В хватката на държавно-газпромовския монопол

Газовата хватка на Русия в комбинация с вътрешни икономически интереси ще продължава да мъчи България с високи цени на синьото гориво още дълго време. Въпреки всички приказки за нови газови връзки, "хъбче", диверсификация на източници и трасета. Този извод се налага все по-отчетливо две седмици след разразилата се криза с неочакваното спиране на доставките от "Газпром Експорт" за българската "Овергаз", в която руското дружество заедно с компанията си майка "Газпром" държи 50 процента, но е в процес на развод с българския си партньор Сашо Дончев.

"Всяко прекъсване на доставките от "Газпром експорт", дори за кратък период, би довел с голяма вероятност до пълното премахване на "Овергаз" като единствения останал конкурент в България", посочва Дончев в писмо до Европейската комисия, изпратено преди Коледа.

Предупреждението съвсем не е преувеличено, заради липсата на алтернативни източници освен "Газпром" и на конкурентен газов пазар.

Държавата продължава да не прави нищо за разбиване на монопола на газовите доставки, който вертикално се прехвърля от "Газпром" на "Булгаргаз". Явно в защита на интересите на собственото си дружество, правителството няма интерес да разруши статуквото. Това, в комбинация с липсата на алтернативни трасета за внос на различен от руския газ, е директен удар по конкуренцията на вътрешния пазар.

Независимо че става въпрос все за газпромовски доставки през частната компания и през "Булгаргаз", "Овергаз" успя да привлече индустриални клиенти, тъй като продаваше на цени, по-ниски от тези на държавната фирма. "Овергаз" постигаше това благодарение на съакционера си, който приспада от цената си компенсации заради прекратените през 2012 г. договори, когато правителството реши да махне посредниците в доставките за "Булгаргаз". ,"Овергаз" беше длъжна да продава само на своите газоразпределителни дружества, не и на други клиенти. В края на миналата година обаче компанията започва да ухажва и индустриални клиенти и други газоразпределителни дружества и сключва договори с тях за 2016 г.

Така "Булгаргаз" започна да губи платежоспособни клиенти, което пък задълбочи финансовите му проблеми, произтичащи от несъбираемите вземания от топлофикационните дружества. Само "Топлофикация София" дължи над 500 млн. лв. на "Булгаргаз" и няма скорошни изгледи те да бъдат платени.

Намаляването на платежоспособните клиенти на "Булгаргаз" би му създало допълнителни затруднения за погасяването на газовите доставки от "Газпром", за които дружеството плаща авансово.

На този фон се прибавя и разводът между "Овергаз" и "Газпром Експорт", която след оттеглянето си от българското дружество има по-голям интерес да продава на по-високите цени, договорени с "Булгаргаз".

Така интересите на "Булгаргаз" и Русия съвпадат, за сметка на "Орегаз", на конкуренцията и на българските индустриални потребители, които вече нямат никаква друга алтернатива за снабдяване с газ, освен от държавния доставчик.

Въпрос с понижена трудност е как всичко това ще се отрази върху наказателната процедура на ЕК срещу  БЕХ и дъщерните ѝ "Булгаргаз" и газовия оператор "Булгартрансгаз" за злоупотреба с господстващо положение..

Пречки пред виртуалната търговия

В началото на януари премиерът Борисов заяви, че случилото по Нова година е заговор за сваляне на правителството, но "Газпром" и Русия нямали никаква вина. На 15 януари, след среща със Сашо Дончев, Борисов сне обвиненията към "Овергаз", заявявайки, че двамата с Дончев били жертва на интрига, но не разкри кой е стои в основата ѝ.

Ако по Нова година излезе наяве някакъв голям заговор, той всъщност е в добре известния факт, че България реално няма възможност да внесе различен от руския газ. Дори през януари 2009 г., когато Москва спря кранчето за газа през Украйна, страната ни договори от Гърция пак газпромовска суровина като алтернативна доставка. В момента у нас газ постъпва само от Русия през Украйна и Румъния, на хартия бихме могли да внасяме от Гърция чрез т.нар. "виртуален обратен поток".

Това означава, че българска фирма би могла да договори от Гърция доставки, които обаче физически не идват в България, а се приспадат от транзита на руски газ за Гърция и се ползват на място в южната ни съседка, а ун ас се черпи от руския газ. Такъв механизъм е предвиден в правилата за търговия с газ у нас, но на практика няма как да стане в момента.

Държавно администриран безалтернативен монопол

Причината е елементарна – българският газов оператор "Булгартрансгаз" няма сключено споразумение за такъв виртуален обмен на количества газ с гръцкия газов оператор ДЕСФА. За такова българският газов бизнес настоява от години, но все още не е предприето нищо.

Подобно споразумение трябва да бъде одобрено и от енергийните регулатори на двете държави и да се определят цените за виртуалната търговия. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов каза пред Mediapool, че няма информация да се готви подобно споразумение.

Което означава, че до физическото изграждане на междусистемната газова връзка с Гърция, което се очаква да приключи през 2019 г., България няма възможност за алтернативни доставки. Друг е въпросът дали поредният отложен срок за изграждане на връзката ще се спази. Ако това стане, тогава през този интерконектор трябва да започнат да влизат договорените през 2013 г. от "Булгаргаз" 1 млрд. куб. м азерски газ от каспийското находище "Шах Дениз ІІ. Те трябваше да се ползват за вътрешна консумация за сметка на намаляването на руските доставки, каквато възможност е предвидена в дългосрочния договор с "Газпром" именно от 2019 г. и затова и така са напаснати сроковете.

Според последните изявления на премиера Бойко Бориков обаче, сега той смята да насочи азербайджанските доставки към планирания евентуален газов хъб край Варна.

Включването на нов доставчик не означава автоматично по-ниски цени

Дори и да не влязат в този газоразпределителен център, а да отидат наистина за вътрешния пазар, тези доставки няма да окажат съществено влияние върху цените, твърдят запознати с договора на "Булгаргаз" с "Шах Дениз ІІ". Причината е, че договорените цени за азерския газ са близки до тези на руския. При това контрактът не бил толкова гъвкав, колкото газпромовския. Той позволявал  много по-ниски от договорените с "Газпром" отклонения в заявените и потребените количества газ, според информирани източници.

Коментираните от Борисов доставки на туркменски газ като алтернатива и потенциален източник за захранване на хъба засега са хипотетични.

Местният добив – сянка на съмнение след първоначалния оптимизъм

Друг възможен източник е местният добив на газ, към който имаше доста приповдигнати очаквания още при първия мандат на Борисов. Интересът на компаниите, които обаче разработват местни находища, няма как да не е обвързан с бъдещи приходи, а в условията на драстичен спад на петролните цени, с които са обвързани тези на природния газ, сметките се променят.

За първото тримесечие на 2016  г. са предвидени сондажни проучвания в потенциалното находище "Хан Аспарух" в дълбоките води на Черно море. Те трябваше да се проведат през миналата година, но в края на 2014 г. консорциумът между френската "Тотал", австрийската "О Ем Ви" и испанската "Репсол", който ще прави проучванията, обяви, че ги отлага заради ниските цени на петрола. Това стана при цена на нефта от 50 долара, а сега нивата варират около 31-32 долара за барел при прогнози за допълнително понижение. Дали ще има сондажи предстои да се види, както и какво ще се случи с подписването на договора за търсене и проучване за нефт и газ в друг морски терен – "Силистар", където за титуляр на разрешителното през септември 2015 г. бе избрана "Шел". За блок "Терес" пък не се явиха кандидати.

Според експерти има голяма вероятност правителствените очаквания за сериозни газови добиви от Черно море, които да намалят съществено цената на синьото гориво у нас, да се окажат химера. Най-сериозната причина за това е, че за да се извлекат потенциалните търговски залежи, трябва да се изгради скъпа инфраструктура за довеждане на суровината от дъното на морето до отдалечения бряг. Това са разходи, които със сигурност ще влязат в цената на газа. Освен това пазарът е този, който диктува тарифите и надали частна фирма би продавала на дъмпингови цени, смятат представители на газовия бизнес.

Дори и тези опасения да се окажат напразни и местният добив да тръгне обещаващо, България ще може да разчита по-сериозно на него най-рано след десет години. Толкова трае периодът на проучвания, доказване и регистриране на търговско откритие и старта на експлоатация на находищата.

Всичко това оставя България заложник на "Газпром" – компания, за която е известно, че е продължение на политиката на Кремъл, но с други средства.