В Европа няма няма бежанска вълна от Сирия, но ситуацията може да се промени

Все още не може да се говори за бежанска вълна към Европа. От 2 милиона души сирийски бежанци само 45 000 са в Европа, около половината от тях са в Германия и Швеция”. Това коментира пред БНР в неделя еврокомисарят по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. Това е първата ѝ публична изява у нас, след като ситуацията в Сирия се изостри, а притокът на нелегални бежанци от Близкия Изток и Северна Африка у нас забележимо се увеличи.

Според официалните данни бежанците от Сирия в България са около 730, напусналите Сирия са над 2 млн. души. Отделно 5 млн. души са напуснали домовете си в страната. Огромният брой от бежанците, половината от които са деца, а една четвърт - жени - се намират в Ливан, Йордания и Ирак, по-малко - в Турция.

Според Кристалина Георгиева положението може да се промени при дестабилизиране на обстановката и в Ливан. Точно заради това Европа, а и България трябва да бъдат подготвени за по-голяма вълна от бежанци.

"Кризата в Сирия е уникална спрямо това, което се случва по света, с три неща. Първо, кризата има етнорелигиозен характер. Това е гражданска война, в която хората се избиват не само защото си представят по друг начин да се управлява страната им, а защото едните са сунити, а другите алауити, т.е. християни”, обясни еврокомисарят.

Според нея кризата в Сирия е уникална и с това, че международната общност не е в състояние да се обедини за пътя за нейното решение, а Съветът за сигурност на ООН не е приел дори хуманитарна резолюция. Така се утвърждава търпимостта да се нарушават законите на войната, обясни Георгиева. Избиват се лекари, атакуват се хуманитарните конвои. Ако това се търпи в Сирия, и други по света може да решат същото, посочи тя.

По отношение на финансовото подпомагане в случай на бежанска вълна от Сирия, Кристалина Георгиева посочи, че има четири европейски фонда, по линия на които всяка страна членка може да ползва средства в случай на бежанска криза. Тези фондове разполагат с 4 млрд. евро, които могат да се използват за защита на границата, за приемане на бежанци, за подпомагане на интеграцията им или за доброволното им връщане обратно в страните.

Най-малко са парите обаче за спешни мерки. За периода от 2008 до 2013 г. в тях е имало 13 млн. евро, от които към момента са останали около 2-3 млн. евро, посочи Георгиева.

България би могла да ползва средства и по линия на "Фронтекс" - техническа и оперативна помощ. Тя предвижда идването на екипи, които да помагат за охраната на границите, регистрирането на бежанци, за разполагане на палатки, раздаване на помощи от първа необходимост. Такава помощ вече е оказвана няколко пъти на Турция и Йордания.

Тези въпроси ще бъдат обсъдени утре с правителството и президента, посочи Кристалина Георгиева.

До момента Европейският съюз е предоставил 1.3 млрд. евро помощ за Сирия. Почти половината от тази сума е за действия вътре в страната. Около 6.8 млн. души се нуждаят от хуманитарна помощ, най-много половината от тях я получават, обясни Георгиева.

Колкото по-малко помагаме вътре в Сирия, повече хора ще бягат в съседните страни, посочи тя.