През 1970 г. Чжан Хунбин, радикализиран от Културната революция китайски юноша, предаде майка си на властите. Четири десетилетия след екзекуцията ѝ, той разказа пред обществото този болезнен епизод и призна, че има угризения на съвестта.
Освен неговата изповед, множество други изповеди на главни действащи лица от епохата на Културната революция неотдавна разчупиха относителното мълчание около жестокостите на това хаотично десетилетие от националната история /1966 г. - 1976 г./
"Всеки беше повлечен от движението и човек не можеше да избяга дори и да иска. Всяка форма на любезност или на красота в мен беше напълно и необратимо "форматирана", разказва Чжан Хунбин пред вестник "Пекин нюз" в интервю, публикувано на 7 август.
Чжан обвинил майка си, че е критикувала Мао. Военните я отвели от дома ѝ след като я малтретирали. Два месеца по-късно тя била екзекутирана.
Няколко години след края на Културната революция трибунал в провинция Анхуей, където са се разиграли събитията, анулира осъдителната присъда и Чжан започнал да преосмисля жеста си. "Никога няма да си го простя", споделя той.
Подета от Мао Цзедун, срещу чието лидерство в онези години имаше съпротива, Великата културна революция позволи на Великия кормчия да елиминира всякаква форма на опозиция и да утвърди личната си власт. В климат на анархия, израждаща се във всеобщо насилие, младежта беше мобилизирана в отрядите на Червената гвардия (хунвейбините), приканени да потушават всяка склонност към буржоазно поведение, да водят съседи, роднини и интелектуалци на сеанси по самокритика и да рушат жилищата им.
Много предварително набелязани хора бяха арестувани, избивани или довеждани до самоубийство. Официални данни не са публикувани, но според западен историк само през 1967 г. 500 000 души са станали жертва на Културната революция.
И други свидетелски разкази се появиха през последните месеци. Много често това са разкази на хора, които са били юноши по онова време и които днес са шейсетина годишни.
Вън Цзинфу, от провинция Хунан, е разбил къщата на преподавател, с чийто син е играл като дете. "Когато хората остаряват, те гледат назад и размишляват. Ако не се бях извинил сега, щеше да стане прекалено късно", казва той пред местен вестник.
В отворено писмо дъщерята на неговата жертва му прощава от името на майка си, чието здраве е крехко. "Можете да престанете да се самообвинявате", пише тя.
Много китайци приветстваха тези изповеди, въпреки че те може да доведат до съдебни дела, предупреждава Дин Суелян, историк в Университета за науки и технологии в Хонконг. В началото на април осемдесетгодишен мъж беше осъден в източната част на страната на три и половина години затвор за убийство, извършено през 1967 г. в края на необичаен и породил полемика процес.
"Но положителният ефект е далеч по-голям. Тези признания допринасят за дебата за идентичността, който се води в Китай и за изграждането на едно общество, крепящо се все повече на принципите на правовата държава", смята Дин.
Тази нова вълна от свидетелски разкази си остава обаче стриктно контролирана от управляващата Комунистическа партия и решаващата отговорност на властите е грижливо премълчавана.
Малко след смъртта на Мао през 1976 г. Комунистическата партия приписа жестокостите на Културната революция на Бандата на четиримата, ръководена от съпругата на Мао - Цзян Цин. Партията обаче пощади Мао с аргумента, че като цяло той е бил 70 процента прав и само 30 процента съгрешил.
Оттогава на практика никакъв музей или разпространяван в Китай филм не е анализирал този факт, с изключение на малко известния музей в Съчуан, в който се говори дискретно за "червена епоха".
"Индивидуалната отговорност е едно, но признанията не засегнаха най-важните и фундаментални въпроси. Ако това обаче беше станало, човек можеше да се запита дали едни такива дебати можеха да се задълбочат", казва Ху Юуй, учен в Китайската академия за социални науки.
В публични извинения, публикувани през юли, Лиу Боцзин разказа за злодеянията си като хунвейбин и изброи жертвите си, но спомена съвсем бегло за политическите указания, на които се е подчинявал. Той предпочете да говори за младостта си и за незнанието, за склонността си да се оставя да бъде покваряван и въвличан в злонамерени действия, за неспособността си да различава доброто от злото.
"Вихърът на Културната революция, в който бях въвлечен, е едно от обясненията, но аз лично нося отговорността за злодеянията си", казва той.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
За 1
Мисля, че изводите ви не са точни. Тези китайци само на думи поемат отговорността на действията си, но по същество се оправдават с независещи от тях обстоятелства. Те говорят "за младостта си и за незнанието, за склонността си да се оставя да бъдат покварявани и въвличани в злонамерени действия, за неспособността си да различават доброто от злото", и спират дотук. Нали разбирате, че така представени нещата, те не носят по същество никаква отговорност. Те са били малолетни, наивни и са били въвлечени …
в тези престъпления по същество от времето. Точно както и нашите комунисти, те не посочват онзи, който ги е въвлекъл, защото така е много по-удобно. Хем оневиняват себе си, хем не влизат в конфликт с управляващите и сега комунисти. Така тяхното БСП си остава чисто. И то, както и нашето никога не е грешило. Само единици (Бандата на четиримата, ръководена от съпругата на Мао - Цзян Цин) са били виновни за всичко. Може би тук все пак може да се намери някаква разлика между китайското и нашето БСП, защото сега питате представителите на нашето БСП по същество разпространяват твърдението, че всичко в България до 1990-та година е било идеално и причините за проблемите ни са в демокрацията и в демократите, а не в престъпниците от БСП.
. времената никога не са такива, каквито стават за оправдание за зверства над човечеството, инак на нюрнбергския процес, трябваше да бъде напълно оправдано и финансирането на хитлер.
Как никой от българските комуняги не се реши да се изповяда? Защо всички се оправдаваха с фразата, такива бяха времената? Спомням си даже един наглец, Филип Боков се казваше, който каза по отношение на вината на комунистическата партия, че парията поема вината само с мезета. И същата тази непречистена партия продължава да управлява и днес?!
Комунистическата РЕЛИГИЯ е от СЕКТАНТСКИ ТИП. Типично поведение на ЗОМБИРАНИ СЕКТАНТИ. От САТАНИНСКА СЕКТА. Четете им писанията на такива по Форумите. ХЕЙТЪРСКИ НАСТРОЕНИ НИСКОИНТЕЛИГЕНТНИ ЗОМБИТА СОЦИОПАТИЧНИ И МРАЗЕЩИ ЧОВЕКА И ХОРАТА.
"Индивидуалната отговорност е едно, но признанията не засегнаха най-важните и фундаментални въпроси. Ако това обаче беше станало, човек можеше да се запита дали едни такива дебати можеха да се задълбочат", казва baj Ху Юуй, учен в Китайската академия за социални науки.
Подета от Сергей Станишев, срещу чието лидерство в тези години има съпротива, Великата "културна" революция позволи на Великия кормчия да елиминира всякаква форма на опозиция и да утвърди личната си власт. В климат на анархия, израждаща се във всеобщо насилие, младежта беше мобилизирана в отрядите на Червената гвардия (хунвейбините от швеция, шамарите от ндк и лекетата на орешарски), приканени да потушават всяка склонност към буржоазно поведение, да водят съседи, роднини и интелектуалци на сеанси по самокритика и да рушат жилищата им.
Децата на Културната революция предаваха родителите си. Но сега в САЩ и дори в някои европейски държави това е също възможно. Ако децата се оплачат от родителите си пред социалните, могат да бъдат отнети родителските права и децата да бъдат пратени в социални домове, откъдето да бъдат дадени на богати осиновители, които вече ще могат да правят с тях всичко, което си поискат.
Интересен културен феномен: китаецът не обвинява времето ("такова беше времето"), но търси вината преди всичко у себе си, позовава се на свои порочни склонности дори. И наистина, ако чрез признание на вината си търсиш пречистване, няма полза да я прехвърляш другиму или на обстоятелствата. Въпреки че вината винаги е споделена реално с някакъв кръг от (съ)участници, т.е. никога не е изключително индивидуална, все пак е добре да започнеш от себе си. Тежка е съдбата на този народ, а ние все пискаме и се вайкаме.