В крак с времето: НС набързо реши шефове в ЕРП-та да декларират доходи

Дни преди да се разпусне, парламентът прие на първо четене законопроект на лидера на РЗС Яне Янев, предвиждащ почти всеки, за който се е сетил, да декларира доходите и имуществото си. Към досега задължените по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности се включват още кандидатите за народни представители и евродепутати, за президент и вицепрезидент; ръководителите и членовете на управителните съвети в енергоразпределителните, топлофикационните, газоразпределителните и ВиК дружествата; синдикални лидери, представители на работодателски организации и пр.

За промените в закона гласуваха 71 народни представители.

Текстовете будят известно недоумение, особено в частта за шефовете на ЕРП, защото всички електроразпределителни дружества, всички топлофикации с изключение на столичната са частни. Не е ясно как тогава шефовете им ще бъдат задължени да обявяват имотите и парите си по закон, отнасящ се до заемащите висши държавни дружества.

Проектозаконът дори не е качен на сайта на Народното събрание, а наименованието му бе променено в последния момент в пленарна зала. Именно по тази причина Янев е го е променил - от Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, той е станал Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни и обществени длъжности.

Според Янев вкарването на думата "обществени" дава възможност за проверките и на частни дружества.

"Поради настояванията на народа и протестите срещу ЕРП-тата, ние включихме и такъв текст в закона, според който всички контролирани от ДКЕВР структури трябва да си обявяват имуществото", разясни пред Mediapool Яне Янев, визирайки ръководните кадри в тези структури.

Той прогнозира, че "много малка е възможността да не бъдат приети промените в този закон, който според него е "най-прозрачният, гласуван от това НС за близо 4 години".

Янев не можа да отговори на въпроса защо, щом следва логиката на протестиращите, които се бунтуваха срещу високите цени на горивата и срещу ТИМ, не е успял да включи в законопроекта си и шефовете на структури като "Лукойл".

Според него това можело да се направи с отделен закон, който да задължи шефовете на монополи да декларират имуществото си. Не е ясно обаче това как ще се случи, тъй като с такъв акт парламентът би признал съществуването на монополи.

Парламентарните групи са подкрепили проекта, въпреки подозрението, че е предизборен трик на РЗС, защото иначе щяло да изглежда, че са против публичността и подкрепят монополите. Все пак депутати от опозицията казаха пред Mediapool, че ще разгледат пак приетите на първо четене текстове и ще се опитат да "внесат малко здрав разум" в тях.

Кой трябва да декларира имуществото си, според поправката "Янев"?

Според приетите на първо четене текстове пред Сметната палата ще декларират имуществото си "всички представители на Националния съвет за тристранното сътрудничество (синдикалните лидери, представителите на работодателските организации); директори на регионални поделения в НАП, на Агенция "Митници" и на Комисията за конфискация; членовете на Инспектората към ВСС, всички членове на управителни и надзорни съвети на електроразпределителните дружества, топлофикациите, ВиК дружествата, газоразпределителните дружества, ВЕИ-тата; неправителствените организации, които са в обществена полза и се отчитат пред министъра на правосъдието; еврокомисарите; евродепутатите; всички представители на България в структурите на ЕС и НАТО.

Имуществото си ще трябва да отчитат и кандидатите за всички изборни длъжности - народни представители, евродепутати, президент и вицепрезидент, кметове и общински съветници. Предложен е 14-дневен срок за подаване на встъпителни декларации и след това 7 дни за поправка.

Не е ясно обаче как ще се извърши проверката на всички кандидати за Народно събрание, например, които са огромен брой. И дали капацитетът на Сметната палата ще е достатъчен.

Гласуването на промяната попадна извънредно в седмичната програма на депутатите в четвъртък по искане на РЗС, без тя да е обсъждана в правната комисия. Според опозицията заседание не е имало и това нарушава правилника на Народното събрание, който допуска приемането на закони без становище на комисиите, ако са минали 3 месеца от внасянето им.

Проектът на Янев е внесен на 1 март тази година и според депутата е имало тайно заседание на правната комисия, на което Христо Бисеров (ДПС) нападнал представителя на РЗС Кристияна Петрова за предлаганите промени. Становище на правната комисия така и не беше представено в залата, а председателят ѝ Искра Фидосова отсъства парламента при самото гласуване.

След бързото приемане на поправките Емил Василев от РЗС поиска текстовете да бъдат гласувани веднага и на второ четене, но Михаил Миков от БСП възрази и се стигна до компромисното решение да се съкрати на 3 дни срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене.

Яне Янев обяви пред Mediapool, че очаква идната сряда преди разпускането на Народното събрание предложенията му да бъдат окончателно приети.