В ЕС нов скептицизъм за България

Нови съмнения по отношение планираното присъединяване на България към ЕС след точно година предизвика курсиращ в Брюксел вътрешен доклад за организираната престъпност в страната-кандидатка.

Комисията на ЕС вече неколкократно призова правителството в София да се бори по-решително с криминалните структури и корупцията, в противен случай е възможно отлагането на членството с една година. Предупреждението се съдържа и в последния доклад на комисията за напредъка, публикуван през октомври.

Подписаните на 25 април с България и Румъния договори за присъединяване предвиждат отлагане на членството с година – но не повече от година, - както и други мерки, ако предпоставките за присъединяване на са изпълнени.

Европейският парламент през декември също поиска ясни и категорични действия срещу “наглостта на организирани криминални елементи”.

Пуснатият в обръщение от депутати доклад се опитва да обоснове защо нито предишното правителство на министър-председателя и “цар” Симеон Сакскобургготски, нито сегашното на председателя на социалистите Сергей Станишев не са предприели сериозни мерки срещу организираната престъпност.

И двете правителства били зависими от подкрепата на политически сили, свързани с криминални среди в бившите комунистически служби за сигурност.

Това личало особено при международния трафик на наркотици, в който участвало ръководството на Българската комунистическа партия през 80-те години поради хронична липса на валута.

При рухването на комунистическата система тези връзки били приватизирани. Почти всички нови “кариери” в тази област водели обратно към тайните служби, митниците или вътрешното министерство. Поради това било наивно очакването, че “структурно вкоренените корупция и престъпност” може да бъдат смазани за няколко години.

Докладът повдига и обвинението, че българските социалисти били замесени в нелегални сделки с режима на Садам Хюсеин във връзка със скандала с програмата “Петрол срещу храни” на ООН за Ирак по времето, когато днешният президент Георги Първанов е бил председател на партията, а Сергей Станишев международен секретар.

Председателят на комисията по външна политика на Европейския парламент Брок (ХДС) нарече обвиненията тежки и конкретни. Те засилвали още повече вече широко разпространеното безпокойство за способността на България за присъединяване.

В комисията и във всички парламентарни групи се засилвали съмненията дали България и Румъния наистина ще могат да бъдат приети на 1 януари в ЕС както вече неколкократно бе решено от европейските държавни и правителствени ръководители. Комисията и парламентът няколко пъти призоваха Румъния да се бори по-енергично срещу корупцията в страната.

Отговарящият за разширението комисар на ЕС Рен възнамерява да изготви през пролетта нови доклади за напредъка и да изкаже препоръка за датата на присъединяване  на двете страни.

През април Европейският парламент даде съгласието си за подписването на договорите за присъединяване при условие неговото мнение още веднъж да бъде взето под внимание преди окончателния доклад на комисията.

Парламентът обаче не може да предотврати присъединяването към първоначално предвидената дата. Брок е на мнение, че и с оглед на бъдещия дебат за конституционния договор след неуспешните референдуми във Франция и Холандия би било важен сигнал, ако присъединяването на нови членове не почива на вече приет “автоматизъм”.