Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

В чужбина вече не пишат за лъчезарния Симеон, а за трудностите пред кабинета

0 коментара

Г-н Брам, какъв е имиджът на българското правителство в чужбина една година, след като положи клетва?

Нещата се промениха основно. През миналата година в западните медии, в германските и американските медии се появиха редица статии и анализи. Тогава някои наблюдатели смятаха, че е вероятно монархията да има известен шанс в България, а вероятно и в други балкански страни. Междувременно обаче надделява скептичното отношение. Коментаторите са много по-дистанцирани. Във Федерална република Германия излязоха редица критични статии, главно в големите немски вестници "Ди Велт", "Франкфуртер алгемайне цайтунг", както и в швейцарския "Нойе цюрхер цайтунг". По телевизията вече почти не се съобщава за България. Междувременно за медиите вече не е интересна визията за лъчезарния Симеон, който ще промени България. Съвсем реалистично се анализират трудностите, пред които е изправено сегашното правителство. Ясно е, че навремето политиците от движението на Симеон не оцениха правилно положението и перспективите, че трудностите в страната са огромни и че не могат да бъдат превъзмогнати от днешното правителство.

Кои са според вас главните причини за тези трудности?

Миналата година движението на Симеон бе образувано през глава. Отначало нямаше дори и екип. Наложи се бързо да се съберат хора, които въобще да могат да кандидатстват за мандат в парламента. След това се излезе с популистка програма, бяха направени популистки обещания и едва с времето, след образуването на правителството се навакса част от това, което иначе се предприема преди съставянето на кабинет. Партията бе образувана едва дълго след изборната победа. Опит бе събран също дълго след изборната победа. Констатирано бе, че някои от обещанията са нереалистични. Имах дори впечатлението, че отначало не знаеха как да се подхожда към Международния валутен фонд. Поради това бе пропиляно много време.

Много от политиците, много от депутатите от движението на Симеон бяха неопитни в занаята. Симеон, Николай Василев и Милен Велчев вероятно са познавали България през последните 10-12 години повече от Интернет, отколкото от действителността, и едва в България в рамките на правителствената си дейност са установили, че да се управлява е много по-трудно, отколкото са си представяли, че трябва да се правят компромиси, че са необходими много знания, че трябва да се спазват определени правила и процедури в парламента, например при обсъждането и гласуването на закони.

Вероятно днес се съзнава, че мнозина от движението на Симеон не са подходящи за функцията, която са поели. Вече се чува, че не много депутати се чувстват неудобно в ролята си, защото трябва да решават въпроси, по които не са компетентни. Естествено трябва да се каже, че българските политици, както всички политици в света, страдат поради общата стопанска криза. Но това важи за почти всяко правителство. Важеше и за правителството на Иван Костов, което също пострада значително поради войната в бивша Югославия.

Как виждате перспективите за идната година след първата година на управлението на Симеон Сакскобугготски?

Не е изключено правителството да се напрегне, да опита да се справи с проблемите, като от време на време прави обещания. Обаче според мен зее голяма пропаст, която ще му създаде трудности. Симеон все още се радва на голяма популярност. Към него почти не се отправя критика и който го критикува, се натъква на неодобрение сред многобройните българи, защото те смятат, че никой не бива да го подлага на критика. Това затруднява значително опозицията. Нейният глас не намира отзвук. Популярността на министрите обаче, както и на правителството изобщо, спада бързо. Ако резултатите от анкетите отговарят на действителността, днес само 11 до 14 процента от българите биха избрали движението на Симеон.

Тази пропаст между сравнително високия престиж на Симеон II и ниския престиж на правителството създава проблеми, които страната не може да пренебрегва дълго време. Или Симеон ще свали досегашни и назначи нови министри, с което евентуално ще си създаде врагове, или ще се опита да поеме друга политика, вероятно с помощта на експерти. Според мен експертите се ползват с добър имидж в България. Но тези експерти трябва естествено да се сработят с новата си длъжност, да се сработят в новите си задачи и така пак отново би се пропиляло време. Смятам, че вероятно ще се работи доколкото е възможно със сегашния екип, без обаче да се постигне съществен напредък.

Междувременно и в правителството знаят, че гръмогласните обещания не могат да бъдат изпълнени. Най-ясно доказателство за това е фактът, че самият Симеон заявява, че 800-те дни, които по-рано си постави като срок, са недоразумение. За 800 дни не можело да се подобри всичко, а едва след 800 дни можело да се очаква подобрение. С това той релативира обещанията си и се приближи към реалността, което от една страна, е положително, но от друга страна, предизвиква разочарование. Но доколкото знам, дори тази промяна в позицията на Симеон не навреди на престижа му.

Има ли според вас алтернатива спрямо Симеон Сакскобургготски?

Не вярвам да има алтернатива спрямо Симеон, защото всъщност неговото движение е мислимо само с него, може да съществува само с него. Той има имидж какъвто не е имал никой правителствен ръководител преди него. Той казва малко неща, говори малко, обаче хората явно вярват, че разполага с още много козове, които може да изиграе. Ако Симеон би се върнал в Мадрид, за което вече се говори, тогава движението не би имало повече никакъв шанс. Аз смятам, че Симеон иска да остане на власт. Междувременно той явно е удовлетворен от функцията си, но негативните факти, които се очертават все по-ясно в България, ще затруднят и него. Дори се опасявам, че той ще продължи, както всяко друго правителство на негово място, да твърди, че нещата се развиват много по-положително, отколкото се представят в медиите.

Симеон говори малко, прави малко изказвания - казахте току-що. И Дойче веле се опита сега по повод една година от управлението му да говори с него. За съжаление не получихме интервю. На какво според вас се дължи това негово нежелание да прави много изявления?

За това може да има много причини. Симеон е възпитан като цар, а царете не говорят много. От друга страна, мога да си представя, че това се дължи на несигурност. Доколкото си спомням, миналата година по време на предизборната борба Симеон каза, че за думите, които не са изречени, няма защо впоследствие да се съжалява. Но все пак той изрече много думи, за които днес би могъл само да съжалява. Имам субективното впечатление, че на Запад - пред Си Ен Ен или Ен Те Фау, Симеон дава интервюта с по-голяма лекота, с много по-малко задръжки, отколкото в България, вероятно защото в чужбина не му поставят въпроси, пред които е изправен в България. Според мен е мислимо Симеон да се страхува, че може да бъде поставен на тясно от журналистите, както навремето Иван Костов или Жан Виденов. Във всеки случай е напълно ясно, че той не иска да отговаря на определени въпроси, тъй като самият вероятно е несигурен какъв ще е изходът от отделни решения в България.

Интервюто е излъчено по радио Дойче Веле

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.