В държавни домове живеят 4200 възрастни, 1000 чакат за място, а над 10 000 разчитат на частни

 

• Над 1000 възрастни хора чакат за настаняване във финансирани от държавата общински старчески домове, като в същото време в тях има над 1500 свободни места.
• След скандала с незаконните домове за възрастни през 2025 г. бяха разкрити нови три общински центъра с капацитет 71 места, но повече засега не са планирани
• През последните 10 години капацитетът за настаняване в държавните/общински старчески домове остава почти без промяна
• Над 70% от възрастните в резидентна грижа са в частни домове
• Над 300 души са изведени от домове в сивия сектор през последните две години

Над 1000 възрастни хора чакат за настаняване в държавно финансирани общински домове, въпреки че свободните места в системата са над 1500. Привидното противоречие се обяснява със сериозните регионални диспропорции – свободният капацитет не е там, където е най-голямото търсене. В същото време капацитетът на държавните и общинските домове почти не се е променил през последното десетилетие, а две трети от хората в резидентна грижа са в частни центрове. Те обаче са финансово недостъпни за много семейства, което допълнително увеличава натиска върху държавно финансираните услуги.

След скандала с незаконните домове за възрастни през 2025 г. по инициатива на държавата общините откриха три нови центъра с общо 71 места. Засега обаче не се предвижда ново разширяване на публичната мрежа от домове за възрастни хора. Държавната политика е насочена основно към развитие на услугите в домашна и общностна среда, дневната грижа и нови форми на резидентна грижа за хора с увреждания в рамките на процеса на деинституционализация. Целта е хората да получават подкрепа възможно най-дълго в домашна или близка до домашната среда, но този подход не отменя нуждата от резидентна грижа за онези, които вече се нуждаят от постоянна помощ.

В държавните домове живеят 4217 души, а над 1000 чакат място

Към 31 август 2026 г. държавните социални услуги за възрастни хора в надтрудоспособна възраст са общо 94 с капацитет 5783 места. Това са два типа заведения: класическите домове за стари хора (ДСХ), известни още като старчески домове и по-малки центрове за настаняване от семеен тип за стари хора (ЦНСТСХ). В тях реално живеят 4217 души, а свободните места са 1566. В същото време в листите на чакащите са 1031 души, съобщиха за Mediapool от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Това означава, че местата в системата като цяло са повече от чакащите, но докато за едни места напливът е голям, то други остават неатрактивни. От МТСП обясняват листата на чакащите на фона на свободен капацитет с желанието на хората да бъдат настанени в конкретен дом или център.

Срокът от подаването на заявление до настаняването не е нормативно определен и зависи от свободните места, мястото в листата и конкретното желание на човека. Обикновено се чака по няколко месеца, а за търсени и добре поддържани домове може да достигне 1–2 години и повече. Таксата за настяняване в държавен дом обичайно се формира като процент от пенсията на човека – до около 70–80%.

Четири нови държавни дома са разкрити през 2025 г.

Последните нови държавно финансирани домове за възрастни хора са открити през 2025 г. и са в резултат от предприета тогава инициатива на бившия социален министър Борислав Гуцанов след скандала с незаконните домове за възрастни хора.
Тогава беше изискано от общините да предложат сгради с отпаднала необходимост, в които да могат да бъдат разкрити нови услуги за резидентна грижа. Кметовете на 118 общини подадоха общо 238 сгради.

Всички предложени сгради са били проверени документално, а за част от тях е извършен и оглед на място, за да се прецени доколко могат да бъдат преустроени и какъв финансов ресурс би бил необходим. През септември 2025 г. Гуцанов обяви, че има 9 сгради, които биха изисквали минимални средства и чрез които могат да бъдат осигурени места за над 250 души.

Сега от МТСП отговарят, че от предложениет от общините сгради през 2025 г. са открити три нови центъра за настаняване на възрастни. Четвъртата нова услуга – в Генерал Тошево – също е финансирана от държавния бюджет, но средствата са осигурени като допълнително финансиране за услуга, създадена по приключил европейски проект.

Четирите нови центрове за настаняване от семеен тип за стари хора (ЦНСТСХ) са с общ капацитет 91 места: 

• 20 в Генерал Тошево,
• 16 в село Ракитница, община Брегово,
• 15 в Николаево,
• 40 в село Аспарухово, община Дългопол.

Финансовият стандарт за 2025 г. за издръжката на един човек, настанен в такъв център за настаняване от семеен тип за период от една година е 24 225 лева.

Необходимите средства за предоставяне на социалната услуга на територията на община Генерал Тошево са осигурени от държавния бюджет като допълнително финансиране за социални услуги, създадени по приключили проекти, финансирани по оперативни програми. Така се осигурява устойчивост на предоставянето на услугите след приключване на европейското съфинансиране.

За останалите три нови социални услуги е отпуснато допълнително финансиране от Министерския съвет, което е в общ размер на 143 331 лв. – Община Брегово – 32 300 лв.; Община Дългопол – 80 750 лв.; Община Николаево – 30 281 лв.

За 2026 г. до момента МТСП посочва, че няма разкрити нови социални услуги за резидентна грижа за възрастни.

Така инициативата за трансформиране на неизползвани общински сгради, която през 2025 г. беше представяна като възможност за бързо разширяване на капацитета, засега е на пауза.

Самото министерство уточнява, че проверката на 238-те сгради не е била процедура по одобряването им за преустройство или за планиране на нови социални услуги в тях. "Те бяха проверени по документи, а някои и на място единствено за да се установи кои от тях биха могли най-бързо и с най-малко средства да бъдат преустроени за разкриване на социални услуги при наличие на финансов ресурс и установена необходимост от подобна подкрепа в съответния регион. В резултат на това са разкрити три от новите четири социални услуги", казаха от социалното министерство.

Капацитетът на държавните домове почти не се променя за 10 години

За десет години капацитетът на държавните и общинските домове за възрастни почти не е нараснал. През 2016 г. услугите са били 85 с 5607 места, а през 2026 г. – 94 с 5783 места. Това е увеличение от едва 176 места, или 3.1%.

В същото време броят на настанените днес е значително по-нисък – 4217 души към края на август 2026 г. спрямо 5263 през 2016 г. Най-рязък е спадът през 2020 г., когато заради епидемията от Covid-19 броят на настанените пада от 5415 през 2019 г. на 4044. Тогава в домовете са въведени ограничения заради високия риск за възрастните хора, включително временно спиране на новите настанявания и ограничаване на достъпа на външни лица. Намалението в броя на обитателите е свързано и с високата смъртност сред възрастните хора по време на пандемията.

След пандемията броят им постепенно се възстановява, но остава около 4200 души и не достига нивата отпреди това.

Паралелно с това листата на чакащите отново расте. От 676 души през 2022 г. тя достига 749 през 2023 г., 778 през 2024 г., 919 през 2025 г. и 1031 към август 2026 г.

Свободните места не са там, където е търсенето

Свободният капацитет на национално ниво обаче не означава, че хората могат лесно да намерят място там, където им е необходимо. Това се вижда и от регионалните различия. Анализ на Института за пазарна икономика показва, че през 2021 г. на теория свободните места стигат за всички чакащи, но прегледът им по отделните домове показва сериозни разлики в недостига. Така например в дома за стари хора в Добрич местата са 115, настанените – 96, а чакащите – 167, т.е. повече и от капацитета, и от заетите места. По подобен начин стои въпросът и в дома в Русе с капацитет 234, настанени 179 и чакащи – 142 и в този в Велико Търново с капацитет 134, настанени 98 и чакащи 101 души.

Т.е. проблемът не е само колко свободни места има в страната, а къде се намират те. В едни райони има свободен капацитет, докато в други хората чакат за място, което не могат да получат в конкретния град или район.

Реформата не цели повече места, а различен тип грижа

От МТСП уточняват, че през последните десет години се провежда реформа, чиято цел не е механичното увеличаване на местата за резидентна грижа, а промяната на самия модел – от големи институции към услуги с по-малък капацитет, индивидуализирана подкрепа и по-добра интеграция в общността.

"В този смисъл, промяната в капацитета следва да се разглежда в контекста на трансформацията на услугите и повишаването на качеството на грижата, а не единствено като количествен показател", посочват от министерството.

Оттам уточняват, че след въвеждането на Закона за социалните услуги планирането на нови социални услуги се извършва въз основа на анализ на потребностите на общинско и областно ниво. Въз основа на тези анализи е разработена Националната карта на социалните услуги и на предложенията на общините за планиране на социални услуги. Нови социални услуги се създават въз основа на установени потребности на местно ниво. Поради това общините имат водеща роля при заявяването и планирането на необходимите услуги.

"В този контекст данните за периода 2016 – 2026 г. следва да бъдат разглеждани като показатели за протичащ процес на деинституционализация и трансформация на системата, при който закриването или преструктурирането на услуга с по-голям капацитет може да бъде съпроводено със създаването на няколко услуги с по-малък капацитет, без това да представлява пряко съотношение "закрити места – новооткрити места", обясняват от министерството.

Въпреки разкриването на алтернативни услуги потребността от резидентна грижа продължава да съществува и за това свидетелства развитието на частния сектор.

Над 10 000 души са настанени в частни домове

Към 31 август 2026 г. са издадени 148 лиценза за предоставяне на социалната услуга "Резидентна грижа" за възрастни хора в надтрудоспособна възраст от частни доставчици. По данни от годишните им отчети към края на 2025 г. в частни домове и центрове за възрастни са били настанени 10 237 души.

Това са над два пъти повече хора от реално настанените в държавните и общинските домове и центрове – 4217 към 31 август 2026 г. 

Само за периода от началото на 2025 г. до края на август 2026 г. са издадени 44 лиценза на частни доставчици – 19 през 2025 г. и 25 през 2026 г.

Настаняването в тях е значително по-лесно от това в държавните домове, но и таксите са чувствително по-високи. В частните домове месечните такси обикновено са около 500–1300 евро, като цените зависят от местоположението и условията. В по-малките населени места могат да се намерят по-достъпни варианти, докато в София и големите градове настаняването при добри условия най-често е около 770–920 евро месечно. По-луксозните места могат да надхвърлят 1280 евро.

При хората с деменция цената обикновено е по-висока – около 770–1530 евро месечно, тъй като грижата изисква денонощен надзор, специално обучен персонал и адаптирана за безопасност среда.

Контролът показва проблеми най-вече с качеството и персонала

По данни на МТСП през 2025 г. са извършени 320 проверки на услуги за възрастни хора – 213 в частни резидентни услуги и 107 в домове за стари хора, финансирани от държавния бюджет.

До края на август 2026 г. са направени още 105 проверки – 90 в частни услуги, 14 в държавно финансирани домове и една в общински дом.

Най-често установяваните пропуски са свързани с организацията на работа, несъответстваща на стандартите специализирана среда, липса на достъпна среда, недостиг на персонал и недостатъчен обем на социалната работа. В отделни случаи са установявани и нарушения на правата на потребителите.

През 2025 г. са прекратени 21 и са отнети 7 лиценза за социални услуги за възрастни хора. Само през първите осем месеца на 2026 г. са прекратени още 24 и е отнет един лиценз.

Над 300 възрастни са изведени от домове в сивия сектор

Паралелно с лицензирания частен сектор продължават да се установяват и обекти, които предоставят социални услуги без необходимия лиценз.

През 2025 г. държавата предприе масирани акции срещу такива нелегални домове за възрастни, като бяха установени 10 такива обекта, а до края на август 2026 г. – още три.

В един случай проверяващият екип на Агенцията за качеството на социалните услуги не е бил допуснат до обекта и за него е сезирана Софийската градска прокуратура.

При проверките през 2025 г. в нерегламентираните обекти са установени общо 319 души, а през 2026 г. – още 22 души.

От откритите през 2025 г. хора в нелегални обекти 206 са били настанени в подходящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет. За останалите МТСП посочва, че настаняването е въпрос на личен избор и индивидуална потребност. Част от хората са избрали и връщане в семейна среда.

Инвестициите са насочени в реформи на съществуващата система

МТСП посочва, че основният финансов акцент през следващите години е върху реформата и привеждането на съществуващите услуги в съответствие със стандартите за качество, а не върху механичното увеличаване на местата.

Най-мащабната инвестиция е по Националния план за възстановяване и устойчивост – 338.4 млн. евро. С тези средства се реформират съществуващите домове за стари хора, делегирани от държавата, така че да отговарят на въведените през 2020 г. стандарти за качество.

Паралелно са създадени около 200 нови социални услуги за резидентна грижа за хора с увреждания и специализирани услуги за подкрепа в общността. Според МТСП те ще позволят да бъдат закрити около 60% от старите домове за хора с увреждания.

Следващият етап на деинституционализацията е планиран за 2028–2035 г. и трябва да доведе до създаването на пълен спектър от услуги в общността и домашна среда и до закриване на останалите институции за хора с увреждания.

Развитието на домашните, почасовите и дневните услуги е необходимо, но не решава автоматично проблема с нуждата от резидентна грижа. Те могат да позволят на част от възрастните хора да останат по-дълго у дома, но не са решение за хората, които вече се нуждаят от денонощна помощ. Така по-голямата част от търсенето на такива услуги се задоволява от частни доставчици, но е достъпно само за семействата, които могат да си позволят по-високите месечни такси.

Европа развива услугите у дома, но е далеч пред България по резидентна грижа

Според сравнителния доклад на Европейската комисия от март 2026 г. всички държави членки предлагат резидентна, домашна и базирана в общността дългосрочна грижа. В повечето страни политиката се измества към по-персонализирани услуги в дома и общността, но резидентната грижа остава част от системата, особено за хората с по-тежки потребности и нужда от постоянни грижи.

Разликите между държавите обаче са огромни. Данните на Евростат за 2024 г. показват, че в Нидерландия има 1390 места в домове за сестрински и други резидентни услуги за дългосрочна грижа на 100 000 души, в Швеция – 1298, а в Белгия – 1249. В другия край на скалата са Португалия с 94, България с 26 и Гърция с 20 места на 100 000 души. Румъния е в междинната група с между 225 и 351 места.

Евростат изрично предупреждава, че между държавите има методологични различия в обхвата и дефинициите, затова числата са най-подходящи за сравнителна оценка на капацитета, а не като напълно идентични национални категории.

Това поставя България в самия край на ЕС по наличен резидентен капацитет. В същото време ниският брой места не означава, че останалите нужди автоматично се покриват от домашна грижа или грижа в общността. България е под средните за ЕС нива и по двата показателя: през 2022 г. покрита с публични средства домашна грижа са получавали 6.5% от потенциално зависимите хора над 65 години у нас при 29.6% средно за ЕС, а резидентна грижа – 9.6% при 17.7% средно за ЕС.

Като цяло Европейската комисия отчита значителни неудовлетворени потребности от дългосрочна грижа, регионални различия, недостиг на кадри и проблеми с достъпността и финансовата поносимост на услугите. В ЕС като цяло броят на хората, които се нуждаят от дългосрочна грижа, се очаква да нарасне от 30.8 млн. през 2019 г. до 38.1 млн. през 2050 г.