В Холандия се увеличава страхът от имигранти от Румъния и България

Холандският заместник министър-председател Лодeвейк Асхер предупреди този месец, че миграцията от Източна Европа е заплаха за заплатите и социалната система на неговата страна и сравни ситуацията с "оранжев код" - предупреждение, което холандските власти издават, когато има риск дигите да не могат да спрат повишеното ниво на водите, пише британският в. "Файненшъл таймс".

Асхер направи изказването, имайки предвид хора като Виктор - българин, напуснал родината си преди три години и дошъл в Холандия. Виктор, който не пожела да бъде публикувано истинското му име, в България и бил инженер и е изкарвал по 350 евро на месец като началник на звено за извънредни ситуации в националната железопътна компания.

В Холандия той работи като общ работник и печели до 100 евро на ден, което е по-малко от заплащането на холандските му колеги, като не плаща данъци или социални осигуровки.

Холандия, Великобритания и още няколко западноевропейски страни поддържат ограничения за допускането на българи и румънци до трудовите си пазари, откакто България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 г. Но въпреки ограниченията има значително увеличаване на имиграцията от България и Румъния.

Ограниченията ще отпаднат от 1 януари догодина, а това засилва страховете от още по-голямо увеличаване на имиграцията и от евентуалните последици за заплатите и услугите.

Според Виктор обаче тези страхове са преувеличени.

"В България има едва седем милиона души, а два милиона са емигрирали от падането на комунизма. Повечето хора, които са искали да заминат, вече са заминали", каза той.

Някога Холандия се гордееше, че е убежище за имигрантите. Но през последното десетилетие в страната се водят дебати за асимилацията. Десният популист Герт Вилдерс критикува мюсюлманските имигранти в Холандия, а напоследък нападките му са насочени към имигрантите от Източна и Централна Европа.

Тези, които са против имиграцията, се възползват от опасенията на холандците, че източноевропейците били склонни към престъпност и са конкуренти за холандските работни места, подбивайки заплатите, особено на неквалифицираните работници, посочва вестникът, цитиран от БТА.

Броят на източноевропейците в Холандия наистина се е увеличил значително след разширяването на ЕС. От 2005 г. поляците в Холандия официално са станали двойно повече, достигайки 110 000, а българите и румънците са се увеличили четворно, наброявайки заедно 30 000.

Тези данни включват единствено имигрантите, които официално са се регистрирали като живеещи в страната. Ако се вземат предвид и неофициално пребиваващите, бройката може да се увеличи с още 50 процента.

Асхер иска освен това да предизвика обсъждания на европейско ниво как да се ограничи трудовата миграция, ако тя се увеличи твърде рязко след премахване на ограниченията.

Няма реални шансове правителството да остави в действие трудовите ограничения за българи и румънци след 1 януари, тъй като това би било явно нарушение на законите на ЕС. А според Виктор и сестра му Мария, която също живее в Холандия, това във всеки случай едва ли би имало ефект. Те и техните български приятели вече живеят в Холандия законно.

Някои като Виктор работят в "черната" икономика, за да избегнат ДДС и данъците върху доходите. Други се сдобиват с разрешителни за работа, като основават фирми или намират холандски работодател, който да подкрепи тяхната кандидатура.

Така или иначе те не смятат, че нововъведенията от 1 януари ще променят нещо - тези, които искат да работят, ще намерят начин.