В епохата на световно следене САЩ имат голямо предимство

Сагата с Едуард Сноудън и Агенцията за национална сигурност извади наяве една истина - централната роля на САЩ в развитието на интернет и хостинга на най-могъщите уеб играчи ги превърнаха в световен лидер в шпионската игра.

 

Други страни, от диктатури до демокрации, също обичат да си пъхат носа в чуждите дела, добирайки се до висококапацитетните фибро-оптичните кабели, за да прехващат интернет трафика, да се сдобиват с данните на своите граждани извън вътрешните сървъри и дори да организират кибератаки за осигуряване на достъп до чужди мрежи.

 

Но експерти в областта казват, че Силициевата долина е превърнала Америка в шпионска суперсила, позволявайки на американските шпиони да имат достъп до огромно количество данни, събирани от водещите комуникационни компании в света, социалните медии и компаниите за онлайн съхранение.

 

Към тях трябва да добавим и фибро-оптичната инфраструктура на САЩ - отговаряща за почти една трета от международния интернет капацитет, според изследване на телекомуникационната компания ТелеДжиографи - което превръща Америка в началник на една глобална пощенска станция, който освен това може да наднича и в огромното количество съобщения от всички краища на света, които преминават през САЩ.

 

"Абсолютната власт на американската инфраструктура се състои в това, че често пъти маршрутът на данните преминава през САЩ, въпреки че няма геополитическа причина за това", казва Джос Райт, изследовател в Оксфордския институт за изучаване на интернет.

 

"Настоящото статукво е от огромна полза за САЩ", допълва той.

 

Статуквото е от полза за Америка, защото интернет шпионажът прониква в личното всекидневие на хората по такъв начин, че други, по-традиционни форми на шпионаж не могат да го догонят. Така например страни като Италия, където културата на повсеместното подслушване означава, че властите редовно подслушват личните разговори, не могат да постигнат нивото на подробностите, придобити от анализа на имейл трафика и от търсенето в интернет.

 

"Това е толкова лошо, колкото някой да прочете личния ви дневник", казва Райт.

 

После той се коригира. "Това е далеч по-лошо, отколкото някой да прочете дневника ви, защото вие не пишете всичко в дневника си".

 

Въпреки че подробностите за това как програмата "Призма" на Националната агенция за сигурност източва данните от компаниите си остават строго секретни, документите, изнесени от бившия консултант на агенцията Едуард Сноудън във вестниците "Гардиън" и "Вашингтон пост", показват, че специалните отношения, които агенцията е установила с американските технологични фирми, са позволили да се създаде един от най-ценните, неповторими и продуктивни начини за събиране на разузнавателни данни.

 

До каква степен американските интернет гиганти сътрудничат в рамките на тези специални отношения е ключововажен въпрос, който все още не е получил своя отговор.

 

Но какъвто и да е случаят, запасите от информация, с които разполага Америка, са огромни. Популярният браузър Интернет експлорър на базираната в Редмънт, щата Вашингтон, компания Майкрософт се използва от между една четвърт и една втора от интернет потребителите, според различни оценки.

 

Базираната в Маутин Вю, щата Калифорния, компания Гугъл обслужва две трети от световния онлайн трафик за търсене, казват анализатори.

 

Базираната в Менло парк, щата Калифорния, компания Фейсбук има около 900 милиона потребители - около една трета от 2.7-те милиарда ползватели на интернет в света Електронният шпионаж е, разбира се, далеч не стремеж само на САЩ. Много други страни си пъхат носа доста по-навътре и далеч по-неконтролируемо.

 

Китай и Русия от дълго време притежават програми за проникване в личното пространство. Руската програма СОРМ /акроним на руското Система за оперативно-следствени дейности/ позволява на правителствени представители да получат директен достъп до почти всички доставчици на интернет услуги в страната.

 

Първоначално системата беше създадена, за да позволи на Федералната служба за сигурност, приемника на КГБ, да има безпрепятствен достъп до руския интернет трафик. Но целта на СОРМ нарасна значително, след както Владимир Путин дойде на власт през 2000 г. и сега позволява на редица правоприлагащи агенции да наблюдават руските съобщения.

 

В Китай наблюдението е "всепроникващо и шорокомащабно, но може би не чак толкова високотехнологично, колкото е в САЩ", казва Андрю Ли, преподавател по журналистика в Американския университет във Вашингтон.

 

Той допълва, че големите интернет играчи като компанията за хостинг на микроблогове Сина, чатът Кю Кю или китайската търсачка Байду са задължени да имат персонал - може би неколкостотин души - специално обучен да изпълнява държавните разпоредби, от надзор до цензуриране.

 

Онова, което превръща Америка в изключение, е, че тя е гравитационен център за повечето от световните социални медии, комуникации и онлай съхранение.

 

"Позицията на американците в мрежата, палитрата от услуги, които те предлагат навсякъде по света, мащабите на американската инфраструктура и количеството и скоростта на трансфериране на данни поставят САЩ в много привилигириована позиция за следене на всичко в международен план", казва Райт.

 

"Това е особено вярно, когато говорим за услуги от типа интернет облак, като ДжиМейл", която имаше 425 милиона активни ползватели през изминалата година.

 

Много страни се опитват да надминат американското технологично господство, като настояват американските компании да откриват местни клонове - неотдавна например турското правителство поиска подобно нещо от базираната в Сан Франциско Туитър - или направо ги забраняват. Базираната в Санта Клара, щата Калифорния, УотсАп например скоро може да бъде забранена в Саудитска Арабия.

 

Правителствата освен това се надпреварват да улавят трафика, докато той върви двупосочно от и за Калифорния, внасяйки устройства за следене на големи количества информация, разхлабвайки законите за шпионажа и обособявайки централизирани центрове за наблюдение, които за властите са като хипермаркет за прехванати данни.

 

Близкоизточни правителства са инсталирали технология за наблюдение западно производство, с която следят повсеместно вътрешните комуникации. Понякога това става с помощта на същите подизпълнители, които работят и за американската Агенция за национална сигурност.

 

Индийското правителство започна да разполага централизирана система, която ще насочва националния интернет трафик през един единствен пункт за наблюдение. Така тя се превръща в една от няколкото страни, които създават хипермаркет за прехващане на данни за правоприлагащите органи.

 

Неотдавна прието бразилско законодателство срещу прането на пари позволява на властите достъп до интерент и комуникационните данни без съдебна заповед. Подобна тенденция се налага на различни места по света.

 

"Накрая няма да е като в Големия брат. Накрая ще имаме стотици малки братя", казва Ричард Олдрич, автор на книга за британската служба за следене на комуникациите.

 

Но тези малки братя ще трябва доста да се поупражняват, за да достигнат шпионската сила на САЩ. Някои от тези малки братя се ориентираха дори към кибершпионажа, за да се задържат в играта.

 

Зрелищната атака срещу клиенти на ДжиМейл през 2010 г. например беше приписана на китайски хакери, докато подозренията за друго нападение от 2011 г. срещу редица американски компании, предлагащи услугата електронна поща, беше приписано на Иран.

 

Но дори в тъмното изкуство на кибершпионажа САЩ както изглежда са господари на терена. ФБР преследва вече години наред престъпници с помощта на високотехнологичен софтуер за следене.

 

Неотдавна американски генерал пък се похвали, че е извършил хакерска атака срещу неприятели в Афганистан.

 

В интервюто му за в. "Саут Чайна морнинг пост" Сноудън каза, че американците са проникнали в компютърните системи на влиятелен китайски научно-изследователски университет, на компания за фибро-оптични кабели и на китайски доставчик на телекомуникационни услуги.

 

"Ние хакваме навсякъде", каза Сноудън.

 

Отговорът на американците не беше точно опровержение на това твърдение.

 

"Ние стигаме до мястото, където се съхранява информацията и я извличаме от противниковите мрежи", заяви бившият директор на Агенцията на национална сигурност Майкъл Хейдън пред "Блумбърг бизнесуик" по-рано тази година.

 

"Ние сме най-добрите в това и точка по въпроса".

 

По БТА