В какво се превръщат мечтите (за Женския пазар)

"Някога живеехме във време, в което ни обещаваха светло бъдеще и то никога не идваше. Градът има нужда от незабавна модернизация, която да бъде усетена от гражданите сега." Това е едно от ключовите послания на главния архитект на София Петър Диков, което той не пропуска да спомене в почти всяка дискусия на градската среда. Следвайки този принцип в последните 7-8 години, общината инициира мащабни промени на градския пейзаж в София, които засегнаха и преустройството на един от най-старите пазари – Женският. Мечтите на политиците и на част от софийските граждани за чистота, модерност, европеизация и тотална промяна вече почти напълно унищожиха един от най-старите и устойчиви социални процеси в историята и културата на София – открития пазар в центъра на града.

Пазарът и градът

В книгата си Hungry City (Гладният град) британският архитект Каролин Стийл е направила интересен анализ на градското развитие през призмата на храната и ролята ѝ в обществото. Изхранването, казва Стийл, е едва ли не една от основните причини хората да се установят да живеят в рамките на една територия и да формират градове.

В достатъчно плодородните региони на света, където хората са започнали да зависят от цикъла на производство на зърнените култури, още от древността всеки град е бил неизменно свързан с региона около него, защото от околните земеделски земи е идвала храната. Такъв е случаят до появата и разпространението на железниците в средата на XIX в., които позволяват изхранването да не бъде вече политическа отговорност на месната власт, а храната започва да пътува хиляди километри по света, докато стигне до хората.

През цялото това време пазарът в града е публичното пространство за размяна и дистрибуция, откъдето всеки гражданин набавя храната си. Пазарът в този смисъл е едно от структурните места, около което градът се образува, установил връзката между гражданина и селянина посредством размяната на храна и стоки.

Така е и в София – уличните пазари са пространствата, където селяните от Шопско продават стоката си, местата, които социално и икономически свързват града с региона и дават на региона допълнителна устойчивост.

Поглеждайки всеки град на възраст повече от 200 години – от Западна и Южна Европа, през бившия социалистически блок, Близкия Изток, Средна Азия и Африка, виждаме, че пазарът е една от централните, най-живи, посещавани и добре работещи публични пространства в града.

В историята на градовете пазарите са пряко свързани с други важни градски функции – в древните градове често храната се разпространява в религиозния храм, в ренесансовия град пазарът е около църквата или кметството.

Традицията на балканския град през XIX в. разпростира пазарищата из улиците на цяла София. Модернизацията и хигиенното прочистване на града през 1911 г. събира всички пазари на мястото на сегашния Женски пазар на бул. "Драгоман" (после "Георги Кирков", а сега "Стефан Стамболов").

Въпреки отмиращата роля на улични пазари да изхранват града, поради появата на по-хигиенични и привлекателни места (Централни хали, след 1944 появата на държавната система за дистрибуция на храна, а след 1990-те и масовото навлизане на частни хранителни вериги от супермаркети), Женският пазар не изчезва. Дори напротив – той се развива през различните политически конструкции на държавата и заема нова роля на място за икономическа еманципация и консуматорска алтернатива на жителите на София и региона в моментите на политически и финансови трусове.

Неслучайно при отварянето на държавните граници, кварталът става привлекателен както за емигранти от Близкия изток, така и за хора с ограничени финансови възможности – пенсионери от всички краища на града, хора, търсещи работа. Това прави пазара до разрушаването на голяма част от него през 2013 г. най-посещавания в София, както и мястото, където, по думите на много хора, буквално "можеш да намериш всичко".

Пазарът е това особено градско място, където доскоро присъстваха всички социални слоеве, където най-бедните намираха своята алтернатива на моловете и скъпите търговски вериги, където почти всеки би могъл да си намери работа, ако няма такава, където дори расово малцинствените групи (цигани, мигранти) бяха истински и естествено интегрирани в градския живот на София.

Трябва ли ни реконструкция на пазара

За да избегнем прекаленото романтизиране на Женския пазар, трябва да споменем и проблемите, които се бяха натрупали. Животът в бедност на определени малцинствени групи около пазара представлява тъжна битка за оцеляване между неформални кредитни отношения, търсене на препитание и отглеждане на деца.

Но такъв проблем би трябвало, ако не се решава през социални програми, поне да не се пречи на хората да се еманципират икономически. Отделно от това десетилетията неподдържане на сергиите, павилионите, улиците и тротоарите, въпреки нелошата печалба на общината от пазара, беше довело до крайна деградация на качеството на публичното пространство. Липсата на политика за почистване на пазара и хаотичния достъп на автомобили допълваше сюрреалистичната картина. Това са и причините инициативен комитет от живеещите на квартала да поиска цялостна реконструкция на пазара, а много граждани на София да привидят бедните и малцинствени групи на пазара като основен виновник за проблемите там.

Знаете, че малцинствата във всяко общество имат тенденция да бъдат превръщани в обвиняем за общите социални проблеми – в Западна Европа са имигрантите, в Щатите – афроамериканците и мексиканците, в предвоенна Европа – евреите. В България обикновено вечните виновни са циганите, а отскоро и бежанците.

Членове на общинския съвет от групата на ДСБ, подкрепени от главния архитект на София, видяха гражданските искания като шанс да реконструират зоната и да се отърват от нелицеприятните страни на Женския пазар веднъж и завинаги. Визията на Женския пазар не се вписваше в политическата им амбиция центърът на София да се превърне в привлекателно място без "цигания", "наркомани", "проститутки" и "престъпност". Проектът за реконструкция има за цел да изгони неудобните, бедни хора, представяйки това като устойчиво решение за града.

"Започне ли изпълнението на проекта, бъдете сигурни, че ще започне изнасянето на тия хора. Няма крастави жаби, където е чисто, само в блатата", казва тогавашният кмет на район Лозенец Прошко Прошков на среща с граждани, жители на квартала около пазара.

Общината съзнателно и целенасочено избира да бъде политическо представителство на едни граждани за сметка на други – да представлява гражданите, способни да се самоорганизират и комуникират с политиците, и да изгони проблематичните маргинали.

През 2011 г. Никола Венков започва може би едно от най-детайлните изследвания на пазара и проекта за реконструкция. Той гледа пазара през темата за "гражданското общество" като панацея срещу непрозрачната политика на Прехода. Но практически в този случай гражданското общество представлява само една от заинтересуваните от реконструкцията на пазара групи хора.

"Маргиналните групи (търговци, цигани, имигранти, пенсионери) … не успяват да генерират репрезентиращ ги извън групата дискурс. … В този смисъл те са изключени от участие при определяне на съдържанието на общественото благо. Тъкмо напротив, общественото благо в разглеждания тук случай предполага тяхното допълнително маргинализиране", твърди Венков.

Проектът за реконструкция наистина успява единствено да се плъзне по повърхността на социалните проблеми на софийския център без да ги решава в дълбочина с интегрирани политики.

Проектът и мечтите

Всички тези идеологически проблеми, заложени в идеята за реконструкция на Женския пазар, с течение на времето постепенно се материализират в урбанистичната форма на новия пазар и модела му на функциониране днес.

За архитектурата не бих отделил толкова време. Оставям на вашите усещания за естетика да прецените дали естествената дървесина, металът и стъклото се вписват адекватно в пейзажа на тази част на София, както и за успеха на стъклените козирки в ролята им да ви предпазят от лятното слънце.

Настилките са може би една от най-успешните архитектурни интервенции в пазара, които успяват да обединят пространството на булеварда. Сега те наистина дават възможност както за равен достъп за хора с редуцирани способности за движение, така и за поддържане на хигиена в градската среда. Но това е и единственият истински успех на проекта.

За мен по-важна в случая е градската форма. Тази градска форма, която превърна един по своята природа предимно открит градски пазар, достъпен до голям спектър от търговци и потребители, в павилионен тип търговия с лъскави, на места двуетажни сгради, която предполага много внимателен избор на стоки. Стоки, които не са мръсни и по-скоро привличат туристите, но значително намаляват разнообразието и достъпността на най-големия пазар в София.

Съответно политиката за настаняване в павилионите, където началните цени за наемане са два пъти по-високи от тези на сергиите, не допуска търговците, продавали на пазара преди реконструкцията. Комисиите на пазарната управа правят прецизна селекция на новите търговци, като те вече са предимно по-големи хранителни вериги с по-привлекателни търговски методи.

Това, както се досещате, са стъпки към постепенното джентрификиране (в лошия смисъл на думата) на пазара и превръщането му от достъпно за всички пазарище, в мол на открито. Молът като градска структура има своите предимства, когато е извън града, но в случаите на София моловете постепенно заместиха липсата на успешни градски пешеходни и търговски открити пространства, които общината с години отказа да създаде за сметка на тежка автомобилна инфраструктура.

Моловете и големите хипермаркети в града успяха да убият всяка възможност за дребна икономическа инициатива в кварталите на София. Освен това животът в мола създава имагинерно впечатление, че социални проблеми в града няма – в мола няма бедност, няма социални конфликти, няма некрасиви градски пейзажи, няма проблеми. Прекарвайки повече време в мола, отколкото в града, хората забравят, че основна задача на политиците е да предоставят равни шансове за развитие на съгражданите си. Това са първородните грехове и в новата реконструкция на Женския пазар.

Новият проект за Женския пазар със сигурност не докосна проблемите с бедността на гражданите на София. Особено проблемите на пенсионерите, за които Женският пазар е мястото, където те намираха всичко изключително евтино, въпреки недостойните си пенсии. Дори ги задълбочи, унищожавайки разнообразието в града.

Проектът не засегна лечението на наркоманите, не даде алтернатива на проститутките, не засегна интеграцията на малцинствата, не прекрати контрабандата на цигари, не излекува язвата – всички тези неща, сочени от политици, медии и граждани като истинските проблеми на пазара. Политическите обещания дори не се целеха толкова високо. Такъв проект трябваше да засегне положително тези хора и проблеми и да добави малка стъпка към решението им.

Вместо това мечтите и амбициите бяха просто да ги покрие с естетическата обвивка на новия градски дизайн или да ги премести от центъра на София някъде другаде, където блуждаещият любопитен поглед на туристите няма да ги забележи. Въпрос на време е да видим доколко тази стратегия ще успее. Аз лично се съмнявам.

*Статията е публикувана в сайта "Маргиналия"