В "енергийния център на Балканите" гърмят кюмбета и газови бутилки

Докато в отговор на газовата криза депутатите от енергийната парламентарна комисия обсъждаха повторното отваряне на четирите стари руски реактора в АЕЦ "Козлодуй", вдъхновени и от идеята за възраждане на България като "енергиен център на Балканите", на няколко места в страната в резултат на невнимание, невежество или технически неизправности възникнаха три експлозии и три пожара, при които загина един човек, а осем бяха тежко ранени.

Рефренът Козлодуй

Комисията по енергетика към парламента разгледа на извънредно заседание четири проекторешения за повторно отваряне на спрените блокове в АЕЦ "Козлодуй".

Най-радикален е проектът на "Атака", който предвижда рестартиране на блоковете от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй". Като основания се посочват членове 89 и 86 от Конституцията и се твърди, че договорът на България с ЕС позволявал отварянето. Народното събрание да задължи Министерски съвет да включи в работен режим реакторите от 1 до 4  във възможно най-кратки срокове, като първоначално се рестартират 3 и 4 блок, а след извършване на подготвителни работи - и блокове 1 и 2, предвижда законопроектът на "Атака".

Според Волен Сидеров това е жизненоважно за България и за страната не съществува по-бърз начин за излизане от кризата. По време на парламентарния дебат за газовата криза в понеделник Сидеров аргументира предложението и със старата идея за България като енергиен център на Балканите.

Второто проекторешение е внесено от независимите депутати Минчо Христов и Стела Банкова, които искат парламентът да възложи на правителството незабавно да предприеме действия за активиране на чл.36 от Договора за присъединяване на България към ЕС по отношение на предсрочното закриване на реактори на АЕЦ "Козлодуй". Третото проекторешение е внесено от Красимир Каракачанов и група народни представители, които настояват за предприемане на действия за пускане на 3 и 4 блок в Козлодуй.

Четвъртото проекторешение на Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев предлага правителството да разгледа възможността за временно отваряне на спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", както и да предложи на ЕС да преразгледа политиката си по отношението на наскоро затворени реактори в страните членки на ЕС.

В края на краищата проекторешенията не бяха гласувани с мотива, че депутатите ще изчакат изслушването на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на редовното заседание на комисията в сряда.

Знак за възраждане на темата този път даде президентът Георги Пърнавов, който още в началото на кризата с газа на 6 януари след Богоявленското освещаване на бойните знамена заяви, че в отговор на спирането на газа трябва да се започне незабавна подготовка за рестартиране на трети блок в Козлодуй. Предложението отначало беше отхвърлено от премиера Станишев, но накрая в понеделник и той се присъедини към хора на тема Козлодуй, като съобщи, че България разглеждала възможността да пусне временно един от спрените блокове в АЕЦ "Козлодуй", ако газовата криза се задълбочи значително. Станишев даде да се разбере, че за това е уведомена и Европейската комисия.

Европейската комисия обаче още миналата седмица категорично отхвърли възможността за какъвто и да било разговор на тази тема. А днес Феран Тараделяс, говорителят на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, повтори, че чл. 36 от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз не ѝ дава право "да пуска автоматично спрени реактори", а само да  пита Европейската комисия може ли да пусне
повторно  реакторите.

Член 36-ти от Договора обаче е неприложим в сегашната ситуация, той като става дума за криза с газоснабдяването, а не с производството на електроенергия. По време на цялата криза с газа при нараснало електропотребление, страната отчиташе над 600 мегавата дневен износ на електроенергия и поне още толкова налични резерви.

В "енергийния център на Балканите" гърмят кюмбета и газови бутилки

Междувременно в края на газовата криза и в повечето случаи без пряка връзка с нея, за броени часове новинарския поток се изпълни със съобщения за експлозии и пожари.

В Ботевградското село Скравена, където в понеделник вечер при взрив на газова бутилка бяха ранени тежко 8 души. Бутилката вероятно по невнимание била оставена в непосредствена близост до горяща печка с твърдо гориво.

Пострадалите с от 25 до 85% изгаряния и опасност за живота са в Клиниката по изгаряния на „Пирогов”.

Подобен инцидент стана и в Монтана, за щастие без пострадали. 28-литрова газова бутилка е експлодирала в сградата на завод „Аналитик”. Причина за взрива и възникналия след него пожар са електрически печки тип „духалки”, които вероятно също са били близо до бутилката. Нанесени са материални щети.

Мъж загина при експлозия на котел за твърдо гориво за парно отопление в село Ръжево Конаре, Пловдивско. Инцидентът станал около 1 часа през нощта в дома на 58-годишния Л.К., който е починал на място. По първоначални данни котелът е гръмнал при опит да бъде пуснато парното отопление, чиято инсталация е била замръзнала поради дълго отсъствие на собствениците от къщата.

При други два пожара в региона през нощта са изгорели ресторант "Българи" в Пловдив и два тона екобрикети в град Съединение. Няма пострадали при тези инциденти.

Заради техническа неизправност в димоотводна тръба на печка за твърдо гориво в понеделник изгоря междуучилищния център в Тутракан. От пожара са унищожени  1813 квадратни метра покрив, оборудването в спортна зала, шивашка и дърводелска работилница, склад и 70 кубически метра дърва за огрев. Спасен е склад. За щастие не са се запалили съседните жилищни блокове и училище. Няма и пострадали хора.