В кръговото движение на тероризма

Новите взривове в Москва вкараха Русия в кръговото движение на тероризма. И след атаките на терористите гражданите си остават беззащитни, каквито бяха и преди тях, въпреки всичките обещания на властите до осигурят безопасност.

Взривовете на две станции от Соколническата линия на метрото в Москва са особено страшни с това, че са поредните. Въпреки че борбата с тероризма се смята за едва ли не главната задача на днешната руска власт, с взривовете в столичното метро шест години след предишния подобен терористичен акт, уви, кръгът в най-новата руска история се затваря.

Главното сега даже не е да се намерят организаторите (това в действителност никога не се е случвало), а да се направи така, че взривовете в метрото да не се повтарят. Да се заемем най-после с реалната рутинна работа за осигуряване на безопасност на "взривоопасни обекти", както го направиха в САЩ, Великобритания, Испания след нападенията на терористите. Да, в тези страни и сега спецслужбите понякога обявяват повишено ниво на терористична заплаха, но можем да не се съмняваме, че щом се прави, значи има реални основания за това.

Сегашните взривове на станциите "Лубянка" и "Парк на културата" имат очевиден политически контекст. В Русия се намира специалниат представител на ПАСЕ за Кавказ Дик Марти, който току що посети Ингушетия и Чечения, чиито първи лица са му разказвали за постъпателните успехи на севернокавказкато умиряване. Предстои през пролетта Марти да подготви новия доклад за Северен Кавказ.

През последните три години силовите служби убиха едва ли не последните крупни терористи, чиито имена даже са известни на част от населението: Саид Бурятски, комуто правоохранителните органи приписваха организацията на двата взрива срещу "Невския експрес", и Анзор Астемиров, ръководил нападението срещу Налчик преди четири и половина години.

Епохата на Шамил Басаев, който поемаше отговорността за всякакви терористични актове, изглежда далечна история. Сега цялата уахабитска нелегалност в Русия се персонифицира от Доку Умаров. А в края на миналата седмица главният комисар на Министерството на вътрешните работи заяви, че в Кавказ все още действат около 500 бандити. Чеченският президент Рамзан Кадиров оперира с по-малко число.

С други думи, все едно дали някой ще поеме отговорност за терористичните актове в московското метро или не, обществото не може да бъде уверено, че руските спецслужби имат реални шансове и възможности да намерят истинските организатори. Затова пък цивилните власти имат възможности и главното – задължението най-после реално да се загрижат за сигурността на гражданите.

Преди 6 години, след предишните терористични актове в метрото, московските власти обещаха да оборудват всички станции на метрото с газови анализатори, разпознаващи взривни вещества – такива прибори има навсякъде в Израел. Но това е едно от многото обещания, които си останаха празни думи. Колкото до московската милиция, в последните години в метрото тя се отличи само с побоищата с хора от "неславянска" националност при проверка на документи. А гражданите си останаха беззащитни, каквито си бяха по-рано.

Безсмислено е за пореден път да се опитваме да приписваме терористичните актове на машинациите на международните терористи. В САЩ, Великобритания и Испания, имащи къде-къде по-големи причини да страдат от международните терористи заради войните в Афганистан и Ирак, един страшен терористичен акт бе достатъчен, за да се осигури постоянен контрол върху безопасността на транспорта.

За Русия се оказаха малко "Норд-Ост", Беслан, взривовете в жилищни сгради в Москва и Волгодонск, а сега вече и серията взривове в метрото.

След тези терористични актове нито един високопоставен представител на специалните служби не бе уволнен, а най-забележимата мярка на властите като реакция на най-кръвопролитния терористичен акт в историята на страната – вземането на повече от хиляда заложници в училището в североосетинския град Беслан – бе отмяната на изборността на губернаторите.

Може дълго да се разсъждава за съотношението между успехите и провалите в кавказката политика на Кремъл, за това, че севернокавказките републики заради перманентната си нестабилност, бедност и недостатъчна интегрираност поискаха създаването на отделен федерален окръг. За това, че фактическа останалата част на Русия морално се е отделила от Кавказ. Но всичко това е вторично спрямо неспособността на държавата да гарантира сигурност на гражданите в Чечения, в Ингушетия, в Москва и във всяка друга точка на страната.

Идеята за сигурността стана ключова в официалната реторика на властите. Но под това основно се подразбира сигурността на самата власт, а заплахите за държавата произтичат предимно от митичните "машинации на Запада". Но Русия ще продължи да се върти в кръговото движение на тероризма, докато властта и обществото не осъзнаят, че причините за терористичните актове се крият във вътрешните проблеми на страната и те могат да бъдат решени само тук, в Русия.
Още по темата
Още от Свят

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?