В един свят с повишени мерки за сигурност ще бъдем по-спокойни. Какво обаче ще изгубим?

В края на септември Ото Шили обяви, че в Германия се обмисля въпросът за въвеждане на пръстови отпечатъци в личните карти. Приблизително по същото време от летището Шипхол близо до Амстердам обявиха въвеждането на система за граничен контрол, при която се използват магнитни карти с информация за ириса на собственика ѝ. Основният аргумент за надеждността на тези карти е, че ако паспортите и личните карти лесно се фалшифицират, социално-осигурителните номера, дори чужди идентичности може да се "откраднат", то очите наистина са уникални. Подобен е и аргументът на властите в САЩ, които разработват система за лицев контрол по летищата. FaceIt е специален софтуеър, който използва технологията на биометриката - чертите на лицето се превеждат в математически формули - ликът мигновено се превръща в цифри. Твърди се, че този метод е по-сигурен и от пръстовите отпечатъци. Камерите, които са навсякъде в летищата и обществените сгради, ще могат да хващат /лицето/ на престъпника сред стотиците други, които попадат в кадър. Карниворе е електронно устройство за следене, което в момента се използва от ФБР. То се монтира към Интернет доставчика на заподозрения. От там цялата информация се стича във ФБР.

Телефонните и Интернет компании във Великобритания ще бъдат задължени да предоставят всякакви данни за заподозрени терористи. Полицията ще има право да изисква от пътниците на самолети и влакове да свалят ръкавици или аксесоари, които закриват лицето. Във Великобритания над 35 банкови сметки с общо 63 милиона лири вече са замразени. Обсъжда се и въвеждане на лични карти.

Това е само малка част от въвежданите в Европа и САЩ спешни антитерористични мерки. Със своята спешност особено впечатляват законодателните, които по дефиниция са бавни в цял свят. По силата на новите закони заподозрените във връзки с терористични групи, могат да бъдат екстрадирани без право на обжалване.

Наистина, преди 11 септември тези мерки биха били скандални. Но след тази дата представите ни за неприкосновеност на личността, както и за охранителните мерки са коренно променени. Кой си е представял, че при пътуване със самолет ще трябва да се лиши от швейцарското си джобно ножче или нокторезачката?

Най-силният аргумент на тези, които въвеждат мерките на ограничения и контрол е, че правото на живот е преди всички останали права. Първо трябва да съхраним живота си, и чак след това да се грижим за неприкосновеността на личното му измерение. Правозащитните организации, обаче, реагираха светкавично и дадоха сигнал за тревога: хората наистина са готови да жертват част от личните си свободи в името на каузата за борба с тероризма и в крайна сметка, на живота си. Но те трябва да имат и гаранцията, че държавата няма да злоупотреби с по-големите си правомощия. Защото отношенията между държавата и гражданите са като скачени съдове. По-големите правомощия за едната страна води до намаляването им от другата страна.

По-крайните в позицията си правозащитници са убедени, че с даването на зелена улица на новите мерки неизбежно ще се злоупотреби. "Щом се появи на прага, контролът ще влезе и в къщата ти." Нещо повече, според тях те няма да имат никакъв ефект. FaceIt ще разпознава само лица, които вече са в базата данни на службите, а тези, които са неизвестни, каквито са повечето от похитителите на 11 септември, ще бъдат само невинен детайл от тълпата. Освен това, както има фалшиви паспорти, така ще има и фалшиви лични карти. И най-сетне, в много от предвижданите процедури, един стар принцип на англо-саксонската демокрация - презумпцията за невинност до доказване на противното - ще бъде нарушен.

По-умерените предупреждават: Бързай бавно! Не е важно да имаме бързи закони, а правилните и необходими закони. Въпросът е да се преценява всеки отделен случай, в който се ограничава личността за сметка на привилегии на държавата. Например, въвеждането на лични карти изисква преценка каква информация ще съдържат, кой ще има достъп до нея, дали полицията ще има право да спира граждани и да я иска за проверка. В такива случаи правителството трябва самo да подложи предложението си на тест - дали предвидената мярка отговаря на изискванията на правозащитното законодателство. Ако се прецени, че застрашаването на някое право не е пропорционално на обществената полза, то трябва да я оттегли. Във Великобритания, освен това, все още е жив споменът за отменените през 1953 г. лични карти заради най-често безсмислените рутинни проверки на полицията, които предизвикват вместо обществено съдействие - съпротива.

Личната неприкосновеност е в основата на човешкото достойнство. Тя е извървяла дълъг исторически път. В зората на обществото хората били познавани само по първото си име, към него се прибавило и родното място. Първият закон за лична неприкосновеност е Хабеас Корпус Акт в Англия през 14 век - с него се гарантирала физическата цялост на тялото. Като негово естествено продължение, собствеността също става неприкосновена и влиза в кръга на идентичността. С вековете житейското битие започва да се трансформира в данни. Първо на хартия, в папки и картотеки, по-късно във файловете на компютри. Тези данни преминават в национални бази данни, за да достигне необятното пространство на мрежата. Така пътят на неприкосновеността отвежда до измеренията на виртуалното. Днес хората оставят следи навсякъде след себе си. Независимо дали пазаруват "он лайн", или просто се ровят в Интернет, те попадат в някой невидим регистър. Но това е неизбежно. Поне съществува успокоението, че законите могат до голяма степен да регулират това.

Но генетичната информация може да се превърне в най-страховитата форма на контрол. Когато белезите за нас започнат да се измерват в очи, пръстови отпечатъци, зъби и косми, когато в крайна сметка се опре до ДНК, нещата много започват да напомнят общество, каквото е описано във филма "Гатака"…

Ако хората изгубят толкова дълго отстояваните и спечелени лични свободи и права, световната демокрация ще изгуби най-ценното си, тъкмо това, което я прави различна от света на талибаните.