заложените мерки в решението на ЕСПЧ по отношение на контрола на СРС и по отношение на спазването на правата на човека”, обобщи Лазар Груев по време на представянето на доклада на ВКС за 2012 г.

Според предоставените данни през м.г. окръжните съдилища в страната са разрешили 12 177 СРС-та, като традиционно най-голям брой от тях е бил разрешен от Софийския градски съд – 5560.