В годината на "Магнитски" няма нито едно разследване за корупция по висшите етажи

Прокуратурата е останала извън времето и пространството през 2021 г. В годината, в която САЩ санкционираха Делян Пеевски за корупция по глобалния закон "Магнитски", у нас не е било образувано нито едно разследване за корупционно престъпление по висшите етажи на властта. Това става ясно от годишния доклад на организацията "Антикорупционен фонд", която за трети пореден път прави преглед на действията на разследващите. Според документа годината е "нулева" в битката срещу властовата корупция.

Пеевски и Божков

Действията на щатското финансово министерство за пореден път демонстрираха тоталното нежелание на българските институции да предприемат реални мерки срещу корупцията у нас. Прокуратурата стана за смях след като години наред отказваше да се занимава с Пеевски, а Иван Гешев, разследвал фалита на КТБ, не спомена нито веднъж името му в обвинителния акт. Бившият шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев пък обясняваше, че депутатът бил най-проверяваният човек у нас.

И след санкциите държавното обвинение отказа да се занимава с Пеевски. Бе обявено, че ще се прави проверка и ще се иска допълнителна информация от САЩ. След това всичко потъна в прокурорските чекмеджета и вероятно никога няма да излезе оттам.

В същото време се демонстрира засилена активност срещу друг санкциониран по "Магнитски" - бизнесмена Васил Божков. Срещу него има близо 20 обвинения.

"Ако около бизнесмена Божков българските институции все пак в даден момент се бяха задвижили (макар и с явно закъснение и избирателно неглижирайки например твърденията му, че е подкупвал високопоставени лица от предишната власт, за да му върви хазартният бизнес), то цялостното дългогодишно бездействие на компетентните ни държавни органи спрямо Пеевски, съпоставено с действията на американското правителство, доказва за пореден път по несъмнен начин извода за скритата реална картина на състоянието на корупцията по високите нива на публичния сектор", пишат в доклада си от АКФ.

За друг от списъка санкционирани – бившия зам.-шеф на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков – прокуратурата също си мълчи. Той е смятан за много близък до Пеевски.

Всичко е нула

Дори в случаите, в които се е задействала, прокуратурата пак не може да се похвали с особени успехи, става ясно от доклада. Статистиката от години сочи, че държавното обвинение постига осъдителни присъди в над 90% от случаите. При делата за корупция срещу високопоставени чиновници обаче картината е съвсем различна.

"Общото съотношение на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по анализираните от АКФ случаи, отнасящи се единствено до високите етажи на властта, е три осъдителни към четиринадесет оправдателни. Това показва огромно разминаване с данните за съотношението между осъдени и оправдани лица за всички корупционни престъпления през 2021 г. – 88 % осъдени лица срещу едва 12 % оправдани", пишат от АКФ.

През изминалата година окончателно е приключило само едно дело. Това е производството срещу някогашния шеф на Комисията за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Той завърши с провал за прокуратурата – Семерджиев бе оправдан.

Не е като да няма данни

Тоталното бездействие на прокуратурата е на фона на множество сигнали за злоупотреби на предишните управляващи през изминалата година. Един от най-ярките примери е автомагистрала "Хемус". Разследване за пране на пари бе образувано едва след като МВР извърши претърсвания и арести. Прокуратурата действа с огромно нежелание и дори се оплака, че шефът на ГДБОП оказвал натиск върху прокурори и започна разследване срещу него.

След формалното образуване на производство не последваха кой знае какви действия, въпреки че единственият обвиняем по делото - бившият футболен съдия Борислав Колев - твърди, че е казал на разследващите кои са останалите участници в схемата и как е организирано тегленето на милиони в кеш.

Самите АКФ са автори на разследването "Осемте джуджета", в което се говореше за огромна корупция в прокуратурата. Главният прокурор Иван Гешев се опита да покаже чувство за хумор и ще проверят и осемте джуджета и десетте малки негърчета, ако трябва. Досега прокуратурата не е давала никаква информация по това производство.

АЕЦ "Белене" е в категорията на рушвет за катаджия

"Основният извод, който се налага от проследяването на най-значимите наказателни преследвания на политическа корупция, е, че тя на практика остава скрита, защото делата, които се водят, приключват безславно и се забравят, макар да са започнали шумно. И резултат от цялата работа няма. Няма как ние да приемем, че оправдателните присъди са реалното отражение на състоянието на политическата корупция. И единственият възможен извод е, че реалното състояние е скрито", коментира Андрей Янкулов, който е един от авторите на доклада.

Той допълни, че под европейски натиск преди години съдът и прокуратурата са били задължени да направят списъци с обществено важни дела за корупционни престъпления. Янкулов коментира, че проблемът на този мониторинг е, че те отчитат всякакви престъпления от този тип.

"Така например делото за предполагаеми злоупотреби около АЕЦ "Белене", което е с твърдени щети за бюджета на стойност от общо половин милиард лева, се оказва с една и съща тежест с едно дело за опит за подкуп на катаджия на пътя за 50 лв., понеже влизат в обща статистика. Реално не може на база на това да се отсее същината", заяви той.

Това разследване също потъна в спецпрокуратурата след като обвинителният акт бе върнат заради нарушения. Производството срещу един от обвиняемите - бившия енергиен министър Румен Овчаров - бе прекратено.

АКФ наблюдава общо 49 значими дела, обясни Янкулов. Към момента 25 от тях са приключени. Осъдителните присъди са само 3, а оправдателните - 14. Осем са били или прекратени от прокуратурата, или е отказано изобщо да започне разследване.

"Най-впечатляващият извод е този за причините за оправдателните присъди, които в огромния си дял, мотивът за оправдаване, е, че по така повдигнатото обвинение изначало липсва престъпление. Т.е. тук не се говори за доказателствен проблем. Установява, се, че изначално обвиненията са били неоснователни", коментира той.

Янкулов допълни, че има случаи, когато и самата прокуратура е съгласна с този извод и изобщо не протестира решението нагоре по инстанциите.

Антикорупция, но не точно

Макар че България има специализирана антикорупционна комисия в лицето на КПКОНПИ, координацията на тази дейност все още липсва, коментира друг от авторите на доклада - адвокат Александър Кашъмов. В доклада се отчита още, че за изминалите три години комисията е приемала почти еднакъв брой решения за установяване на конфликт на интереси. В огромния процент сигналите са това нарушение се считат за неоснователни.

Още при създаването на КПКОНПИ е допусната грешката на едно място да се съсредоточат противодействието на корупцията и отнемане на незаконното имущество, каза още Кашъмов.

"Този проблем води до други проблеми - нито служителите, нито гражданите разбират, но им се поднася фалшивата информация, че има връзка между тези две неща. И се започва едно рекламиране - ние запорирахме това, пък тук нещо друго правим, което е един очевиден хаос", заяви той. И допълни, че няма нищо общо между корупцията, конфликта на интереси и имущество, което би следвало да се отнеме от някой осъден за участие в престъпна група.