В държавните мини има деморализация

Г-н Казанджиев, данните за състоянието на въгледобива какво сочат – подобрява ли се или се влошава отрасълът?

Положението не е цветущо. Практически повечето мини - с изключение на “Марица Изток”, “Пирин” и “Бобов дол” – са приватизирани. От трите държавни мини само две добиват реално въглища. “Пирин” е в техническа ликвидация. Всичките ѝ добивни мощности са ликвидирани и тя реално е в процедура на спиране.

Състоянието на подземните мини е маргинално, затова те са освободени от концесионни възнаграждения, но трудно преодоляват натрупаните негативи от дълго време.

Проблем и при подземните, и при откритите мини, е трудната реализация на продукцията. Българските въглища са високопепелни, със сяра, не са висококачествени, което трудно ги пласира във ТЕЦ-овете. Специално в югозападна България основният консуматор е ТЕЦ “Бобов дол”, където сега се забелязва проблем с работата ѝ заради влошаващото се качество на кафявите въглища.

За Мини “Открит въгледобив”-Перник проблем е неплатежоспособността на Топлофикация-Република. Тя не може да заплаща доставките си, заради това, че събираемостта на сметките в Перник е 35 на сто.

Мините обират всички негативи по веригата като начално звено в процеса на добиване и предлагане на енергия. Тяхната дейност е силно затруднена. Изключение е “Марица Изток”.

Какво се прави, за да се преодолеят тези негативи във въгледобива?

Единственото, което трябва да се направи, е действително много сериозно преструктуриране на дейността на мините. Където не може да се оптимизира и модернизира добивът, мините трябва да бъдат закрити и да се даде възможност на дружествата с потенциал да се развиват в нормална пазарна среда.

Подобно преструктуриране вече имаше. Сега нови разчети за още ликвидация правят ли се?

Много пъти се правиха такива преструктурирания. През 2000 г. се закриха редица дружества. После се оказа, че някои дружества и отделни участъци могат да бъдат спасени и благодарение на частния бизнес сега рудниците “Бялата вода” в Перник,  “Ораново”, и “Миньор” се развиват добре.

За да се преструктурират най-бързо, мините трябва да се приватизират и така да се привлекат инвестиции.

Държавните мини до 2005 г. получаваха субсидии в ограничен мащаб, които обикновено се използваха за текущо покриване на загубите, не можеха да се отделят достатъчно средства за ново оборудване, за модернизация. Сега работниците там са до голяма степен деморализирани, трудовата дисциплина е под всякаква критика. Истината е, че производителността непрекъснато спада. Очевидно не могат да се  въведат и спазват строги правила за спазване на трудовата дисциплина и изискванията за необходима производителност.

Това проблем на мениджмънта ли е или е другаде?

Това е проблем на мениджмънта, на собствеността, на подходите и възможностите да се упражняват съответни права за управление.

В приватизираните мини значително се подобрява трудовата дисциплина, осигуряват се бързо средства за модернизация и хората работят или просто са принудени да работят по-съвестно, ако искат да получават заплатите си.

За продажбата на Мини “Марица Изток” се говори отдавна, покрай приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” се поде темата за пакетирането на централата с Мини “Бобов дол”. Кога ще се случат тези приватизации?

Мини “Марица Изток” са специален случай. Дружеството снабдява топлоцентралите на нейна територия, технологически те са свързани. Същевременно собственици на тези ТЕЦ-ове са различни лица. В ТЕЦ “Марица Изток” - държавата е собственик, ТЕЦ “Марица 3” и “Брикел” са частни.

Обичайната практика в света при такъв тип взаимосвъзаност е собствениците на ТЕЦ-овете да притежават и мината или обратно.

Обсъждан ли е вариант със сегашните собственици на ТЕЦ-овете в комплекса да придобият мината?

Не бих казал, че е обсъждан. Дискутиран е в средите на Министерството на икономиката и енергетиката и със специалисти в отрасъла.

Въпросът е много деликатен и защото отделни елементи от комплекса са в процес на преструктуриране. ТЕЦ-овете “Марица Изток” 2 и 3 осъществяват рехабилитационни програми с участие на чуждестранни инвеститори.  ТЕЦ “Марица 3” също се рехабилитира. Съгласно програмата за големите горивни инсталации “Брикел” спира работа до 2010 г. Появява  се и новата мощност ТЕЦ “Марица Изток 1”. Доколкото ми е известно те (б.ред – американската компания AES строи тази мощности) са проявявали интерес за придобиване на акционерен капитал в Мини “Марица Изток”. Така че това предстои да бъде решено.

Възможно ли е държавата да предложи на всички собственици на снабдяваните централи да вземат дялове от мината?

В момента Законът за приватизация и следприватизационен контрол не позволява това. В него стриктно е опредено как да се проведе приватизацията – търг,  конкурс или чрез борсата. Но при такива процедури могат да участват всички заинтересовани лица и би се нарушил принципът за взаимно обвързване на интересите на мината и на ТЕЦ-овете. В момента те са монополисти един спрямо друг като единствени купувачи и единствен доставчик, което комплицира много въпроса. Продължава да се търси взаимно приемливо решение от дирекция “Енергийни пазари и преструктуриране”.

Такова не е ли промяна в приватизационния закон, за да се приложи схемата, за която говорим?

И това е възможност, но в интерес на истината приватизацията на Мини “Марица Изток” не чука вратата ни. Дружеството е от най-стабилните в България, притежава огромен капацитет за преструктуриране и вътрешни резерви да направи това напълно самостоятелно.

Но при “Бобов дол” нещата са коренно различни.

Така е, мината е в изключително тежко финансово и технологично състояние. Преди около три седмици бяха предприети стъпки за обявяване на дружеството в процедура по несъстоятелност. Беше назначен синдик, за да поиска насрочване на дело за установяване на неплатежоспособността и дали ще се удовлетвори искането на ищеца.

Кой поиска обявяването на несъстоятелност?

Фирма, на която мината дължи 600 000 лв. Дълговете на дружеството са огромни, практически са равни на капитала. От дълго време плащанията към нейни доставчици и към държавния бюджет са затруднени, така че няма да се изненадам, ако съдът излезе с решение за обявяване на мината в процедура на несъстоятелност. Заседанието на съда е насрочено за 29 май.

Но несъстоятелността дава възможности за оздравяване.

Възможностите за оздравяване на мината са крайно ограничени. Но от друга страна процедурата за обявяване в несъстоятелност дава защита от кредитори, към които се спират плащанията. Изготвя се оздравителна програма, преценява се дали тя може да се осъществи, установяват се точно задълженията на дружеството.

На всички е ясно, че при разпродажба на имуществото на мината, кредиторите надали биха получили вземанията си. В значителна част активите на дружеството са неликвидни, те не подлежат на продажба на свободния пазар. Така че всички са заинтересовани “Бобов дол” да изготви и да реализира план за оздравяване, защото там се трудят над 3 000 души.

Само в последните два-три месеци се изготвиха два такива плана и бяха отхвърлени. Как сега ще се изготви ефективна оздравителна програма?   

Имаше няколко оздравителни програми, за съжаление нито една от тях не решаваше бъдещето на мините. При всички тях бе значителен недостигът на средства за обвързване на паричния поток на мината.

Същевременно синдикалните партньори не приеха програмите, даващи възможност за постигане на баланс. Те са против освобождаване на персонал и предлагат палиативни мерки. Това в най-добрия случай е отлагане на проблема, който обаче вече е ескалирал до много сериозни размери.

Вторият много важен аспект е, че оздравителната програма трябва да е финансово осигурена. А Мини “Бобов дол” не са в състояние да обезпечат предлаганите от тях програми.

В такъв случай сега кой и как ще ги осигури финансово?

Държавата няма възможност. Субсидиите не решават проблемите, а ги задълбочават, защото възпитават в безотговорност. Единственият начин е се привлекат външни инвестиции.  Най-разумно е дружеството бъде незабавно приватизирано. Напоследък в публичното пространство се дискутира мините да се възложат за управление на фирма, която да осигури средства и да реализира една жизнеспособна програма.

Навремето в закона за приватизация имаше възможност държавата да възлага управлението на такива дружества на фирми, които придобиват право да ги изкупят след като ги оздравят. Сега това не може да стане, но според мен съществува правна възможност управлението на добивните дейности в мината да се даде на частна фирма. Мисля, че такава схема може да се реализира за определен период от време, с определени твърди ангажименти.

Но ако мината не се приватизира незабавно или не се сключи договор за финансово обезпечаване на оздравителна програма, нещата ще станат неуправляеми. Ако този въпрос не се реши до месец, след два-три месеца нещата вече ще са извън контрол. Касае са за осигуряване веднага на значителни капитали за възстановяване на жизнеността на мините.

Какъв е ресурс трябва да осигури евентуален мениджър?

Минимум 10 млн. лв. Но искам да отбележа, че мината е много чувствителна от социална гледна точка и който мениджър дойде ще има трудната задача да преговаря със синдикатите. А те не са много сговорчиви. Поради нагласата на членската си маса са твърде крайни в преговорите и това е една от причините много от мините да нямат възможност да се преструктурират.

Все трябва да се преодолее проблемът със съкращения на миньори заради преструктуриране!

Той не може да се преодолее, освен ако това не стане с изключително рестриктивни мерки. Поради ред причини такива не могат да бъдат предприети.

Социалният ефект при затваряне на минодобивните предприятия винаги е бил тежък. Много хора, за съжаление ниско квалифицирани и с ограничени възможности за избор, остават без работа. Но парадоксалното е това, че те нямат стимул да си търсят работа или просто не желаят да си търсят. Те искат да си работят в мината.

Защо миньорите не искат да сменят работа, каква е средната им заплата?

Бих казал, че е ниска, с изключение на Мини” Марица Изток”, където тя е впечатляваща -  над 700 лв. средно за персонала. В подземния добив възнаграждението се движи между 350-450 лв.,  в Мини “Пирин”  е значително по-малко - от 150 до 350 лв., в зависимост от ценза. Но хората искат да са в мината до селото, да се занимават с личното си стопанство. Неофициално са ми заявявали, че в държавните мини от 8 часа смяна реално се работи по 3-4 часа.

Държавата прави всичко възможно, за да подобри нещата, увеличиха се изкупните цени на въглищата средно с 10-12 на сто, но факт е, че подземният добив е изключително трудоемък процес. Възможностите за механизиране са ограничени. Персоналът не е добре обучен. След пенсионирането на миньори с опит и знания, производителността на труда е спаднала с 30-40%.

Доколко стремежът за запазване на статуквото в държавните мини е свързан с далавери, корупция или източване на дружествата?

Не бих казал. Много се пише за това по вестниците, включително и аз бях свързван косвено като част от Борда на директорите на Мини “Бобов дол” до октомври миналата година. Тогава поискахме от министър Овчаров да бъдем освободени, защото не можахме да преодолеем негативизма на синдикатите и да реализираме оздравителна програма.

Назначените от министър Овчаров проверки от специализираните органи не установиха наличието на такива далавери, за каквито се говореше, злоупотреби и мошенически истории.

Разбира се, има нарушения с неправилно проведени обществени поръчки и други такива, но злоупотреба със средства не беше открита и доказана. Не, че не изключвам и такива възможности.

Прокрадва се и тезата, че дестабилизацията на “Бобов дол” обслужва интереса на частни собственици на въгледобивни дружества, които искат да отслабят максимално мината, за да я придобият на безценица. Има ли нещо вярно в това?

Бих казал, че такава теза е плод на нечии предположения в търсене на отговор защо нещата се случват точно така. Мини “Бобов дол” не е необходимо да бъдат докарани до ръба, те са си били винаги там. За 5-6 години задълженията на дружеството от 3-4 млн. лв. нараснаха на 40 млн.

Съществуват ли конфликти между частните и държавните мини?

Ако трябва да говорим за конфликти, те съществуват и между частните мини и понякога между частна и държавна и често между държавни мини – всичко е въпрос на интереси. Там, където се преплитат интересите, винаги има място за дискусия, за предявяване на претенции в рамките на нормалната конкуренция.

Негативното отношение на частните стопани към държавните мини може би се изразява в това, че все пак ТЕЦ “Бобов дол” като държавно дружество в известна степен е по-толерантно към държавните мини, на които дава по-добра изкупна цена. Докато към частните мини е по-консервативно, по-рестриктивно и основателно частните дружества негодуват от това, но това е държавна политика.

Преди време стана ясно, че  някои от частните мини не плащат концесионните възнаграждения. Съществува ли още този проблем?

Да. Много от дружествата и то предимно свързани с откритите мини – “Чукурово”, “Станянци” и “Бели брег” не внасят концесионно възнаграждение. . Мини “Открит въгледобив” също не плащат, но при тях проблемът е, че ТЕЦ-ът не им се издължава. Завеждаме дела срещу тях, за да платят. По силата на договора имаме право да прекратим добива им, да забраним продажби, но това не е добро решение, защото тогава няма как да генерират необходимия паричен поток.

Колко дължат концесионерите горе-долу?

Над 1,5 млн. лв., от които на “Открит въгледобив” се падат около 1,1-1,2 млн. лв., останалите три мини дължат от порядъка на 150-200 хил. лв. Ако не се издължат обаче, ще предприемем по-сериозни мерки срещу тях.