В Копенхаген започна търсенето на надежда за света

Срещата на ООН на върха в Копенхаген е възможност, която светът не може да си позволи да пропусне, заяви датският премиер Ларс Локи Расмусен, откривайки в понеделник двуседмичната среда в датската столица, предаде ББС. Пред делегатите от 192 страни той заяви, че е необходимо стабилно и амбициозно споразумение за климатичните промени.

Около 100 лидери ще участват в срещата, която трябва да замени подписания през 1997 г. Протокол от Киото. В навечерието ѝ безпрецедентен брой държави обещаха да намалят парниковите си емисии.

Расмусен отбеляза, че в момента светът е вперил учи в Копенхаген и в следващите две седмици градът ще бъде Хоупенхаген (игра с английската дума “надежда“). По думите му в края на срещата светът трябва да получи надежда за по-добро бъдеще.

Целта на световната среща е да се постигне договореност за прилагането на мерки, които ще позволят глобалното затопляне да се ограничи до 2 градуса, но някои държани като островните, които са най-застрашени от климатичните промени, настояват за по-амбициозни цели като ограничение до 1.5 градуса по Целзий.

Позицията на Европейския съюз е за свиване на въглеродните емисии с 20 процента до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като в понеделник председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че Брюксел е готов да се ангажира и с намаление от 30 процента, ако и останалите партньори сторят това.

Япония обеща 25-процентно съкращаване до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г, анонсираният ангажимент на Австралия е за намаляване с 30 процента от нивото през 2005 г., а САЩ се очаква да си поставят за цел съкращаване със 17 процента до 2020 г. и 42 на сто до 2030 г., като базисната година за сравнение е 2005 г. Канада иска да намали с 20 процента емисиите на парниковите си газове до 2020 г. в сравнение с нивото от 2006 г. или с 3% спрямо 1990 г. Русия също обяви намерение да свие емисиите си с 20-25 на сто

Най-големият замърсител в света – Китай, вероятно ще се ангажира да намали парниковите си емисии с 40-45 процента до 2020 г. Индия все още не са обявила конкретни цифри.

В понеделник Южна Африка стана последната страна, която обяви намерения си да намали с една трета парниковите си емисии в следващото десетилетие, но очаква да получи повече финансова и технологична помощ от по-заможните страни.

Докато световните очаквания са, че срещата в Копенхаген ще спаси света, критици излязоха с изследване, според което двуседмичната среща в датската столица ще произведе въглеродни емисии колкото една африканска страна, пише “Дейли мейл“ в понеделник.

Дванадесет дневната среща ще струва около 130 милиона британски лири. Повече от 15 000 делегати и 45 000 природозащитници ще бъдат в Копенхаген до 18 декември за срещата, определена от британския икономист лорд Стърн като "най-важната след

Втората световна война". Към тях ще се присъединят най-малко 5000 журналисти, както и 100 световни лидери начело с Гордън Браун и Барак Обама.

От ООН потвърдиха, че полетите, пътуването с влакове и автобуси, храната и енергията за конференцията ще генерират най-малко 41 000 тона въглероден двуокис. Това е повече от вредните газове, които произвеждат страни като Малави, Афганистан или Сиера Леоне за същия период от време, изтъква "Дейли мейл".

Преди откриващата сесия на климатичната конференция пристигащите делегати бяха призовани да изберат откъде да влязат в сградата, предаде Франс прес. Червеният портал бе за онези, които избират глобалното затопляне, зеленият – за онези, които "ще гласуват за Земята".

На пътя, откъдето трябваше да минат участниците във форума, беше поставена символична сива пътека, представляваща път, който се разделя на две и води към два надуваеми портала, като на разклонението има надпис: "Това е вашият избор".

Дали от суеверие или от убеждение, но никой не премина през червения портал, където двама младежи със сиви работни комбинезони усилено се опитваха да привлекат някой посетител с плакати "Защитете интересите си".

Десетина младежи от тихоокеанските острови Вануату, Кук и Фиджи, които са особено застрашени от глобалното затопляне и преливането на океаните, бяха облекли ризи на цветя и носеха баджове с надпис: "Нашето бъдеще не подлежи на пазарлъци".

В статия, публикувана едновременно на двадесет езика от 56 вестника в 45 държави, сред които и “Гардиън“, се посочва срещата в Дания не бива да да бъде битка между бедни и богати държави, между Изтока и Запада. Промените в климата засягат всички и проблемът трябва да бъде решен от всички. Въпросът сега не е дали човешката дейност има вина за глобалното затопляне, а с колко време разполагаме, за да ограничим вредните последици, се изтъква в материала.Според изследване, извършено от “Глоубскан“, 64 на сто от запитаните хора са съгласни, че глобалното затопляне е много сериозен проблем, което е с 20 на сто повече от определилите го по същия начин в проучване от 1998 г.