В коалицията на лузърите

Онези, които не са в новинарски детокс, няма как да са пропуснали една вест, която достигна до нас от Париж. А именно изявлението на премиера Румен Радев, че България няма да участва в "коалицията на желаещите" за Украйна.

"Ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна. Ние такава не предоставяме, защото вярвам, че решението на този конфликт не е в неговото удължаване с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която да сложи край на ескалацията", мотивира се Радев.

Това е поредна добре калибрирана пропагандна теза, която звучи добре пред избирателите на Радев, но практически се разминава с фактите за целите и задачите на въпросната "коалиция на желаещите".

Това е дипломатическа и отбранителна инициатива, създадена в началото на 2025 г. по инициатива на Франция и Великобритания. Нейното възникване бележи фундаментална промяна в европейската политика за сигурност вследствие на катарзиса от руската инвазия в Украйна и враждебното отношение на американския президент Доналд Тръмп към Европа. Старият континент осъзна, че трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана.

Противно на някои спекулации, целта на коалицията не е директно включване във фронтови бойни действия срещу Русия сега, а подготовка за т.нар. "ден след това" (post-ceasefire).

Коалицията се фокусира върху практически стъпки, които да гарантират дългосрочната сигурност на Украйна и Европа: предоставяне на гаранции за сигурност, обща противоракетна отбрана, дипломатически и икономически натиск, зачитащ суверенитета на Украйна. В неформалната инициатива участват около 40 държави, с различна степен на ангажираност.

Макар и без да е изрично казано, допускането е, че тези държави по един или друг начин ще се включат в бъдещите гигантски планове за възстановяването на Украйна.

Но да допуснем, че това са подробности, които Румен Радев е решил да спести на българското общество. Защото вярва, че за хората тук най-важно е да не се демонстрират каквито и да е жестове, които биха били възприети като антируски. Иначе може да са антиевропейски, дори чисто антибългарски... И тук не става дума само за евентуалното самоизключване на България от по-сериозно участие в следвоенното икономическо възстановяване на Украйна. Или пък за бъдещото ѝ сътрудничество с украинската армия или украинските производители на военна техника - които пред очите на целия свят се превръщат във водещ глобален фактор.

Преди седмица, по време на срещата на НАТО в Анкара, Радев акцентира върху "укрепването на нашия собствен отбранителен капацитет", "развитие на нашите индустрия и наука", които ще ни превърнат във фактор на стабилност в Черноморския регион.

Интересно как ще се случи това, ако България се самоизолира от партньорите си и от ядрото на процесите, които ще очертаят новия технологичен, индустриален и отбранителен облик на Европа?

Извън тези очевидни последици, бихме могли да очакваме и други, "вторични трусове", произтичащи от факта, че България все така не може да си изиграе добре картите в голямата дипломатическа игра.

Както е известно, "ахилесовата пета" на България се нарича Северна Македония. Конфликтът помежду им е толкова сериозен, че няма как да бъде разрешен, още повече при сегашната политическа констелация в двете държави. България много страда от липсата на достатъчно разбиране и подкрепа в ЕС към позицията ѝ по този казус. И най-вероятно ситуацията ще се влоши, защото - забележете - Северна Македония се включи в "коалицията на желаещите" за Украйна в деня, в който България самонадеяно я напусна. Какъв би бил северномакедонският принос в тази коалиция, е отделен въпрос, но очевидно в Скопие са преценили, че е по-добре да са вътре, а не вън.

Има и още един въпрос, който незнайно защо не се повдига в групите и форумите по социалните мрежи, които безрезервно подкрепят и вярват на Румен Радев. И въпросът е, когато опъваш яко въжето, свързващо те със своите, и рискуваш да го скъсаш, какво очакваш да получиш в замяна? Русия, чието население в момента виси на огромни опашки за бензин заради украинските удари, да ти помогне да си изградиш "собствен отбранителен капацитет", индустрия и наука? Или да получиш така необходимите високотехнологични инвестиции?

Всъщност единственото, на което Радев би могъл да разчита, е Путин да го признае за поредния "полезен идиот", който му върши работа. Само че второразреден, защото Радев няма нито капацитета, нито влиянието на Орбан. Така българският премиер сам си избира ролята на второразреден дразнител в ЕС - лидер, който лобира за изваждането от руските санкции на персони от калибъра патрирах Кирил и на миноритарния собственик на "Лукойл" Вагит Алекперов, другар на дългогодишния директор на "Лукойл Нефтохим" Валентин Златев.

Накрая, за да подредим цялата картина, е добре да имаме предвид един важен детайл. Тазгодишният 14 юли, националният празник на Франция, бе последният честван в мандата на президента Еманюел Макрон. Френските и международните издания акцентираха върху изявлението на Макрон за нуждата от "стратегическо събуждане и единство" на Европа (Le réveil stratégique de l'Europe) на фона на "непредвидимостта на САЩ при Доналд Тръмп" и заплахите от Москва.

Военният парад в Париж бе описан като необичаен, изключителен и демонстрация на Европа, която е "готова за бой". Вместо само френски части, по Шанз-Елизе премина рекорден брой чуждестранни войници от над 30 държави - коалицията, подкрепяща Киев, включително британски части (за първи път от 20 години) и 25 украински военни. Символиката се допълваше от прелитащите френски изтребители Mirage, пилотирани съвместно с украински летци.

Българският премиер едва ли би избрал по-подходящ мизансцен да се самоопредели към коя коалиция принадлежи – определено не към Le réveil stratégique de l'Europe.