В енергетиката – евтини на брашното, скъпи на триците

"Евтини на брашното, скъпи на триците" – тази поговорка с пълна сила важи за енергийната политика на редица правителства, независимо от техния цвят и състав. Темите за цените на енергийните ресурси, интересите, играчите и злоупотребите в сектора поне няколко пъти годишно обсебват обществено-политическото пространство. През годините сме били свидетели на не една или две "зрелищни" акции на прокуратурата по различни разследвания, действия на парламента и правителството. Обикновено всичко се оказва пълна пушилка, но пък ефектна – новините за поредното разследване или проверка текат на конвейер и се обявяват гръмовно в медиите, за разлика от новините за безрезултатния им край.

В суматохата почти никой не си дава сметка, всичко това пряко касае данъкоплатеца.

И тук не става дума за сметките за ток, парно или газ, макар точно ценообразуването им да е в момента на прицела на поредната прокурорска проверка – този път срещу енергийния регулатор, след като предишни години прокурори "нахлуваха" по клиентски центрове на доставчиците на ток. Става въпрос за това, че всеки институционален натиск върху енергийния пазар рефлектира с увеличена сила върху бюджета и непряко върху джоба на всеки гражданин, в чието име уж са предприемани действията.

С дежурния мотив "защита на интересите на българския потребител", прокуратурата в момента разследва и газовата компания "Овергаз", защото подала жалба срещу България в ЕК, че държавните енергийни дружества злоупотребяват с монопола си и увреждат бизнеса на фирмата на Сашо Дончев, поради което страната ни ще бъде осъдена да плати неустойки за милиони. Медии пък побързаха да изчислят по абсурден начин, че заради иска на "Овергаз" в бюджета няма да има пари за увеличение на пенсиите.

Заради "Овергаз"!!!??? Само че тази жалба срещу енергийните политики на България не е единствена, а просто поредната. До месец-два се очаква арбитражният съд към Световната банка да се произнесе по иска на доставчика на ток в Югоизточна България ЕВН за 600 млн. евро заради нанесени щети от регулаторни политики. По неофициална информация на Mediapool жалбата ще бъде частично удовлетворена – за около 300 млн. евро, тъй като междувременно дружеството е получило част от дължимите му от държавната НЕК средства. На ход са обаче още две жалби от електроенергийни дружества – на "Енерго-Про" за 54 млн. евро, заради изкуствено занижавани през годините цени на тока, а през юли 2016 г. чешката ЧЕЗ заведе дело също пред Световната банка за стотици милиони евро, защото държавата не е защитила инвестициите ѝ у нас.

Арбитражите набъбват

И отново се връщаме на "Овергаз", която през декември 2016 г. предупреждава тогавашните премиер Бойко Борисов и министрите на финансите и правосъдието Владимир Горанов и Екатерина Захариева, че възнамерява да съди държавата пред арбитражен съд за 202.5 млн. евро, тъй като пречи на компанията да развива бизнеса си и нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите. Този ход е различен от предприетия пред Европейската комисия, заради което сега се разследва компанията на Сашо Дончев.

На предишния кабинет на ГЕРБ са дадени три месеца да влезе в преговори с "Овергаз" за постигане на извънсъдебно споразумение по казусите и да се уредят проблемите, без щети за бюджета. Ако си мислите обаче, че някой се е втурнал да преговаря със Сашо Дончев – бъркате много.

По информация на Mediapool от различни източници, нулева е била реакцията от тогавашното правителство, а и от служебното, по претенцията на "Овергаз", че държавата е злоупотребила с господстващото положение на дружествата ѝ "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" в преноса и доставките на синьо гориво у нас и на практика е иззела бизнеса на частната компания. Това е станало като държавата не предприема нищо за пълната либерализация на газовия пазар, а вместо това се договаря с "Газпром" да се елиминират т.нар. от Борисов "посредници" за руските газови доставки. Така от "Овергаз" бе отнето правото да внася по-голямата част от суровината у нас, а "Булгартрансгаз" ѝ отказваше достъп до преносната мрежа.

Как държавата пречи на пазара

Според компанията на Сашо Дончев, държавата - отново в сговор с Русия, прави така, че "Газпром" да спре и останалите доставки за "Овергаз" и стопанските клиенти на дружеството са принудени да минат към "Булгаргаз" от началото на 2016 г. Отделно частното дружество е принудено да купува газ от "Булгаргаз", вместо да го внася директно. В писмото до Борисов се посочва още, че години наред не се прави нищо за междусистемната газова свързаност на страната ни, за да могат доставчиците да внасят от другаде освен от "Газпром". На "Булгаргаз" се дава предимство при водене на преговори за потенциални доставки от Алжир, Азербайджан, Египет, Ирак, Катар и Туркменистан. Пак държавният газов доставчик изкупува почти изцяло местния добив на суровината чрез институционален натиск върху компаниите. Така не са били защитени вложените инвестиции от "Овергаз" в българската газопреносна мрежа и ако проблемите не се уредят, "Овергаз Инк." и мажоритарният му собственик "Ди Ди Ай" ще подадат искове срещу България в международен арбитражен съд.

Така, ако към досегашните арбитражни претенции на трите електроразпределителни дружества за над 1 млрд. евро се прибавят и тези 202.5 млн. евро на "Овергаз", сериозно набъбва сметката, която ще плати бюджетът, подобно на авантюрата по строежа на АЕЦ "Белене", заради която миналата година хазната олекна с над 620 млн. евро.

Тези потенциални разходи, които някои медии биха приравнили на необходимото индексиране на всички пенсии за две години напред, обаче лежат изцяло на гърба на недалновидните политики на управлявалите в последното десетилетие партии.

Популизъм и натиск вместо адекватни политики

Правителства наред отказват да допуснат пазарните правила в енергетиката, бранещи единствено интересите на държавните енергийни компании, както и на частни играчи в сектора, свързани със съответните управляващи. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) дълго бе използвана като инструмент за популистки ценови решения и вместо да определя адекватни тарифи, манипулираше и отрасъла, и обществото в полза на обслужването на партийни интереси около избори.

Политиците не спират да опитват да трупат дивиденти, говорейки постоянно как цените в енергетиката се вдигат необосновано. На масовата публика това се харесва. В аргументите могат да вникнат малцина. Почти никой не поставя въпроса защо, както хората могат да избират между останалите стоки и услуги според финансовите си възможности и лични претенции, това не може да стане в енергетиката? Защо думата "конкуренция" е нежелана в енергетиката и защо само държавата да е тази, която може да ни гарантира конкурентни цени?

Именно за това става въпрос – за избор и в енергетиката. За множество доставчици и формиране на цената на тока, газа или парното по различни фактори – не само на енергия и такси по пренос и разпределени, а и по качество на доставката и добавени услуги. Става въпрос за пълна либерализация на енергийния пазар, за която у нас в последните десет години много се говори и също толкова време е факт – но само като план. Става въпрос за това потребителят да избира кой да му доставя енергийните продукти, а правителството да прилага политика за защита на социално слабите чрез енергийни помощи. Но не от сегашния тип – само през отоплителния сезон, а целогодишно, по ясни критерии.

В момента такива помощи получават около 255 хил. домакинства и годишните бюджетни разходи за това са около 70 млн. лв. Според Световната банка обаче тези помощи трябва да бъдат преформатирани и да са целогодишни, като същевременно се разшири обхватът им до 440 хиляди домакинства с най-различни казуси, включително и болни и възрастни хора. Годишно това би струвало 250 млн. лв. на хазната, а домакинствата с ясно дефинирано количество енергийно потребление да получават годишна помощ от около 190 лв.

И потърпевши са ... отново потребителите

Всеки може много бързо да сметне кое е по-изгодно за бюджета.

Да планира енергийни помощи при твърди правила и да освободи цените и пазара като енергийният регулатор осъществява само контролни функции, редом с останалите държавни институции като прокуратурата, комисиите за защита на конкуренцията и на потребители и др.

Или управляващите да продължат да позволяват използването на енергийните цени като политическа мантра от всички партии и инструмент за печелене на симпатии и дори избори, а накрая цената на "евтините" ток, парно и газ да се плаща от бюджета по арбитражни дела за стотици милиони евро.

И после "лошите" частни компании да са виновни за това, че международни съдилища са осъдили "добрата" държава и е увреден интересът на "бедните" данъкоплатци.