В бюджет 2012: Повече пари за образование и култура за сметка на сектора за сигурност

В бюджета за следващата година ще бъдат отпуснати повече средства за образование и култура за сметка на средствата, които ще се отделят за сектора за сигурност. Това казва вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за в. "Сега".

Тази теза министърът не развива за първи път, но сега отново я повтаря на базата на разчетите към момента, направени за следващата финансова година. Министърът не уточнява с колко ще бъдат увеличени парите са двата сектора, както и не посочва отделни параметри на проектобюджета, защото, както бе казвал и преди, оставя този коментар за след изборите, за да не звучат обясненията и евентуалният дебат предизборно.

"Искам да намаля в номинална стойност средствата за целия сектор сигурност и остатъкът да се премести в секторите образование и култура, защото социалната сигурност става все по-важна от сигурността, свързана с подслушвания, въоръжаване, преследвания и т.н.", казва Дянков. Той подчертава, че бюджетът за догодина ще се прави консервативно, което означава, че в номинално изражение разходната част ще е същата като тази година, но вътрешно тя ще се преструктурира.

Отсега е ясно, че вижданията на финансовия министър да не се отпуснат повече средства за системата на МВР, например, ще срещнат съпротивата на другия вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов, който многократно е подчертавал, че парите за министерството са недостатъчни и с това дори аргументира и събираните в системата дарения, размерът на които предизвика остра обществена реакция.

"Ние не говорим само за МВР и отбрана, а за всички останали служби като ДАНС, които гълтат голям бюджет. Бюджетът на ДАНС например е по-голям от бюджета за култура - не само тази, но и в предходни години, дори е бил двоен, така че това съотношение трябва да се промени", обяснява още министърът.

Дянков не отрича, че процесът на свиване на разходите за сектора по сигурността може да тече в две насоки - намаляване на средствата като процент от БВП и запазване на разходите на равнището от тази година, които при увеличен БВП ще намаляват като дял.

"Това е процес, който донякъде е започнал, защото миналата година се запазиха нивата в МВР, а в отбраната спаднаха дори номинално. Аз искам да стигнем до средното за Европа. Ние в момента харчим за сигурност 5.0-5.5% (от БВП – бел. ред.), а Европа за всички служби харчи около 2.5%", обяснява Дянков.

"Според мен това е изпълнимо, като всяка година се постига разбирателство, че освободените пари отиват за социална сигурност. Ако някой иска по-добри възнаграждения в сектор сигурност и отбрана, в него просто трябва да работят по-малко хора и да работят по-добре", смята министърът.

По въпроса за увеличаване на пенсиите от следващата година министър Дянков е отново сдържан. След като му се припомня, че в тригодишната бюджетна прогноза не е предвидено увеличаване на пенсиите през следващата година, който обяснява:

"Ако нямахме пример от тази година, можеше да се твърди, че обещанието за увеличаване на пенсии е празно говорене. Но това, че тази година от 1 септември увеличихме и минималната работна заплата, и вдовишките добавки към пенсиите, без това да е заложено в бюджета, показва, че ако бюджетът върви, има такива възможности. Тази година бюджетът се изпълнява по-добре от предвиденото. До края на август имаме дефицит от 1%, при положение че за цялата година е заложен недостиг от 2.5%. Септември също се очертава добър месец. За следващата година смятаме да действаме по същия начин и затова увеличението няма как да стане факт от януари. Анализът кои пенсии и с колко ще могат да се увеличат, ще се прави на база общ финансов ресурс", казва той.

Симеон Дянков коригира надолу и очакванията си за макроикономическите показатели в края на тази година и за следващата. Като виновник за по-лошите числа той сочи конюнктурата в целия ЕС.

"За тази година дефицитът трябва да е до 2.5% от БВП (както е заложена в бюджета – бел. ред.), а за следващата година сме планирали 1.5%, макар че икономиката и тази година, и следващата ще има малък ръст, което помага за дефицита", обяснява министърът. "Все пак, ако икономическият ръст следващата година не е над 4.5%, каквито бяха прогнозите до лятото, а заради забавянето в Европа е 3% и дори малко под 3% - натам се очертават последните анализи, няма да има възможности за повишаване на разходите в някои от секторите", казва още той.

Дянков припомня, че последната официална прогноза за растежа за 2012 г. е била 4.1%, и е изготвена през март т. г. "На 15 октомври ще дадем нова, която официално влиза в проектозакона за бюджета", казва той.

"Трябва да видим как ще завършим годината, за да говорим за точни числа. Тази година официално очаквахме 3.6% ръст на икономиката, но той няма как да се достигне на фона на процесите в Европа. Първото тримесечие вървеше към тази прогноза, второто е по-слабо, третото очаквам да е по-силно, защото традиционно е силно тримесечие, и четвъртото ще зависи много от това дали ще има някакво смислено решение за Гърция, което засега го няма. Така че ще сме под 3.6% за тази година и базата за следващата година ще е по-ниска", обясни той

За пакта "Евро плюс", евентуалните задължения на България по който предизвика полемика у нас, Дянков смята, че той вече не е актуален, преди да е почнал сериозно да се обсъжда.

"За мен "Евро плюс" беше една сравнително добра идея през пролетта като решение за Гърция и някои от другите държави, които имаха проблем. Междувременно обаче се случиха много неща, особено през лятото, които изискват други решения. Така че "Евро плюс" е на етап, който е морално остарял, преди дори да е започнало сериозно да се говори за него".

"Факт е, че от март-април досега по него няма никакво движение. Междувременно положението в Гърция стана много по-тежко, отколкото се очакваше, положението в Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Франция, Белгия стана по-тежко и големите политици тръгнаха да търсят други решения. Те са донякъде алтернатива на "Евро плюс", най-вече декларацията на Ангела Меркел и Никола Саркози от 21 юли. Тя даде доста по-различна визия, която се доближава и до нашата. На 21 юли те казаха - искаме всяка държава в националното си законодателство да разпише поне маахстритските критерии - един вид нашият пакт за финансова стабилност", продължава разсъжденията си финансовият министър.

"Ако това се направи, то обезсмисля пакта "Евро плюс", който дава други фискални и данъчни параметри за общоевропейска политика. Хубавото е, че Германия вече взе такова решения, Финландия и Швеция вървят натам, Италия и Испания приеха такива решения. Аз виждам като много по-вероятно да има еволюция в мненията и вместо пакта "Евро плюс" да се стигне до нещо друго, което на първо място задължава на национално ниво. По този начин имаш естествен страж в самата държава - парламента, който да следва параметрите", завършва Дянков.