Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

В Германия икономическата пропаст Изток-Запад намалява, но не изчезва напълно

2 коментара
В Германия икономическата пропаст Изток-Запад намалява, но не изчезва напълно

"Добра заплата в местна фирма - няма такова нещо". 25 години след падането на Берлинската стена тази констатация отеква в студения въздух на Пренцлау в бившата ГДР, символ на разликата между източната и западната част на Германия, която продължава да съществува въпреки известен напредък.


Томас Милш, 46-годишен тираджия, излиза от бюрото по труда на градчето в Североизточна Германия на 120 км от Берлин.

 

Пренцлау се ползва с мрачен статут: той е главният град на историческия регион Укермарк, където е най-високото равнище на безработица в Германия, 14.7 процента през септември.
Уволнен от предишния си работодател, транспортна компания в Източна Германия, която заплащала 60-часовите му работни седмици с чисти 1580 евро на месец, Милш току-що е бил нает от датска фирма.


"Ще печеля два пъти повече за същата работа. Взимам повече и когато работя за фирма от западната част" на Германия, обяснява той докато си наглася обецата.

 

Трудно е човек да устои на изкушението да търси по-добра заплата. "Около една трета" от приятелите му работят в Западна Германия и се виждат със семейството си през уикендите.
Преди 25 години Хелмут Кол обеща "цветущи пейзажи" на гражданите на Източна Германия в момент, когато пазарната икономика заменяше комунистическото държавно планиране.
Оттогава Западът е дал "между 1500 и 2000 милиарда евро" за финансирането на обединението, посочва Томас Ленк, преподавател по публични финанси в Лайпцигския университет. Това е станало благодарение по-специално на "пакта за солидарност", финансиран от допълнителен данък.

 

Старите разбити пътища на Пренцлау сега са асфалтирани, а порутените сгради са рехабилитирани. Човек обаче не може да печели хляба си там като компютърен специалист или квалифициран работник. В Агенцията по заетостта насочват хората по-скоро към земеделието или туризма.

 

Слабостите в икономиката на бившата ГДР се запазват, сочат многобройните изследвания по въпроса. Компаниите от световен мащаб останаха на Запад, а с тях и най-добрите работни места и заплати.

 

"Процесът още не е приключил, това е ясно, но се вижда светлина в дъното на тунела", смята Михаел Бурда, икономист от Хумболтовия университет в Берлин. Демографското обезкървяване е престанало: през 2013 г. новите провинции са регистрирали повече новоустановили се жители, отколкото напуснали.

 

Доходите на западногерманското домакинство продължават да са с една трета по-високи от тези на източногерманското, а разликата при стойността на имотите е двойна. Никоя от
компаниите от водещия индекс на Франкфуртската борса Дакс не е със седалище в бившата ГДР.

 

Преди десет години обаче безработицата на Изток беше 18.4 процента, двойно повече отколкото на Запад. Миналия месец бившата ГДР беше с показател 9.7 процента спрямо 6 процента на Запад.

 

Положението в бившата комунистическа Германия обаче далеч не е еднородно. Провинциите Бранденбург, в която влиза Пренцлау, съседната Мекленбург - Предна Померания и Берлин, "бедната, но привлекателна" столица, са сред изоставащите. Други провинции начело със Саксония, се справят много по-добре.

 

Сега, по подобие на останалата част от Германия, "дори на Изток има разделение Север-Юг", анализира Михаел Бурда. Индустриалният модерен Юг на Германия с Бавария и Баден-Вюртемберг сега включва и динамичната Саксония, чиито големи градове Лайпциг и Дрезден нямат почти нищо общо с Пренцлау.

 

Според редица икономически институти неравенствата Изток-Запад дори са все по-незначителни спрямо класическите разделения градове-села, а районите в затруднено положение вече далеч не са нещо типично само за Изтока.

 

Някои общини в Рурския басейн, пострадали от деиндустриализацията или някои селски райони в Долна Саксония са изправени пред предизвикателства, сравними с тези на селищата от Изтока.

 

В Гелзенкирхен, Западна Германия, където безработицата надхвърля 12 процента, кметът Франк Барановски изразява съжаление, че "повече от 20 години след обединението политиците продължават да се съсредоточават върху възстановяването на Изтока".

 

Заедно с него други политици от Запада настояват за програма за възстановяване на Запада и край на резервираните за източните провинции субсидии. Гелзенкирхен е платил 250 милиона евро за Източна Германия в рамките на пакта за солидарност.

 

По БТА.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Alan Smithee
    #2

    Тл нарл ГДР имаше забележителни социални постижения, наред с трудно поносими, граничещи с непоносими недостатъци.
    В ГДР цените бяха символични, а разнообразието на стоките - напълно приемливо. Жилища за всички. Всяка самотна майка получаваше веднага жилище.
    На главата си търпеха обаче гаврата на окупацията. Навсякъде можеше да срещнеш флагрантни руски офицери. И не можеха да пътуват. Огромна мъка за любознателните германци. Освен това търпяха гнета на тяхната комун партия и ЩАЗИ. Комунетата им бяха

  2. Kiril Kovatchev
    #1

    Щом мощната икономика на Германия не може да заличи травмите нанесени от натрапения от СССР тоталитарен строй в източна Германия, какво остава за малка България? Колко още десетилетия и милиарди ще трябват за да се заличат раните от комунистическата диктатура?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.