В края си кабинетът “Станишев“ отнел и от икономическата ни свобода

Последните месеци от управлението на тройната коалиция до средата на миналата година са отнели от икономическата ни свобода, която е спаднала с 2.3 пункта до ниво от 62.3 пункта. Страната ни вече се нарежда на 75-то място след Италия по този показател, според 16-тия Индекс на икономическата свобода 2010, изготвен от фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл”. За изготвянето на индекса са използвани данни към юни 2006 г., което е точно предизборния период в България .

След 2000 г. страната ни бележи сериозен ръст от 15 пункта в икономическата си свобода, но през последните години индексът се задържа на постигнатите нива, а сегашният спад сочи, че са спрели ключови реформи, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Индексът обаче констатира спад на икономическата свобода и в световен мащаб. Една от основните причини за това е, че много правителства опитаха по неуспешен начин да предотвратят рецесията чрез увеличаване на правителствените разходи.

Еврочленството донесе на българите свободата да пътуват в общността, но данните ясно показват, че страната ни не оползотворява достатъчно възможностите, предоставени ѝ като член на ЕС. Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане във времето, допълват от института.

Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона – 36-то място сред 43 страни в Европа. Все пак попадаме в групата на умерено свободните. Отбелязваме подобрение по традиционно силните ни показатели – свобода на бизнеса, свобода на търговията и леко при фискалната свобода. По традиционно слабите ни показатели като размер на правителство и свобода от корупция обаче продължаваме да бележим спад. Намалява и инвестиционната свобода, като според авторите на изследването причините за това се крият в многото регулации, тромавата бюрокрация и влиянието на организираната престъпност върху определени сектори. За жалост и този път не се наблюдава подобрение при правата на собственост, където резултатът ни е най-нисък, коментират от ИПИ.

“По-голямата икономическа свобода води до повече богатство и по-добри условия за живот. В основата на тази свобода е установяването на ясни правила и тяхното спазване, а именно тук българската държава среща най-сериозни трудности. Страната трябва да постави фокуса си върху установяването на тези правила, а не върху постоянно растящите публични разходи“, пише в доклада.

Тазгодишната класация на икономическите свободи се оглавява отново от Хонконг и Сингапур, както във всичките ѝ досегашни издания.

Средният резултат на икономическата свобода за света за 2010 е 59,4 пункта (по скала, където 100 означава пълна икономическа свобода), което е с 0.1 по-малко от 2009 година. Това е вторият случай, откакто се измерва индексът, в който средният световен индекс отбелязва спад спрямо предходната година.

След Хонконг и Сингапур се нарежда Австралия. Сред първите десет позиции мястото си намират три европейски държави – Ирландия, Дания и Швейцария.

Като предупреждение за опасностите, произлизащи от държавната намеса, Великобритания отпадна от първите 10 за първи път откакто се изготвя индексът. САЩ също отбелязват спад – до осмо място. Правителствата и на двете страни увеличиха разходите си, за да борят кризата, и така всяка от тях загуби по повече от 2 пункта от резултата си.

Най-голям напредък за икономическата свобода отбеляза Черна гора, която се изкачва с 5.4 пункта. Други държави в Европа, които подобряват условията си по този критерий, са Македония, Хърватия, Беларус, Босна и Херцеговина и Полша. Показателите за икономическа свобода в Латинска Америка обаче се влошават. Пет държави от Южна Америка и Карибския басейн – Боливия, Барбадос, Еквадор, Бахамските острови и Венецуела, отбелязват чувствителен спад в класацията.

От Индекс 2010 може да се направи изводът, че глобалната рецесия нанася по-малко негативни последици в икономиките с по-висока степен на икономическа свобода и повече в страни с по-ниски показатели.

През тази година общо 15 страни променят категорията, в която са попадали досега, включително САЩ, които минават от графата “свободни” в тази на “по-скоро свободни”.

В тазгодишния индекс само 7 от 179 страни се категоризират като “свободни икономики” с резултат над 80 пункта. Други 23 са оценени с рейтинг от 70 до 79.9, което ги поставя в категория “по-скоро свободни”. 58 икономики, сред които и българската, са определени като“умерено свободни” (с резултат между 60 и 69.9), а 55 са класифицирани като “по-скоро несвободни” (резултати от 50 до 59.9). Останалите 36 икономики са класифицирани като "репресирани" (резултати под 50).

Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?