В германските училища и бежанците, и учителите научават нови неща

За Мустафа най-трудното в немския е коя членна форма да използва за дадена дума - мъжката "der", женската "die" или средната "das". "И умлаутът", добавя приятелят му Мажд, който също е отчаян от сложността на този език.

Двамата сирийски тийнейджъри обаче не се оплакват сериозно. След като са избягали от бушуващите в страната им сражения и са оцелели при тежкото пътуване до Европа, те се радват да бъдат отново на училищните скамейки - изключително важен етап от завръщането към нормален живот.

Мустафа, Мажд и семействата им са сред около 890-те хиляди бежанци, които пристигнаха миналата година в Германия, една трета от които малолетни и непълнолетни. Сега страната е изправена пред гигантската задача новопристигналите да бъдат поети от образователната ѝ система, което ще струва по 2,3 милиарда евро годишно.

Препятствията са големи. Повечето млади хора не са знаели и дума немски при пристигането си и обикновено са били пропуснали месеци или дори години училищно обучение. А много от тях са травмирани от преживяното в Сирия.

"Това е огромно предизвикателство", уверява Илка Хофман от най-големия германски учителски синдикат, ГЕВ.

Тя смята, че Германия трябва да назначи още около 24 000 преподаватели, за да се справи с този наплив. Има и спешна нужда от училищни съветници и психолози.

"Травмите се проявяват по различни начини. Не сме добре подготвени за тях", казва Хофман.

"Интензивно обучение"

Мустафа и Мажд са записани в училището "Хайнрих фон Брентано" в Хоххайм, живописен град западно от Франкфурт. Това учебно заведение е разкрило две паралелки за интензивно преподаване на немски на 22 ученици бежанци, повечето от които са дошли от Сирия, Ирак и Афганистан.

Тук, както и в другите училища в страната, девизът на канцлерката Ангела Меркел "Ще се справим" не е просто лозунг, а ежедневна мисия.

В класа на Мустафа обстановката е весела, но за учителя Михаел Смиралия има много предизвикателства: той трябва да лавира между напреднали в немския ученици и такива, които още учат латиницата. Към това се прибавя трудността да се работи с травмирани тийнейджъри, които понякога имат проблемно поведение в час.

"Бързо си дадох сметка, че "интензивната" паралелка ще е интензивна и за мен като преподавател", казва Смиралия, докато учениците му четат диалог с насечен и колеблив немски.

Преди това той е бил съветник по семейни въпроси и е работил с травмирани млади хора, което му е "от невероятна полза" в сегашната му работа.

"Имам ученици на възраст от 12 до 15 години, които са събрали достатъчно страх за цял живот. Когато се отварят към мен, това е подарък, позволява ми да ги разбера по-добре и да се справям с неподходящо поведение", обяснява учителят, като подчертава колко е важно да се създава на учениците усещане за безопасност, за да могат да споделят.

"Разчупване на леда"

За учениците бежанци истинското изпитание ще дойде, когато им се наложи да напуснат изолираната среда на интензивната паралелка и да отидат в нормален клас, където учителите трябва да се съобразяват с учебната програма и може да нямат нито времето, нито средствата, за да им помагат индивидуално.

За улесняване на прехода бежанците от училище "Брентано" вече прекарват по няколко часа седмично с германските си съученици в часовете по английски, математика и физкултура.

Езиковата бариера обаче се запазва. "Учителите говорят толкова бързо, че почти нищо не разбирам", казва със съжаление Мустафа.

Това обаче помага за разчупване на леда между новодошлите и германските ученици, както и футболните мачове в междучасията. "Играем заедно и немският ни се подобрява", разказва Мустафа.

Тийнейджърите в интензивните паралелки признават, че все още са по-склонни да се събират помежду си.

"Нямам много контакти с германските деца, но всички са много симпатични", каза 14-годишната афганистанка Марджан.

Една от главните разлики с предишното ѝ училище са смесените паралелки и за нея това е добре. "Разбираме се по-добре като учим заедно", смята тя.

Мустафа пък не е особено убеден в това. Когато момчетата и момичетата учат заедно, "момчетата мислят само да казват "обичам те" и не учат. Не съм ли прав?", пита той със срамежлива усмивка, докато приятелите му избухват в смях.

Във всеки случай връщането в училище позволява на тези тийнейджъри отново да кроят планове за бъдещето си. Мустафа иска да бъде пилот, защото му се струва невъзможно да направи кариера в това, което наистина го вълнува - каратето. Марджан се колебае между адвокатка и гримьорка, а Мажд е решен да стане полицай.

По БТА