В Италия започват изслушвания за българската следа в атентата срещу папата

Започналите изслушвания в италианския Сенат за т.нар. българска следа в атентата срещу папата съвпаднаха с решението на София да публикува кореспонденцията между ЩАЗИ и Държавна сигурност, в които липсват доказателства за съпричастност на България.

Италианският парламент одобри официалното искане на Комисията, разследваща дейността на КГБ в страната,  за достъп до информация в България, Германия и Русия. Юридически това означава, че обявеното от председателя на комисията Паоло Годзанти разследване вече придоби формата на следствие по искане на инстанция, съобщи в четвъртък радио Дойче веле.

Същия ден председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова раздаде на български журналисти прессъобщение от Службата по архивите на ЩАЗИ, според което липсват каквито и да било сведения за българска следа в атентата срещу папата. Така казват хората, които обработват документите на бившата източногерманска тайна служба, заяви Маркова на пресконференция, веднага след завръщането си от Берлин, където се е срещнала с въпросните хора.

Документите ще бъдат публикувани

Маркова увери, че до броени дни документите, предоставени от ЩАЗИ, ще бъдат публични и информацията да е достъпна в интернет страниците на българските институции.

Тя потвърди казаното от говорителя на Службата по архивите на ЩАЗИ Кристиан Боос отпреди две седмици, че документите съдържат информация около поисканото от ДС съдействие за “осуетяване на дирижираната от вражеските тайни служби кампания по дискредитиране на България” в периода 1982 – 1985 г.

В отговор на въпрос трябва ли да се търси в архивите на други български служби, за да се установи цялата истина около връзката на София с атентата срещу папата, зам.министърът на външните работи Гергана Грънчарова заяви, че вероятно на някой много му се иска да има българска следа. Грънчарова присъства на пресконференцията на Маркова в МВнР заедно със зам.вътрешния министър Бойко Коцев.

Комисията “Митрохин”

Сенаторът Паоло Гуцанти е председател на Анкетната парламентарна комисия за разследване на "досието Митрохин", т.е. на документите за дейността на съветските тайни служби в Италия, които през 1998 г. бяха предадени на италианската разузнавателна служба СИСМИ от британското разузнаване. Тя има права и пълномощия на съдебно-следствен орган, които са фиксирани със закона за нейното учредяване.

още

Още в началото на април, когато Италия обяви намеренията си да  възобнови разследването за атентата срещу Йоан Павел Втори, президентът и външното министерство заявиха, че българската държава смята случая за приключен и отхвърля “опитите за възпроизвеждане на стари обвинения”.

Маркова обясни, че посещението ѝ в Германия било планирано отдавна, но точно в този момент съвпаднало с възможността да се изчисти окончателно въпроса с българската следа, възникнал през последните седмици вследствие на манипулации на медии, политици и общественици.

В Германия тя се сдоби с документи, с които на практика София разполага, но ДКСИ няма достъп до тях. Става дума за кореспонденцията между ДС и ЩАЗИ, получена от закритата комисия по досиетата, чийто архив се съхранява в заключена стая.

В сряда вътрешният министър Георги Петканов каза, че архивът на бившата ДС няма да бъде скоро разсекретен поради нормативни пречки. Главният секретар на МВР Бойко Борисов обаче настоя за незабавно разсекретяване на архива на МВР, което, според него, ще помогне да се разсеят всякакви спекулации за българска следа в атентата.

Ген. Борисов съобщи в сряда пред Радио Нова Европа, че турският терорист Мехмет Али Агджа, който стреля срещу папата през май 1981 г., осем месеца по-рано е пребивавал в България под индийско име. ДС са завели дело за Агджа две години след атентата, през 1983 г., от което, по думите на ген. Борисов, става ясно, че турчинът не бил обучаван в лагери на територията на България. Главният секретар на МВР не уточни какво е правил у нас Агджа, защото това са “оперативни неща, които не мога да споделя”.

ДС е завела дело и за турския оръжеен търговец и наркотрафикант Бекир Челенк, за евентуалните му връзки с Агджа, но такива връзки не били констатирани.

По този повод председателят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев заяви също пред Радио Нова Европа, че със сигурност данни за дейността на Челенк в България могат да бъдат открити в архива на оръжейната фирма Кинтекс, както и в архивите на други български служби.

Иларио Мартела първи ще даде показания пред комисията в Рим

Изслушването в италианската комисия ще започне с магистрата Иларио Мартела, който бе първият следовател по делото за атентата срещу папата. След това идва ред на съдиите Розарио Приоре, Фердинандо Импозимато и Антонио Марини, съобщи агенция "Италия", цитирана от радио Дойче веле.

В сряда комисията е назначила магистрат консултант и е изискала всички документи по делото за атентата от трибунала в Рим.

Междувременно италианският всекидневник Джорнале публикува интервю със съдията Северино Сантиапики, който по липса на доказателства през 1986 г. приключи делото срещу българите. По онова време Сантиапики бил критикуван, че приключил делото набързо, припомня Джорнале. Според съдията делото приключило, тъй като за момента било невъзможно да се получат нови доказателства.

Българите задържали турския терорист Бекир Челенк, невъзможно било прослушването на Орал Челик, а и Агджа започнал да мени версиите си, заговаряйки за религиозни подбуди. Според Сантиапики атентатът е резултат на комплот, замислен в Източна Европа, а версиите за западна инсинуация и оклеветяване били неправдоподобни.

Споделяне
Още по темата
Още от България