В Евросъюза през черния вход

Президентът на Румъния иска да увеличи населението на своята страна и за това използва доста необичайни средства. Тази страна щедро раздава стотици хиляди румънски паспорти на обеднялите граждани на Молдова. Те с благодарност приемат това предложение от държава членка на Евросъюза, след което се устремяват към Западна Европа в търсене на работни места, които не изискват висока квалификация.

Желаещите да станат граждани на ЕС молдовци се будят рано сутринта. Още прези изгрев слънце стотици молдовци, предимно млади хора, се събират пред консулството на Румъния в Кишинев – столицата на Република Молдова, често наричана "най-бедната страна в Европа".

Денис Ротари, по професия майстор на покриви, облечен в светло синя тениска и с татуировка на лакътя във формата на дракон, е дошъл тук заради любовта. "Трябват ми пари за сватба", обяснява 21-годишният младеж. Като всички на опашката той подава документи за румънски паспорт. С този паспорт може да се намери работа някъде между Рим и Лисабон.

Повече от милион граждани на Молдова вече са обърнали гръб на родината си, в която обемът на промишленото производство на глава от населението едва достига нивото на Судан. Те предлагат услугите си като работници-имигранти предимно нелегално. Около 120 хиляди души от 3.6-милионното население на страната имат паспорт от съседната държава, а правителството на Румъния твърди, че още 800 хиляди очакват да получат този документ. За да се справи с този покок, румънското Министерство на външните работи миналия петък откри две нови консулства в провинциалните градове Белци и Кагул в южната част на страната, като това бе направено с пари от Европейския съюз.

Пълзяща експанзия от Изток

Зад тези стъпки се крият определени намерения – патриотично настроеният президент на Румъния Траян Бъсеску иска да увеличи броя на поданиците си, за което се съгласи през тази година всеки месец да бъдат издавани по 10 хиляди паспорта на молдовци.

По този начин Евросъюзът, който и без това страда от последствията от своето разширяване, незабелязано се разразства на изток, и това става без референдум и без каквото и да било споразумение с Брюксел, Берлин или Париж. Молдовците гласуват с краката си и в стройни редици маршируват към икономическия рай на Евросъюза, но проникват в него през черния вход.

От момента, в който през 2009 г. "Алиансът за европейска интеграция" – коалиция, образувана от четири партии – отне властта на проруски настроената Комунистическа партия, Румъния засили натурализационното си настъпление в малката съседна държава. Букурещ плаща на служителите от Министерството на външните работи на Молдова курсове по евроатлантическа интеграция и финансира превода на законите на Европейския съюз. Въпреки че самата Румъния силно пострада от финансовата криза, през миналата година тя предостави на своя съсед щедри заеми. Бодливата тел по границата между двете страни бе махната и от есента на миналата година молдовците, живеещи в 30-километровата погранична зона, могат да посещават Румъния без виза.

Общо бъдеще"

Румънците и молдовците живеят в различни страни, но Бъсеску казва: "Ние сме един народ и този народ има право да се обедини и да има общо бъдеще". Той мечтае за "Romania mare", което в превод означава възраждане на "Велика Румъния" в границите от 1940 година, включващи и Молдова. По това време по-малка по размери страна, известна като Бесарабия, преминава към Съветския съюз в съответствие германо-руския пакт Молотов-Рибентроп. След разпада на Съветския съюз Румъния бе първата страна признала през 1991 г. независимостта на Молдова, въпреки че Букурещ и досега не смята за законна границата, прокарана от Хитлер и Сталин по река Прут.

Новото правителство на Молдова също поддържа подобен род намерения. От 53-ма депутати от управляващата коалиция 10 имат втори, тоест, румънски паспорт, а още 11 души са подали молба да го получат. Длъжността президент на Молдова сега изпълнява Михай Гимпу и така се получава, че начело и на двете страни стоят "юнионисти", тоест, привърженици на обединението на Румъния и Молдова.

Кметът на Кишинев Дорин Киртоаке, който се пада племенник на Гимпу, също заяви, че "Румъния и Молдова са тясно свързани, като Германия и Бавария". По думите му независимостта на тези две страни една от друга е била "илюзия на съветското ръководство".

Молдовците искат Европа, а не Румъния

Повечето молдовци обаче не са привлечени от перспективата за присъединяване към Румъния, която, ако не се брои България, е най-бедната страна в Евросъюза. Допитванията до общественото мнение показват, че две трети от гражданите на Молдова искат тяхната страна да стане член на ЕС и само 2 процента идентифицират себе си с румънците.

"С този паспорт аз искам да замина по-нататък на запад, Румъния не ме вълнува", казва майсторът на покриви Денис Ротари докато чака на опашката пред румънското консулство. Негов първи братовчед работи в кланица в Мадрид. И когато Рубъния през март 2011 г. влезе в шенгенската зона – пространство без граници, образувано от 25 държави – стотици хиляди молдовци с румънски паспорти ще получат право на свободен достъп в ЕС.

През това мвреме Бруксел е получил информация за потоците молдовски имигранти. Десните политици от популистки тип използват ситуацията за своите интереси. Членът на ЕП от дясната популистка Австрийска партия на свободата Андреас Мелцер вече се обърна към Европейската комисия с въпроса какво ще предприеме, за да спре действията на румънското правителство.

Политиците в Германия също обсъждат този въпрос. "В Германия засега няма основания за тревога, повечето от тях се насочват към Италия и Испания", казва Манфред Грунд, депутат от Християн-демократическия съюз на канцлера Меркел, който добре познава ситуацията в Молдова.