В Европа летните илюзии се топят с настъпването на новия политически сезон

Европейските лидери се страхуваха от 2017 година: от настъплението на популизма, икономиките в застой, недоволството на избирателите и разрастването на евроскептицизма.
Но тези неща не се случиха. Европа си отдъхна и дори дръзна да мисли, че доверието в европейския проект е възстановено. Развоят на събитията през 2017 г. всъщност показа колко неща са се променили. Основният катализатор на европейската кауза се оказа Доналд Тръмп.

Каквито и да са разочарованията им от Брюксел, онези, които привеждат доводи в полза на задълбочаване на европейската интеграция, възприемат "виенското колело" на президентското му управление като подкрепа за каузата им, а някои страни от ЕС се опитват да направят още по-крепка европейската прегръдка.

Смята се, че повратната точка тази година е избирането на Еманюел Макрон.
Политическата платформа на кампанията му за френския президентски пост беше открито проевропейска. Той обеща промяна: да реформира склерозиралата френска икономика, да вдъхне нов живот на европейския проект и на френско-германските отношения.

Сега, в дните на лятната жега, инерцията е изгубена. Меденият месец свърши.

Популярността на президента Макрон рязко спадна под 40 процента. След три месеца на поста, бившият президент Никола Саркози се радваше на одобрение от 67 процента.
Във Франция се разиграва познат сценарий. Нов президент планира да реформира тромавия трудов кодекс, като улесни наемането и уволняването на работници. Някои профсъюзи се опасяват, че правата им на колективно пазарене биват саботирани. Планират се стачки и протести.

Дори докато се готви да обяви подробностите от плана си тази седмица, Макрон не може да скрие своите съмнения. "Франция е неподлежаща на реформиране държава. Това е страна, която мрази реформите", казва Макрон. Партията му разполага с голямо парламентарно мнозинство, но както и в миналото, битката за бъдещето на Франция ще се води на улицата.

Съдбата на президента Макрон е напомняне, че антисистемните настроения не са отслабнали, предаността на избирателите няма дълбоки корени и лесно сменя посоката си.

Нова проверка на европейското обществено мнение се задава на 24 септември, когато пред урните ще се явят германците. Дебатите засега са приглушени. Нещата не са се променили особено от 2013 г. насам, когато кампанията се въртеше около здравата ръка на Ангела Меркел. Сега тя отново води в допитванията - като кандидат не на реформата, а на стабилността.

Има много обаче, по което да се спори: ниските надници, рушащата се инфраструктура и измамите в автомобилната промишленост. Някои от големите германски автомобилостроители са изправени пред нови обвинения в тайни споразумения след скандала с вредните емисии на някои дизелови автомобили.

Във външнополитически план германското ръководство не показва склонност да бъде нещо повече от стожер на ЕС.

Кризите по-скоро се поставят под контрол, вместо да се решават. Г-жа Меркел заяви, че приемането на един милион бежанци през 2015 г. никога няма да се повтори.

Германската канцлерка е зависима от това турският президент да държи бежанците далеч от първата страница (на вестниците). Ако той не одобри действията на Берлин, турската брегова охрана може да си затвори очите за корабите с мигранти, които отплават от Турция за Гърция.

Не е съвпадение, че миналата седмица броят на мигрантите, пристигащи в Гърция, отново нарасна след изострянето на германско-турските отношения неотдавна.

В Италия се наблюдава крайна умора и гняв от факта, че останалата част от Европа не споделя бремето на бежанския наплив. Италианският вътрешен министър Марко Минити заяви, че неконтролируемата миграция от Либия "застрашава социалната и демократична структура на Италия".

Поради това Италия проявява активност в Либия и помага на либийската брегова охрана да предотвратява отплаване на лодки с мигранти от Северна Африка.

Има информация, че се плаща на трафиканти и се финансират племена в Южна Либия, за да връщат икономически мигранти, насочили се на север.

В последните месеци броят на мигрантите, пристигащи в Италия, намаля. Европа изглежда се ориентира към създаване на лагери за прием на бежанци в Африка.

Италия ще е следващата проверка дали популизмът в Европа е достигнал кулминационната си точка. Догодина там ще има избори и темата за Европа ще присъства в дневния ред.
Откакто Италия се присъедини към еврозоната, италианската икономика е в стагнация.
Въпреки някои проблясъци на подобрение напоследък, Италия е страната с втория най-слаб растеж в ЕС.

Правителството в Рим иска Брюксел да облекчи регулациите в областта на данъците и разходите.

В състояние на изчакване са куп антиевропейски партии, а Силвио Берлускони може отново да се окаже влиятелен политик.

Нови разделителни линии се появиха между страните от Източна и Централна Европа и останалата част от Евросъюза.

Полша и Унгария се дразнят от директивите на Брюксел.

Полша продължава да игнорира протестите на Европейската комисия заради плановете на Варшава да промени съдебната си система.

Преговорите по Брекзита продължават, но са белязани от взаимни обвинения. Брюксел настоява Обединеното кралство да започне да преговаря сериозно, а Великобритания призовава ЕС да проявява повече гъвкавост.

Възможно е през октомври ЕС да реши, че не е налице достатъчен напредък по въпроси като британските финансови задължения за излизане от ЕС и да блокира придвижването към следващия, ключов етап от Брекзита - договарянето на бъдещите търговски отношения между Обединеното кралство и Европа.

Някои висши представители казват, че двете страни трябва да надзърнат от ръба на пропастта и да усетят ужаса от провала, за да има истински напредък.

Британската централна банка понижи прогнозите си за растежа за тази и следващата година. Големи международни компании като Бе Ем Ве (BMW), Ай Би Ем (IBM) и Гугъл (Google) продължават да инвестират във Великобритания, но управителят на банката Марк Карни предупреди, че бизнес инвестициите са по-малко, отколкото би трябвало.

Германците казват, че износът им за Великобритания е намалял с 3 процента. Деловите среди призовават "общите икономически интереси да се поставят на първо място".

Не това обаче е приоритетът за европейските лидери. Те искат да съхранят европейското единство и независимо от икономическите предимства, те остават твърдо на позицията, че Великобритания по никакъв начин не бива да е по-добре, отколкото ако би останала в ЕС.

Икономиката в еврозоната се съживи, но това отне усещането за натиск в Европа. През втората четвърт на годината беше регистриран растеж от 0,6 процента. Безработицата намалява, дори във Франция.

Обществената нагласа в Европа е по-малко евроскептична.

Страхът, че и други страни може да напуснат ЕС, като че ли беше преувеличен. Според някои президентът Тръмп заплашва да разруши световния либерален ред, но това само насърчава Европа да преследва по-настойчиво собствените си интереси.

Повечето фактори, помогнали за възхода на европейските антисистемни партии обаче не са изчезнали - следствията от глобализацията, неравенството, несигурността на средната класа, неспособността за справяне с миграцията и терористичните атаки, които от 2015 г. досега са взели над 300 жертви в Европа.

Някои европейски лидери, и особено президентът Макрон, се изказаха за реформиране на ЕС чрез увеличаване на спасителните фондове и подсилване на еврозоната, "обзавеждайки" я с финансов министър, чрез по-строг контрол върху националните данъци и разходи.

Кризата в Европа обаче възникна от несъответствието между желанията на гражданите ѝ и това, което правителствата и европейските институции им даваха. Несъответствието не намалява. Европа продължава да се бори с всички сили да овладее поредицата кризи, пред които е изправена. Онова, което все още липсва, е план как да се даде тласък на европейския проект.

По БТА