В какво се превърна здравната реформа? Открийте разликите

Без изненада, първият вот на недоверие към втория кабинет “Борисов“, който опозицията реши да посвети на здравеопазването, не мина. Ако случайно сте надали ухо за дебата по него, вероятно сте подразбрали, че съвсем скоро, след има-няма месец в здравната система ще настъпи необратим апокалипсис.

Спокойно, нищо няма да се случи. Въпрос на гледна точка е дали това е добра или лоша новина. В случая не става дума за катастрофичните прогнози на опозицията, а за това, че колкото повече се проясняват очертанията на промените в здравеопазването след първи април, толкова по-ясно става, че много от първоначалните планове на министър Петър Москов и екипа му са изоставени и подменени с нещо друго.

Какво е то?

От борбата с лобистки интереси до “нито една болница няма да бъде закрита“

Една от първите заявки на Москов бе за редуциране на прекомерно големия брой болници у нас, финансирани от здравните ни вноски. Това трябваше да се случи със задължителната здравна карта, която да отсее местата с излишък на болници и след това по определени критерии НЗОК да избере кои да финансира и кои не. Карта има, методика също има. В последните седмици обаче здравният министър обикаля страната и успокоява, че “нито една болница няма да бъде закрита“, нито финансирането ѝ ще бъде намалено. И не, това не е защитна реакция, целяща да запуши устата на критици заради вече отминалия и очаквано провалил се вот на недоверие. Това е отстъпление пред многократно заклеймяваните от Москов лобистки интереси и “бизнес планове“.

Преди време той коментира, че само с финансови лимити може да бъде изхранвана съществуващата мрежа от болници. Сега обаче мрежата явно не му изглежда толкова раздута.

“Няма закриване на клиники по инвазивна кардиология и никой не го предвижда. Няма закриване на онкологии и никой не го предвижда. Няма закриване на общински болници и никой не го предвижда”, декларира наскоро Москов.

А защо не?

Според изготвената от министерството здравна карта страната ни се нуждае от 23 ангиографа, а в момента има налични 71. Става въпрос за апаратура, с която се извършва инвазивна диагностика и терапевтични процедури на коронарните и кръвоносни съдове.

Общоизвестен факт е, че допреди няколко години имаше бум в разкриването на клиники за инвазивна кардиология заради добре платените пътеки, по които някои болници се изкушаваха да “прекарват“ здрави пациенти, които не се нуждаят от подобни манипулации. С мотива, че това е инвестиция в скъпа апаратура, Москов смята да не прилага ограничения спрямо вече разкритите клиники или иначе казано – който отворил болница – отворил, занапред ще му мислим, с което се узаконява статуквото. Москов смята, че досега допусканите нарушения в тази сфера ще бъдат ограничени с други механизми.

Същият компромис се прави и за нароилите се онкологични клиники със скъпа апаратура, една от които - “Сити клиник“ в края на миналата година успя да се сдобие с разрешително от здравното министерство за по-малко седмица, хващайки последния влак, за да си подсигури договор със здравната каса. По закон получилите лиценз след 31 декември, не могат да работят с НЗОК през годината.

НЗОК остава платец на всичко плащано и досега

Сериозна метаморфоза претърпя и друга основна идея – за разделянето на пакетите с медицински услуги. Първоначално министърът твърдеше, че в основния пакет ще попаднат тежките и социално значими заболявания, а всички останали ще бъдат в допълнителния. Идеята беше с изтеглянето на заболявания в допълнителния пакет да се освободи финансов ресурс за лечението на най-тежките диагнози, което само по себе си е утопия, защото именно лечението на сериозно болните гълта най-много средства. Предвиждаше се за заболяванията, включени в допълнителния пакет, да се чака или ако човек не иска да чака, да може да се осигурява допълнително в здравен фонд или да си плати.

Разделянето на пакетите бе една от най-революционните стъпки в предложената реформа на д-р Москов и една от най-атакуваните. Постепенно министърът даде на заден и сведе до минимум заболяванията в допълнителния пакет. В крайна сметка 200 клинични пътеки попадат в основния пакет, 60 – и в основния, и в допълнителния, като лекарят ще преценява според тежестта на състоянието дали пациентът веднага да бъде приет в болница или да препоръча планов прием, който може да бъде отложен с до два месеца. И едва 3 клинични пътеки останаха изцяло в допълнителния пакет.

Така Москов запази ролята на НЗОК на основен платец и на двата пакета, което поставя изобщо под въпрос какъв беше смисълът от разделянето им. Реализацията на идеята в първоначалния ѝ вид (или близък до него) можеше да стимулира хора, които не се осигуряват в частен фонд, да направят това, но сега това се обезсмисля, тъй като практически целият спектър от лечебни дейности остава лесно достъпен през здравната каса.

След гласуването на вота на недоверие Петър Москов декларира, че през тази година целите на здравното министерство са насочени към надграждане на здравноосигурителната система с доброволни дружества като втори стълб. След вече свършеното дотук за доброволните дружества обаче не остава нищо друго освен настоящата им роля да плащат екстри като “самостоятелна стая“, “избор на екип“ и др.

В сегашната ситуация мит остава и обещанието, че в основния пакет всичко ще е безплатно, тъй като няма как с почти същия финансов ресурс да се покрият “златните“ консумативи като пирони, стави, стентове, за които сега пациентите плащат сами.

От електронна здравна карта към пръстови отпечатъци

Неясно как и кога идеята за електронна здравна карта като вход и средство за контрол над разходите в системата беше подменена с пръстовия идентификатор.

"С наличието на електронната здравна карта, вие спрямо собствените си медицински потребности, ще имате кодирани в нея брой изследвания и направления. Те ще бъдат съобразени с реалното ви здравно досие и с реалните ви потребности", заяви Москов през февруари 2015 г.

Година по-късно за електронната здравна карта вече не се говори и в ход е реализацията на системата с пръстовия идентификатор, която среща сериозна съпротива заради психологическата бариера, че ще се събират отпечатъци.

След като месеци наред министерството не даваше смислени обяснения какви са нейните предимства и защо са се спрели на нея, сега тя е тотално демонизирана и компрометирана, а правната ѝ регулация виси на косъм.

Лични направления по желание на пациента няма да има

Илюзия се оказа и втората част от обещанието за “кодираните“ изследвания и направления, на които всеки ще има право.

"За мен и за хората от моето поколение проблемът винаги е бил, че ние плащаме и издържаме тази система, а нямаме достъп до нея. Моята здравна карта ще бъде моят вход за достъп до системата. Това ще е стимул аз да продължа да си плащам здравната вноска. Това означава край на разговора за талоните. Вие сте здравноосигурен, вие сте възрастен, с четири хронични заболявания и имате собствен лимит от определено количество прегледи, лабораторни изследвания, образни изследвания“, бе едно от първите обещания на Москов.

Както стана ясно обаче право на повече прегледи, както и досега, ще имат хронично болните, а ако здрав човек поиска направление от личния лекар за спонтанно възникнал проблем, е твърде възможно отново да му бъде отказано.

Причината е, че както и досега направленията ще се дават по преценка на лекаря според това колко е остро състоянието ви, а не според това дали вие искате да си ползвате “лично вашето направление“.

Така въпреки хвалбата, че през тази година се отпускат 630 хиляди допълнителни направления, които ще могат да бъдат раздавани за консултации със специалисти, философията, по която ще се отпускат не се променя и “лични“ направления, на които безусловно имате право, няма да има.

Безспорно е, че здравният министър Москов и екипът му предприеха огромни по мащаб промени в системата, част от които действително целят подобряване на системата и удрят по нечии интереси, особено по отношение на лекарствената политика. Но много от основополагащите моменти в реформата бяха смекчени и видоизменени в движение, с което тя рискува да се окаже най-обикновен лифтинг.
_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.